(НЕ)ИЗОЛИРАН СЛУЧАЙ

Свикнали сме да виждаме фотографа Владимир Донков на различни места: миналата година той реализира най-дългата самостоятелна експедиция от българин из Арктика. През последните десет години прави многобройни пътувания до полярните области, но от няколко месеца се намира в село Веринско.


фотограф: Владимир Донков 

“Поживях в няколко държави и същевременно по работа пътувах на още други места.
В един момент започнах да усещам нуждата да се прибирам някъде, където се чувствам вкъщи. А никога не съм бил човек на високите сгради и затворените пространства”, казва Владимир, с уговорката, че не намира живота на село за романтичен или лишен от недостатъци. “Живот като живот навсякъде другаде, има си своите прекрасни моменти и своите трудности, но за мен предимствата са повече. Говоря най-вече за неща, които трудно мога да си представя в голям източноевропейски град. Чистият въздух определено беше една от основните причини да се преместя – през зимата тук, на 30 минути каране от околовръстното на София, разликата в концентрацията на фини прахови частици е между 10 и 15 пъти и обикновено няма мъгла. Други незаменими за мен неща са усещането за простор, което дава непреграденото пространство между прозореца ми и планината – да излезеш със закуската си на терасата или в градината, да разгледаш света и да послушаш птиците в градината... това дава съвсем различно начало, а и край на деня ти. И като казах за птиците, тишината също е много важно, според мен, условие за живот.” Някоя косачка или мотор може да развалят за малко идилията, но в по-голямата част от времето той може да чуе как например чакалите вият на 500 метра от него. Преди да заживее във Веринско в началото на годината, той прекарва няколко месеца в ремонт на къщата. “Като дете винаги съм живял в къщи, но в средни по размер градове като Лом и Плевен. Градините ни бяха по-малки и кварталите по-оживени, но определено, без закалката от цепенето на дърва и паленето на печки в ранна възраст, преместването ми тук в началото на февруари щеше да е по-болезнено. Скоро чух един млад жител на търновско село да казва, че на село не летата, а зимите те правят силен. Намирам това за съвършено вярно.”


фотограф: Калояна Косева

Извънредното положение по време на пандемията също го кара да реорганизира приоритетите си. “Тук си свободен човек, можеш да излезеш от вратата си и да се разходиш сред природата без да влезеш в нечие лично пространство в нито един момент. Просто има достатъчно място за всички. Друго много важно за мен условие за живот е да имам градина – в нея, докато работя по зеленчуците, върша същевременно голяма порция от другата си работа и най-вече частите свързани с мислене и нови идеи. Вероятно някъде там има градски квартал, в който това е възможно, но аз не съм го намерил. А и елементарната калкулация ми даде да разбера, че, ако се опитам да си позволя дори малка къща с декар двор в по-зелените части на София, просто ще трябва да работя поне по 10-12 часа на ден постоянно. Което не оставя време да се радваш на мястото, в което живееш. Мисля, че 15 години по 15 часа работа на ден ми стигат, опитвам се напоследък да се радвам на живота си повече.”

Ритъмът му на работа не е съществено променен от новия адрес, но как реагират приятелите му и как преместването се отразява на социалния му живот? “Това, което не престава да ме изумява, е колко често хората ме питат в разговори как мога да живея толкова далеч. Казвам им, че стигам до Софийския университет за 40-45 минути с кола, което, като се замисля, е по-бързо отколкото от някои квартали на града. По съвсем обясними причини като липса на инфраструктура в България не сме приели за нормално да се придвижваме до работа по час в посока – нещо, което в страни като САЩ и Великобритания е напълно нормално.” Донков си спомня как, когато е следвал в Бирмингам, пътят между квартирата и офиса отнема час сутрин и вечер. “Никой не намираше това за странно.”

След подобна стъпка намаляват онези социални контакти, които би спестил така или иначе, смята още той. “Всичкият small talk и безпредметно пиене на кафе в чакане да стане време за нещо. Но добрите приятелства стават дори по-здрави – приятелите ви има къде да дойдат и да си починат, да говорите на спокойствие с часове, да се разходите в гората или да орежете лозето заедно. Всичко това скрепява отношенията по-добре от бързо виждане в обедната почивка. Животът на село (ако то не е съвсем откъснато от света) е точно толкова самотен, колкото си го направиш – можеш да се затвориш и изчезнеш в радио тишина, а можеш и да превърнеш дома си в социален център за хубави хора. Зависи от самия теб. Аз имам нужда от баланс между периоди и от двете."”

Защо Веринско? “По принцип където и да се преместя на ново място, винаги си давам поне година преди да си правя изводи за социалната среда. В началото си само наблюдател без реални познанства и впечатления.” За Донков един от най-достоверните тестове доколко едно село е живо е да се влезе в местния магазин/кръчма - все по-често това е едно и също място. 


фотограф: Ивайло Петров 

Ако в около 15 ч. хората пият кафе или бира - значи всичко е наред. Ако обаче на масата е вече ракията, значи нещата не са на добре. Кои други фактори правят едно село живо?

“Наличието на бърз и поддържан път до по-голямо населено място, бързата интернет връзка и население от поне стотина човека, колкото да има магазин – тези три неща са първостепенни. Обикновено това дава достатъчно причини на хората да остават или да се заселват в едно село. И, разбира се, трябва да има работа в близост, но в нашето време немалко от професиите могат в голямата част от времето да се практикуват онлайн. А и доброто качество на живот си заслужава да караш малко по-дълго до работа.”

Донков не се чувства нито изолиран, нито изолиран случай. В последните три години поне десетина негови приятели под 35-годишна възраст са решили да се преместят в близки или далечни села. “Процесът на връщане към по-малки и спокойни населени места е в ход.”

Тези движения са част и от по-голям процес - работата от дистанция, която на фона на сегашните събития се очаква да бъде стандарт, а не изключение. “В бъдеще все по-малко хора ще ходят в офис пет дни в седмицата и все повече ще работят дистанционно изцяло или поне в част от времето. Точно в тази технологична еволюция виждам бъдеще за селата и малките градове. Вече ще има по-малко причини да живееш близо до място, на което има физическа инфраструктура за работа. И тогава ще държим повече на качеството на живота ни и на това какво виждаме сутрин от прозореца, откъде идва храната на масата и има ли пчелояди пред прозореца или не.”

МОИТЕ ЛИЧНИ ФАКТОРИ ЗА ЖИВОТ ИЗВЪН ГРАДА

Тишина, пространство, зеленина, животни, свобода



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н