ЛЕДНИЦИ НА БЪДЕЩЕТО



Дванадесет огромни няколковековни ледени отломки, пренесени от фиорд в Гренландия и поставени в Париж през 2015 г. успоредно с провеждащата се там конференция на ООН по въпросите на климата, се топяха пред очите на минувачите, приканени да разберат на какво мирише, какъв е на допир и можеш ли да оближеш ефекта на климатични промени. Заглавието на инсталацията, която гостува след това в Копенхаген и неотдавна в Лондон, е Ice Watch, а неин автор е известният съвременен датско-исландски артист Олафур Елиасон.





Интересът му към климатичните промени, начина, по който се изменя човешката среда и природа и нашата роля в този процес, отдавна вълнуват Елиасон. Вероятно заради това преди броени дни, в края на септември той бе определен от ООН за посланик на добра воля по въпросите на климата и след това запомнен като човека с най-впечатляващата презентация, представена успоредно със срещата на върха на ООН в Ню Йорк миналия месец.

За презентацията си той трупа познания и материали, откакто е студент, преди 27 години. Прави го с изкуство, натоварено с огромна мисъл на гърба си. Изкуство, което отчасти е обхванато от мащабната настояща ретроспектива с 40 негови творби в “Тейт модърн”. Изкуство, заради което Елиасон е и сред избраниците, представени във втория сезон на документалната поредица на “Нетфликс” Abstract: The Art Of Design, наред с редица други видни визионери от областта на дизайна на облекло, детски играчки, типография и архитектура например. Изкуство, което по думите му, има задачата да предизвика възприятията на публиката спрямо реалността.





“Надявам се, че когато човек си тръгва от изложба като моята, не е като да е бил в някакъв вид машина на сънищата, след която се връщаш обратно в реалността. Наистина се надявам, че човек се доближава една стъпка по-близо до реалността и вижда нещата още по-раздробени”, коментира той пред DeZeen отношенията си с реалността и допълва: “Мисля, че културата и изкуството могат да задават въпроси, могат да ви примамят и вдъхновят да оцените нещата в по-голяма перспектива.”






Като творбата му от далечната 1993 г., наречена “Красота” (Beauty). В нея лъч светлина преминава през падаща от тавана тънка водна завеса, което на закрито образува дъга и се видоизменя, успоредно с движението на зрителя. “Вълнуващо е, че ако вие сте в стаята и аз съм в стаята, заради ъгъла на окото, капките и лампата, ние ще виждаме две различни дъги.” Затова той често използва Beauty като пример за произведение, което е изключително индивидуално, но в същото време се отнася до колективността.





С изкуствените, временни, 11-метрови водопади, които Елиасон създава от строително скеле и инсталира на четири различни локации в Ню Йорк през 2008 г., той поставя въпроса дали природата е истинска, или е създадена от човека в контекста на антропоцена - новата непризната все още официално геоложка ера, в която човешката дейност има доминиращо влияние върху геологията на Земята. “В антропоцена няма природа. Природата е хуманизирана”, казва Елиасон и допълва, че за него водопадът му цели не да се запитаме откъде идваме, а накъде всъщност отиваме.



Най-новата му творба Seeing Spheres е съставена от няколко огромни, съвършено гладки стоманени кълба с диаметър около 5 метра, поставени край океана, близо до един от спортните центрове на Сан Франциско. Това е първата му постоянна и най-голямата досега инсталация в САЩ. Петте огромни сфери са разположени в кръг и на страните, които гледат към останалите, има отсечени огромни кръгли огледала, оградени с обръч от светлина. Когато човек застане пред едно от тях, сборният образ, отразен от всички тези огледала и светещи обрачи, създава илюзията, че се намираме в тунел. “Seeing Spheres предлага пространство за пауза, в което да видиш себе си отвън като част от обществото. Seeing Spheres e публично пространство, което съдържа теб, но съдържа и множество.” Така дори да сме сами, в нейното отражение никога не изглеждаме сами. Толкова семпла и понякога забравяна истина.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н