Миро-Творци

 

Илюстрация: Борис Праматаров
 
Началото на работата по априлския брой не беше никак лесно. Когато светът довчера е бил под сянката на “невидима” заплаха, а днес е изправен пред ужаса на войната, човек неизбежно губи почва под краката си. Борбата с безсилието, тъгата и безсмислието на онези малки и големи неща, които ни дават сила обикновено, е тежка. Първоначалният шок и ужас от онова, което преживяват хората на няколкостотин километра от нас, ни хвана за гърлото. Неминуемо е да се изправиш пред въпроса какъв е смисълът да говориш за изкуство, когато то не може да върне загубени животи, не може да изтрие сълзите на уплашени деца, нито да свали оръжията. Подобна капитулация пред тъмнината, която носи със себе си една война, обаче е още по-страшна, защото би означавала, че сме се предали на страха, позволили сме му да ни управлява и сме забравили, че има неща, които са по-силни от него. “Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”, е казал Франклин Рузвелт. Негови са също и думите, че “всяка нация или група от нации, които всяват омраза, в крайна сметка ще бъдат разкъсани на части от тази омраза.” Затова в този брой заставаме на страната на светлината, на надеждата и вярата.
 
Изкуството винаги ще бъде едно от най-мощните оръжия на свободата на човешкия дух. То умее да изгражда мостове между хората, там където омразата и агресията ги руши. Затова се свързахме с художници, писатели и музиканти, които са изправени лице в лице с най-страшното “вдъхновение” и независимо какви са били темите, по които са работили допреди малко повече от месец, сега всички те имат една кауза. Ако не могат да хванат оръжие, ако не могат да лекуват ранените, ако не могат да нахранят гладните, то да използват своите “боеприпаси” - думите, образите и музиката, за да се борят, защитят и оцелеят. Въпреки че почти всички откликнаха с желание да се включат, сред много от тях имаше едно условие - да не участват под никаква форма редом с руски артисти, независимо че те също застават срещу войната. “Просто не го чувствам правилно в момента”, бе най-честото обяснение - като някаква неписана договорка помежду им. Отнасяме се с разбиране към тяхната емоция. И докато отворената пропаст се разраства главоломно, нашата надежда в този миро-творчески брой е причините за него никога да не се повтарят.

Вижте работите на "миро-творците":

Мария Кинович

Женя Олейник

Алексей Кулинкович

Алла Георгиева
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н