Лимитиран "ТИРАЖ"

Васил Владимиров, Мила Янева-ТабаковаВиктория Стайкова и Андреа Попйорданова, създатели на "ТИРАЖ" / Фотограф: Боряна Пандова

Независимите печатни издания, зиновете и артистичните книги на български автори, които обикновено излизат в лимитиран тираж, са ценна извадка от общата издателска картина у нас, но досега допирът с тях винаги е бил спорадичен и са малцина онези, които ги притежават или са имали възможността да ги опознаят. Затова артистичният колектив ТИ-РЕ заедно с екипа на КО-ОП обединяват под името “ТИРАЖ” не само усилия, но и колекции, за да представят и под физическа, и под дигитална форма възможно най-много примери за лимитирани издания, сред които попадат графични романи, комикси, зинове, фото- и арт книги. През юни те ще започнат с излагане на колекция от около 45 книги в галерия КО-ОП, където, под формата на изложба и библиотека в едно, тя ще гостува няколко седмици. След това “ТИРАЖ” ще заживее и своя дигитален живот като онлайн архив, който ще съхранява и предоставя достъп до тези издания с необходимата информация за темите и техните автори. Желаещите могат да подкрепят инициативата, като дарят подобни издания, както и чрез интеракция и работа с платформата или с изследователски проекти. Авторите на проекта планират и организирането на разговори около този тип книги, както и показване на колекцията на различни места и тяхното популяризиране не само сред читателите, но и сред издателствата. Разговаряме с Васил Владимиров, Андреа Попйорданова, Виктория Стайкова и Мила Янева-Табакова, за да се гмурнем по-дълбоко в темата за самизданията и защо е важно да ги познаваме и ценим.

Фотограф: Боряна Пандова

Кои са най-ранните ви допири със зиновете и независимите печатни издания и с какво ви впечатлиха в началото?

Едни от първите зинове, които видях, ги правеше мой приятел от университета в Единбург. Това, което той правеше, беше доста различно от красивите илюстрирани книги, които дотогава обичах и си колекционирах. Правеше серии от малки книжки, захванати с телбод, с поредици от колажи и рисунки на една тема, отпечатани с ризо и думи, които сам си измисляше. Помня, че много ми хареса, че са начин да се създаде спонтанен разказ в семпла и директна форма, без той да бъде по литературно произведение или вече съществуващ текст. Хареса ми и това, че имаше контрол върху целия краен продукт като например цветовете на мастилата, формата и хартията, а крайното издание от своя страна беше семпло, директно и лесно за разпространение. 


Защо решихте да създадете такъв онлайн архив с български примери в тази област? 

В последните две години на българската сцена започват да се появяват все повече независими издания, създадени от български автори. Тук включваме и графични романи, комикси, зинове, фотокниги, арт книги, като общото между всички тях са ограничените тиражи и инициативността на художника импулса и в процеса за създаването на книгата. Заедно с ТИ-РЕ вече пета година организираме инициативи, свързани с подобен тип издания. Правили сме няколко отворени покани и изложби, както и работилници. От самото си създаване през 2018 г. галерия КО-ОП помещава изложби на художници, илюстратори и графици, към които има авторски издания. Затова заедно усетихме нуждата да започнем тази физическа колекция, която в последствие да бъде достъпна и онлайн и която да архивира нашата селекция от книги и да е достъпна за широката публика. ТИРАЖ като колекция е естественото продължение на тези интереси и самостоятелното ни събиране на издания.

Кои бяха изданията, които ви беше най-трудно да откриете и кои се оказаха по-популярни и познати? 
Почти всички тези книги са в доста лимитиран тираж (от порядъка на 20 до 150 е нормално, освен за книгите, появили се със съдействието на издателство). И повечето от тях вече са изчерпани или пък авторите им имат по 10-15 останали копия от тях. 


Някои бяха невъзможни за откриване като Forget Your Past на Никола Михов, която отдавна е изчерпана, Unusual Images на Sa6ettu и Triumph of Empathy на Елена Назърова, които бяха в малки тиражи и също не могат да се закупят повече. Искахме да се сдобием и с “Бели мечки за черни дни” на Мария Налбантова, но тя съществува в много ограничен и изчерпан тираж и изработката ѝ е дълга и сложна. Подобен казус са и книги, които са излизали в съвсем малко бройки или даже са единични, защото са прототип. Такъв пример е книгата “Трептения” на София Попйорданова, нейната дипломна работа, като успяхме да се сдобием с една от пет бройки, които са прототип за бъдещото издание. Някои други от книгите открихме чрез нашите приятели от ПУК!, които ни дадоха от последните си копия като How to Forget Your Past Fast на Мартин Атанасов, Kitchen Stories на Евгения Максимова. За да не изпускаме повече такива книги, осъзнахме, че е добре отсега да започнем да ги събираме по-систематично в една колекция, достъпна за разглеждане и от други хора. 


Фотограф: Боряна Пандова

Смятате ли, че този вид формати се развиват закономерно и имат необходимата видимост и признание в България, както и извън столицата?

Видимостта на издания като тези е нещо, над което и галерия КО-ОП, и платформата ТИ-РЕ работим отдавна. През 2016 г. имаше иницитива на ТИ-РЕ такива нестандартни формати да бъдат позиционирани насред “нормалните” книги на Панаира на книгата. От тогава насам нещата в тази посока са се развили много. Индивидуалните и съвместните проекти стават все повече и се разгръщат и извън София. Пример за това е изданието КЪТ, фокусиращо се върху Велико Търново и търсещо различни, творчески гледни точки към усещането за града.

В работилниците на пространството NO POINT Atelier в района на Габрово също се създават такива книги и раздвижват сцената извън столицата. В този смисъл, се надяваме, че вървим към известна децентрализация. 

Относно признанието, както често се случва и в други сфери на културния живот в България, може би и то ще дойде отвън навътре. Първите зинове на Мартина Вачева например са част от The Metropolitan Museum of Art и Thomas J. Library в САЩ, a миналата година Никола Михов направи мини-колекция с фотокниги и зинове, използващи езика на фотографията, която беше изпратена в TATE като част от колекцията на Мартин Пар.



Фотограф: Боряна Пандова

На какво се дължи развитието на тази “сцена” през последните години и познавате ли добри примери от преди това? 
Най-напред, това са художниците. Все повече млади артисти избират да се образоват частично тук и/или изцяло в чужбина, както и да трупат друг ценен допълнителен опит чрез стажове, резиденции и участия в работилници в различни държави в Европа. На места като Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Холандия, тази сцена е силно развита и вдъхновяваща. Един от пионерите на тази тук са например Blood Becomes Water – колектив базиран между Брюксел и София. 

ПУК! от своя страна е друг пример - за колектив с фокус върху фотокнигите - множество събития, дискусии, срещи с автори от 2016  насам. Чрез тях книги с нестандартни формати, съдържание и процеси, по които са създадени, са много по-видими, и публиката започва повече да се интересува от тях и да ги търси. 

Освен индивидуалните експерименти, развитието на сцената до известна степен се дължи на спорадични усилия в посока видимост за издания като тези. Инициативи като Hip-Hip Zine Fair и състоялият се веднъж Sofia Art Book Fair, с гостуващи чуждестранни автори и издателства, както и отворените покани на ТИ-РЕ и голяма част от изложбите в пространството на КО-ОП, са някои от повлиялите на процеса фактори. 

Интересна роля в процесите играе и появата на One Book Bookstore, където се представят както стандартни книги на издателства, така и всякакви печатни издания с нестандартен формат и съдържание, които не намират място в книжарниците. Представянето на една книга в това пространство освен начин на разпространение, дава и място за разговори около нея, за обясняването на този тип издания пред всякаква публика. 

Но известна роля в развитието на сцената играе и познаването на тази медия и това, че изработката става по-достъпна за авторите, но и по-често поръчвана на печатници. Те свикват с идеята за малки тиражи, за специфични изработки, както и с целия разговор около правенето на книга с нестандартна форма. Появяват се и достъпни начини, като например ризограф, както и мисленето за книгата като нещо, което не се случва непременно чрез издателство и в голям тираж. 




Фотограф: Боряна Пандова

Има ли колекционерска общност в България за такъв тип издания? Дайте примери за хора и техните колекции?

Относно колекции, достъпни за широк кръг от хора, такива колекции са например на платформата за фотокниги ПУК!. Подобна колекция беше (и е) Hip Hip Library в различните си етапи и места, където се появява. Пространства като КО-ОП и Swimming pool имат публично достъпни колекции от издания на български артисти, макар и нито една да е специфично посветена на арт-книги, зинове, графични романи и тн. НХА имат архив от студентски книги от “Книга и печатна графика”, като ние притежаваме няколко такива книги, правени като прототипи в един екземпляр. Но този архив не е достъпен на широката публика, а и не е точно с фокуса, който ние имаме. Колекция с фокус върху точно такива издания във частна библиотека или институция, не са ни познати. Усилията в тази посока в сферата на независимите издания тепърва предстоят и са свързани и с това доколко има примери от тях и доколко се смятат за ценни от професионалната общност, от колекционери, от публиката. 

Разбира се, почти всеки автор на подобни печатни издания, е и по своему коллекционер, и вероятно много хора сред нас имат големи колекции.

 

Какви са основните трудности при създаването на такъв вид независими печатни формати и издания у нас? Има ли специфично български препятствия или те са сходни, независимо къде се намираш?

Разбирането на печатниците за книги в малки тиражи и продукцията, от отпечатването с офсет, което изисква голям тираж и често, до довършителните дейности като по-специфично подвързване, са трудни за комуникация с печатниците. Има изключения, разбира се, но ако трябва да се направи нещо извън стандартното трябва художникът да има опит в тази комуникация и да познава процесите, за да може да ги контролира. 

 

Фотограф: Боряна Пандова

 

Относно разпространението, все още няма издателства и книжарници, специализирани да продуцират и разпространяват тези издания. До скоро съвсем нямаше, наскоро се появиха няколко пространства, които все пак го правят и се фокусират върху това - като One book bookstore, Avrtikl, и разбира се КО-ОП, които си имат книжарница. Често стои въпросът след като отпечаташ едно издание, как може да бъде продадено и инвестицията в правенето му да бъде възвърната. Винаги има една първоначална вълна от интерес, която се генерира около появата на всяко едно от тях, но след това дистрибуцията е трудна и свързана с голяма лична инициатива, и това е една от основните пречки. 

 

Как зиновете допълват печатната сцена като теми, визуална култура и читателски навици? Кои са общностите, историите или проблемите, които имат нужда от такъв физически отпечатък?

Заради самото си естество на самиздадени публикации с ниски цени на производство, зиновете са предоставяли възможност на маргинализирани общности да имат глас, когато популярни списания или издателства не са имали интерес или възможност да им го дадат. Зиновете репрезентират естетиката и идеите на цели субкултури, които се съпротивляват срещу форми и източници на авторитет и власт. Да се каже, че има една форма, проявление, тематика или употреба на зина е точно обратното на естеството му. В този смисъл, не мисля че може или трябва да се идентифицират теми, които могат да се допълнят от зиновете, защото те могат да бъдат абсолютно всякакви. Но лично за мен би било интересно да има повече зинове, които показват съдържание и се занимават критично със съвременни теми и проблематики. Определено се наблюдава тенденция към комерсиализация на формàта на зина, може би проект като нашия би засилило този процес, но от друга страна може да даде гласност и по-голям обхват на значими теми, ако те са представени на местната сцена за създаване на зинове. Както и би спомогнало да се направи разграничение на зинове от други форми на печатни издания.



Фотограф: Боряна Пандова
 

Защо печатният формат продължава да не губи силата си в борбата с дигитализацията? А с какво дигитализацията подпомага печата?

В контекста на нашия проект печатният формат е всичко. В основата на една книга-произведение на изкуството, са хартията, която се използва, видът печат, видът подвързване на книга и като цяло форма̀тът на книжното тяло. Това единствено може да се опише в дигиталното пространство, но тактилният момент е изключително важен и прави едно печатно издание това, което е. Информацията освен през съдържанието се предава през всички тези елементи и сумата от всички тях, най-малките детайли по изработката я съставят. В този смисъл, може да се каже, че битка няма. Или ако има някаква, то тя е безсмислена, тъй като двете неща се борят за съвсем различна цел и аудитория. А дигитализацията може да подпомогне на печата като създаде пространство, не подчинено на физическото за разпространение на подобен тип издания, допринасяйки за тяхното развитие и устойчивост.

 

Каква би могла да е ролята на библиотеки и читалище в развитието на тази сцена тук и има ли добри примери в тази насока?

Читалищата и библиотеките са изключителен ресурс, чийто потенциал не е използван на максимум. Това са стотици, ако не хиляди пространства из цялата страна, които могат да работят в посока на създаване и развиване на публики и общности. До голяма степен частни организации за иззели тази функция поне като става въпрос за сцените на визуалните изкуства и независимото книгоиздаване. Читалища и библиотеки могат да подпомогнат като предоставят пространство за представяния, изследвания и диалог. Това би било изключително полезно особено в по-периферни региони, където частни организации не съществуват или не биха могли да съществуват, заради ниското потребление.

 

Фотограф: Боряна Пандова

 

Четенето се превърна в "бавно удоволствие" в забързаните времена, в които живеем. Защо е важно да го съхраним като такова? 

Четенето в днешно време е не само бавно, но и изискващо удоволствие. Ежедневието ни е толкова динамично, че изисква от нас да консумираме бързо всичко, включително и културата, и да реагираме на момента – кратко и възможно най-опростено, за да може реакцията ни да бъде разчетена и разбрана светкавично. Все по-малко са нещата, които могат да те увлекат и концентрират достатъчно, за да те предизвикат да им отделиш повече от няколко секунди. Книгите са едно от тези неща и досега с тях може да ни върне чувството за съзнателност.

Много от книгите в „Тираж“ – освен с концептуални и безспорно визуални качества - са и специфични на допир. Често тяхното „четене“ изисква някакъв физически ангажимент, отвъд прелистването на страница. Някои са в необичаен формат, за други е използвана деликатна печатна техника, трети имат няколко съставни части - все издания, които човек трудно ще попрехвърли механично без да увреди. Най-простичко казано „странният“ им вид, загатва за някаква скрита изненада при внимателното им и бавно разглеждане.

Образователната система много често набляга на т.нар. "четене с разбиране". Как щяха да изглеждат според вас нещата, ако имаше и допълнително задание като "четене с усещане"? 

Четене с усещане е чудесна формулировка и ако я имаше в образователната ни система, хората щяха да се радват на доста по-богато въображение. То от своя страна щеше да направи публиката за издания като тези в проекта ни чувствително по-голяма, а от там и да стимулира авторите да избухват все повече и с още по-необичайни идеи — нещо, към което ние се стремим с тези си инициативи. 

"Тираж" се открива на 9 юни в КО-ОП. Подробности ТУК

 

 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н