МОРЕ НА ВЯТЪРА



Обикновено от съвместните планове на филмов екип и двама сърфисти излизат страхотни филми за море, вълни и екстремни емоции. Когато обаче Илияна Стоилова и Йоан Колев от сърф училище “Акаша” се събират с продуцента от Remove Remove Pro-ductions Атанас Куцев, се получава нещо много повече. Отново има сърф, отново има море, вълни, но има и една по-висша идея, а именно как морето ни да не отиде на вятъра. Буквално и преносно. С филма “Море на вятъра” Илияна и Йоан правят пореден опит да привлекат вниманието на хората навсякъде, но най-вече на онези, които директно се възползват от услугите на нашето Черно море, да се замислят какви могат да са последствията от прекомерната употреба на пластмаса върху живота и благата, на които сме свикнали да се радваме. Те извършват скоростно преминаване на източната граница на България по вода (между Дуранкулак и Резово), само и единствено със силата на вятъра и човешкия дух. Какви са стъпките, които да предприемем, за да преобърнем мисленето си, откъде да започне промяната и как изглежда най-песимистичният план, ако пропуснем правилни момент за действие, говорим и с тримата зад този проект. След премиерните му прожекции край морето през лятото, го очакваме и в София и Пловдив през есента.




Мислите ли, че за мнозина Черно море е една непозната територия? Какво генерално не знаем за него?

Илияна: Един от най-интересните факти, които са непознати, е, че България има най-богатият подводен археологически музей в света. Останки от близо 65 корабокрушения от различни епохи са намерени по нашето Черноморие. Поради липсата на кислород на дълбочина над 150 метра, корабите са успели да се запазят непокътнати. Това говори за силно развито ветроходно плаване в нашето море още в онези времена.

Вие самите какво ново разбрахте за него покрай снимачния процес?

Йоан: Аз лично открих, че хората всъщност сме много, много малки същества и често егото ни е по-голямо от нас. Затова и допускаме какви ли не проблеми да продължават да съществуват. По време на снимачния процес и до ден-днешен една мисъл продължава да ме съпровожда непрестанно: “Ако не вярваш, че светът може да се промени, няма да си от хората, които го променят.”



Може ли изкуството да предизвика промяна в реалността и колко бързо се случва тя?

Наско: Скоро гледах един документален филм за паметта. Оказва се, че най-трайно остават спомените, които са провокирали силна емоция у нас. Изкуството прави точно това - ако нещо успее да те докосне, разсмее или разплаче, да те трогне или ядоса, то ще остане в съзнанието ти дълго време. И точно това искахме да постигнем с филма - не да сочим с пръст или да казваме на хората какво да правят, а да им покажем, че и на нас ни е трудно да използваме по-малко пластмаса, но начин има. Че за нас опазването на Черно море и природата като цяло е толкова важно, че сме готови да преминем през какви ли не препятствия и ситуации, за да насочим вниманието към проблема. Така че промяната вътре в самите нас често се случва веднага. След това остава да я предадем нататък.



Личният пример е важен. Какво правите за опазването на природата извън инициативата Wind2Win?

Илияна: Аз лично се занимавам също с "Ателие Трион" - студио за up-cycling дизайн - оползотворяване на отпадъци с цел редуциране на броя им и въвличането им отново в експлоатация. Това удължава техния живот и намалява нуждата от производството на нови продукти.

Кой е най-песимистичният сценарий за замърсяването с пластмаса? А оптимистичният?

Йоан: За мен най-лошото, което може да се случи, е да замърсим толкова много моретата ни, че рибата или да изчезне, или да има толкова пластмаса в нея, че да се забрани напълно риболовът и консумацията.
Ако това се случи, си представям, че много от съществуващите в момента видове ще се вече изчезнали, плажовете ни ще са постоянно пълни с боклуци и вече няма да искаме да се къпем във водата или въобще да ходим на море. Последиците от един такъв развой на нещата наистина ще бъдат катастрофални за всички.

Но нека не бъдем черногледи и да погледнем проблема от страна, от която можем да го решим. Най-добрият начин да се справим с пластмасовото бедствие е, ако се вземат крайни мерки на държавно ниво и пластмасата се забрани напълно в следващите 1-2 години. Инфраструктура, производители, медии ще работят заедно, за да може всички хора да свикнат и започнат да не генерират толкова много боклук. Представям си, че след време нациите ще се обединят и няма да има такова разделение на “кой е виновен”, а ще е по-скоро “нека заедно се справим” с проблема.



Дайте ни пет кратки, практични съвета, с които можем да започнем промяната.

Йоан: Най-лесните и малки, но значими неща, които всеки може да направи, са да избегне пластмасата за еднократна употреба в ежедневието си. Като на първо място е да отказваме найлоновите торбички и да носим своя платнена или друга такава за многократна употреба.
За любителите на кафе или чай си носим преносимите чашите, в които можем да държим и вода. Освен че спестявате излишна пластмаса, държите любимата си напитка топла или студена по-дълго време. Отказването на всякакви пластмасови бъркалки и сламки е също много добра стъпка към промяната. Много по-лесно е да се разбърква с метална лъжичка, която после само изплакваме. Във всекидневното пазаруване може да открием продукти, които са в стъклена, хартиена или метална опаковка. Включването или правенето на почиствания в района, където пребиваваме, е много добър начин да поддържаме природата чиста. Не на последно място е това да говорим и споделяме за проблема и различните начини, които сме открили, че работят за нас, за да предотвратим ненужното замърсяване.



Повече информация за каузата, екологичния мониторинг по време на прекосяването Дуранкулак - Резово и почистването на плажове по българското Черноморие може да намерите на wind2win.com




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н