ЗАЩО КУРАТОРИ


фотограф: Христо Йорданов

От подреждането на картини по стените до изкуствоведската изследователска работа, от създаването на цялостна изложбена политика до попълването на колекция, от връзката с художниците до комуникацията с публиката, от творческата дейност до играта на власт. Какво всъщност правят кураторите и каква е тяхната роля в изкуството днес? И изобщо трябват ли ни куратори?


Въпреки все по-ясно заявената роля на куратора в света на изкуството, професията си остава млада и все още обвеяна с мистериозност за по-голямата част от хората. Легендарният куратор Ханс Улрих Обрист разказва, че когато родителите му разбират за първата му изложба, са помислили, че синът им е решил да се занимава с медицина (заради латинския произход на думата от curarе – „грижа се“). Е, кураторите може и да не спасяват животи, нито пък самоотвержено да се грижат за страдащи пациенти, но имат незаменима роля в съвременното изкуство такова, каквото го познаваме днес. Всъщност едва ли бихме могли да си представим динамичния арт свят с биеналета, музеи, галерии, панаири и фестивали и техните милиони посетители без фигурата на куратора. Преди всичко днес той (или по-често тя) има най-важната задача да направи път между изкуството и публиката, да бъде обаятелен и умен спътник, който да я привлече и преведе през изложбата, нейния смисъл и наратив.  
 
Обрист казва още, че за него ролята на куратора е да бъде „enabler“ – активатор на възможности. Той може например да направи възможна срещата на публиката с непознат автор или непозната страна на творчеството му, да предложи възможни интерпретации и взаимовръзки, необходими за разбирането, но също така може и да „помогне“ (отново по думите на Обрист) на художника да развие и реализира своите идеи. Йоко Оно казва, че макар и да мисли цялостно и доста самостоятелно за изложбите си, работата ѝ с креативни куратори ѝ е помогнала да разбере какво всъщност ѝ харесва. 
 
Помощта или грижата към художниците е чрез един специфичен вид комуникация и разговор, които в крайна сметка активират възможности. Кураторството не е просто подреждане на картини, а е тясно свързано с мислене за изкуството, но и с диалог с художниците. Каква работа и в какъв контекст да бъде показана, как тя ще си взаимодейства със средата и как ще бъде разчетена от публиката, как да бъде изложена и защо. И именно този диалог ми се струва най-вълнуващото в тази професия. Според художника Джон Балдесари става дума най-вече за колаборация, за това единият да вдъхнови и предизвика другия. Да бъдеш куратор не е самотно интелектуално занимание, случващо се в уединението на офиса, депото или библиотеката, а точно обратното – изисква комуникация и общителност, умения за водене на разговор и създаване на връзки на различни нива – с художника, с изкуството, с историята и традицията, с публиката. 


Стефка Цанева, илюстрация: Мария Налбантова
 
Кураторът, особено в музея, има и огромната отговорност към историята на изкуството. За известния холандски музеолог Петер ван Менш кураторството е преди всичко опазване, комуникация и проучване. Но отвъд работата с бели ръкавици кураторът има и отговорността, дори когато работи със съвременни работи, да ги свързва с историята. 

Особено актуално и важно днес е и преосмислянето на историята (на изкуството). В последните години големите музеи и биеналета по света все повече търсят неразказаните, напознати и забравени истории, авторите, които са задминали времето си, гласовете, които по политически или други причини са били потиснати, но днес вече отново могат да бъдат чути. Така например днес се вглеждаме много повече в жените художнички, авторите от афроамерикански произход, низвергнатото по политически причини изкуство. И именно това е и още една от отговорностите на куратора към историята на изкуството – да се свързва с нея, но и постоянно да я преосмисля и да задава въпроси. 
 
Кураторството не е (само) благородна грижа за художниците, работа с колекции, ровене в архиви и рицарско търсене на неразказани истории. Както във всяка друга професия и тук може да става дума за пари и власт. В последните години съвременното изкуство създаде не само художници суперзвезди, но и мега куратори като Обрист, Клаус Бизенбах, Каролин Христов-Бакърджиев, Окуи Енвезор или Масимилиано Джони, чието влияние придобива почти плашещи размери. Именно те могат днес дори и само с личните си предпочитания и избори да създават и налагат вкусове, да създават кариери, да влияят на пазара и на цените, да определят какво влиза в музейните колекции. Така например в последната класация Power 100 на Art Agenda с най-влиятелните хора в света на изкуството, редом с художници, колекционери, галеристи, мислители и критици, влизат и един много сериозен процент куратори. Общо 26 начело с Адам Шимчик (позиция 4 в общата ранглиста), куратор на Документа 14, която се проведе през 2017 г. в Касел и Атина. 
 
Но да се върнем към най-широко разпространената и простичка дефиниция за куратор – това е някой, който „подрежда картини“ и целта му, независимо от темата, подхода или средствата, е да направи една добра изложба и да представя изкуството по най-добрия начин. Ако разполагаш с добри и силни произведения на изкуството, можеш да направиш много добра, но и много лоша изложба. Както и ако имаш „лошо“ изкуство, можеш да сътвориш всъщност добра изложба.
 
А какво прави един куратор добър? Според художника Филип Парено преди всичко страстта, любопитството и интелигентността. Кураторството критикът Андрю Берардини дефинира така: „Истинският куратор е организатор на изложби и програматор на филми; застъпник за художниците и аранжор на обекти, човек, който наистина живее, за да изпълни едно пространство и да подчини неговата празнота със съблазънта и достойнството на изкуството: да съсредоточи целия океан от живи художници в една единствена точка“.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н