ПЛАК@Т ОТ АЛБЕНА СПАСОВА

Албена Спасова има богат опит и познания в областта на психология на изкуството, художествено образование и преподава в различни дисциплини като реклама, маркетинг, електронни медии в изкуството и рекламен дизайн. За неакадемичните среди е още по-известна като съосновател на Международното триенале на сценичния плакат, чието девето издание се проведе през ноември 2019 г.. Именно заради това тя е един от хората с най-подходящи познания и наблюдения над развитието на изкуството на плаката през годините - по света, но и у нас. Помолихме я да синтезира за “Виж!”, за да можем и ние да се потопим в този свят от стените, чието съвременно лице всъщност съществува от малко повече от век.


Cybu Richli, Fabienne Burri, Fumetto 2018

Каква е причината плакатът да е отделна категория в изобразителните изкуства? Какво в исторически план го отличава още по-силно?

 

Комплексно, разнолико, диалогично, динамично, изкуството на плаката има своя запазена територия в полето на визуалните изкуствакато съставна част на  графичния, комуникационен и рекламен дизайн. Едновременно с това умее да се превъплъщава в различни роли, стилове и теми, говорейки с езика на графиката, живописта, рисунката, илюстрацията, комикса, карикатурата, фотографията, калиграфията, колажа и асамблажа, типографията, а колкото да е странно - дори и с този на скулптурата… Известният  по цял свят унгарски плакатист Петер Поч е прочут с това, че изгражда повечето свои плакати чрез скулптурни обекти и фигури, които създава предварително.



Предметният свят на Томаш Богуславски, Полша се е превърнал в емблема на неговите плакати, донесли му десетки награди


Определян като силно демократично изкуство, предназначено за широк кръг зрители, преди всичко случайни минувачи, плакатът е немислим без своята най-престижна галерия – улицата. 

Плакатът разчита на провокацията, на бързата реакция, на това да прикове и грабне вниманието ни за миг. Той е обречен да бъде разбираем и да въздейства като апел, призив. Природата му на посредник-комуникатор неизменно е свързана с някакво предназначение и с многократно възпроизвеждане. С времето технологиите и способите за постигане на тези резултати се променят, но желанието за масово мултиплициране на образи и послания остава. 

 

Какви са основните течения, през които преминава плакатът през годините? От какво зависят те?

 

Първообразите на плаката имат различни времеви и пространствени проявления, сред които са: различните форми на графични отпечатъци и щампи, японските гравюри и цялата богатата Далекоизточна печатна традиция, първите ръчни рекламни табели или обяви, вестникарският бум и тласакът в книгопечатането след откриването на печатарската преса.

В днешния си вид плакатът съществува едва отпреди 130 години - нищожно кратко време за историята на изкуството. По силата на своята младост, той не се притеснява да крещи и „краде“ (или да цитира),  да скандализира, провокира и да се противопоставя. 

Понякога твърде патетичен, особено, когато му се налага да обслужва политически цели или просташки откровен в желанието си да продаде нещо на всяка цена, плакатът и до днес е част от политическата пропаганда и комерсиалната реклама. 


Пол Дейвис, САЩ I Manifesti di Paul Davis, 2006

Независимо от възможните вменени вини, тези негови разновидности го обогатяват и формират едно друго, присъщо нему качество - да е документ на времето, хроника, свидетелство.

Различните видове плакати: политически, културни, търговски - разпростират своето влияние не само помежду си, а върху културните процеси и участват във формирането на заобикалящата ни среда. 

Напълно естествено плакатът е подвластен на модите и теченията в изкуството, но и твърдението, че изкуството на XXвек е пряко повлияно от неговите стилистика, естетика и идеи, е също толкова вярно. Достатъчно е да си припомним различни образци на ар нуово, ар деко, конструктивизма, поп арта, стрийт арта, за да се уверим в силата на това взаимопроникване. 

Не напразно произведения на най-влиятелните майстори на плаката се намират в престижни световни музеи и галерии, превръщат се в предмет на обожание и колекционерска страст.

Много интересен за изследване е кръговратът на различните тенденции и посоки както и периодичното осъвременяването на стилистични похвати, които свързваме с отминали периоди. Започнал от възпроизвеждането на шаблони, днес плакатът в неговата форма на спонтанна улична намеса (напр. стикерите) се връща към своите корени с техни нови проекции и превъплъщения.



Мишел Батори, Piano

Предизвикателствата пред плаката са много и различни, и далеч не се изчерпват с новите медии. Ако се опитаме да фокусираме върху актуалната ситуация в България и културната тематика, ще видим драстичен недостиг от адекватна реклама. Проблемите са породени от редица дефицити, които се натрупват. Повечето от тях са от нормативен характер, свързани са със средата и институционалното безгрижие: 

- липсата на стратегия за професионално и качествено популяризиране на културата като цяло се отразява крайно неблагоприятно върху изкуството на плаката. Малкото изключения обикновено са заслуга на частни културни институции и на алтернативни форми на културно присъствие и/или намеси  в градската среда.  Рекламата на културата е оскъдна, епизодична и дискретно невзрачна на фона на комерсиалната. Дори най-високобюджетните институции или събития в сферата на културата са несъпоставими като възможности за рекламен ресурс с търговските компании;

- недостатъчно  специализирани съоръжения, колонки, конструкции и зони, отредени само за реклама на култура. Няма статут и правила за ползването на малкото останали места, където присъствието на плаката е наистина мимолетно и облепването му със следващ е въпрос на минути. Стига се до парадокса – плакатът за културни събития, различни от тези, обслужващи най-масовия вкус, да губи своята изначална природа на тиражиран рекламен материал и да се превръща в уникат чрез отпечатване на единични бройки, които се разпространяват в затворени/уединени места, посетени само от посветени хора, които тъй или иначе имат интерес към съответното изкуство;  

- друг парадокс – държавата финансира обучението на специалисти в сферата на графичния и рекламен дизайн на ниво национални художествени гимназии (няколко на брой в България) и висши учебни заведения (НХА, ВТУ, СУ и др.),  същата тази държава има механизъм, с който финансира и немалко театри на територията на страната, но връзката между обучените специалисти и театралните институции остава несподелена и пътищата им се разминават. Театрите, работещи трайно с плакатист са единици и по-скоро изключения. За пръв път от доста години Софийската опера и балет рекламира новите си постановки чрез професионалната намеса и плакати на Радослава Даскалова – Боор, което е положителен знак след дълги визуални недоразумения.



Cybu Richli, Fabienne Burri, 100 Best Posters

Повечето от парадоксите са резултат от тиражиране на митове. Сред най-популярните заблуди са:

  • новите технологии изместват плаката– тъкмо обратно, естеството на плаката го прави неотделим от напредъка на технологиите. Тиражирането, печатът е отражение на тези технологии, т.е. дигиталните способи за възпроизвеждане са поредната новост, а не форма на противопоставяне. Във време, когато мултиплицирането на образа вече не е предизвикателство, всъщност този феномен е мощен инструмен, умножоващ силата на плаката. Екрани, витрини, светлинни табла, намеси върху фасади, електронни медии, социални мрежи и всякакви устройства са само допълнителни възможности за налагане на талантливия плакат в личното, публичното и виртуално пространство;
  • плакатът е анахронизъм– естетиката на плаката, връзката му с поп културата,  чарът и въздействието на мултиплицирания образ, езикът на рекламата са внесли едни от най-напредничавите идеи в съвременното изкуство и доказват пълноценното му участие в актулните процеси във визуалната култура;
  • няма пари– лошите плакати или по-точно фототаблата, които най-често ги заменят, също струват пари. Множество примери от международната практика доказват,  че фотографията, методите на рекламните и ПР агенции са незаслужено набедени врагове. Добрата реклама отключва редица допълнителни ползи (отвъд продадения билет) като развитие на арт пазара, провокиране на колекционерството, поръчкови тиражи и други способи от гамата на мърчандайзинга, ключ към които може да е именно талантливото и ефектно художествено решение.


Добър пример в тази посока е визуалната идентичност на един относително нов и успешен музикален клуб, който умело използва за своята реклама, специално създадени за целта изображения, дело на Борис Праматаров.

 

Плакатът е вдъхновение и предмет на специализирано обучение за поредица талантливи артисти, за което главната заслуга е на НХА. Притеснителното е, че  когато се отнася за сценичен плакат, признанието идва в изложбените зали и най-често остава в тях. Десетките участия и награди в триеналето на сценичния плакат, в сродни събития и акции, за съжаление не са довели до трайно сътрудничество с театрални институции:  Яна Левиева ( 1967 - 2018),  Теодор Ушев, Калина Сертева, Николай  Младенов, Кирил Златков, Мила Лозанова, Люба Томова, Страхил Димитров, Маргарита Дончева, Александра Гогова, Десислава Десева, Анна Симеонова, Капка Кънева, Иван Кашлаков са само част от авторите с изключително интересни постижения, донесли им международно признание.

Cybu Richli, Fabienne Burri, Fumetto2019
 

Опити за скъсяване на дистанцията с театрите не липсват. Показателна в това отношение е инициатива на Сталкерстудио, в която художници и дизайнери от четири поколения създадоха плакати по пиесата на Евгений Шварц „Драконът“ – притча за въплъщенията на властта (редакция, сценична адаптация и режисура Явор Гърдев; постановка ДТ „Стоян Бъчваров”, Варна). Наскоро приключи творческа работилница „Пътешествие плакат“, ръководена от Антоанета Станчева, уредник на ХГ „П. Чурчулиев”, Димитровград, в която участват възпитаници и преподаватели от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив, Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София, в резултат на която се появиха над 20 плаката, посветени на българските пиеси „За теб“ от Яна Борисова , спектакъл на Театър „Азарян“ – София и „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов , спектакъл на ДТ-Пловдив.

 

Какво отличава последното Триенале на плаката? Разкажи ни накратко за тенденциите, които забелязваш на него и няколко примера за плакати, които особено силно те впечатлиха там?


Освен единични „пробиви” има и такива, свързани с последователни и целенасочени усилия. Такова е международното триенале на сценичния плакат – София, което създадохме през 1995 г. с Божидар Икономов (1943 – 2016) и с проф. Божидар Йонов. Силно се надяваме, че приключилото в края на минала година, девето тренале да не е последно. Чужди експерти нареждат събитието сред петте най-влиятелни в света на плаката. То е и единственото, фокусирано върху плакатите за културната сцена. Няма друга  сфера на визуалните изкуства, концентрирала в България такава голяма част от творческия елит на определен вид изкуство. Изминалите 25 години освен постоянство са и над 150 изложби в 42 града по цялата планета; уникална колекция от близо 6000 български и световни плакати; десетки каталози и албуми; множество гостувания на едни от най-влиятелните плакатисти в качеството им на членове на международното жури. 

Елементите, които придават специфика на всяко издание на триеналето са: - темата; 

- членовете на селекционното и международно жури; - участниците; - наградите.  и Всичко това може лесно да бъде видяно в каталозите и в сайта www.triennial.orbitel.bg


Jouri Toreev, Belarus

Сред отликите на деветото триенале е сменената експозиционна среда. Високите и просторни фоайета на НДК с връзките и преходите помежду им  придадоха цялостност на  въздействието на изложените 659-те плаката на автори от 30 държави. Друга привилегия на 9-тото издание е срещата с многохилядната публика, посетила НДК през м. ноември. А специалната тема - арт фестивали  представи огромното им многообразие по цялата планета: за традиционни и експериментални сценични форми, за документално, игрално и анимационно кино; фестивали за  класическа и съвременна музика: джаз, рок, рап, опера, хорово пеене; фестивали за дизайн, комикси, архитектура, литература, цирк, фолклор, танц, вино, включително  и такъв на предпремиерите.... Безспорно фестивалите са културен феномен с много измерения и безчет рефлексии, сред които със своята артистична, достъпна и атрактивна природа се откроява ПЛАКАТЪТ.

Във време на агресивна реклама, качественият плакат, носещ смислени, стойностни послания "влезе" в изложбените зали, което е безспорен знак за съпоставимост с останалите визуални изкуства, но изчезна от най-голямата и влиятелна галерия  - улицата...Ето защо 9-тото триенале  стана повод за кампания от пътуващи изложби на открито във Варна, Велико Търново, Стара Загора, Созопол, Пловдив и София. Две от тях, разположени върху емблематични столични огради могат  да бъдат видяни и през новата година:

BG ТОН&ОБРАЗ

Национално музикално училище „Л. Пипков“, ул. „Оборище“ 17


Jouri Toreev, Belarus

Без да претендира за изчерпателност,BG ТОН&ОБРАЗе пръв опит да бъде извадено от анонимност творчеството на няколко поколения български художници, работили за Балкантон и създали образци с универсални и неувяхващи послания. Близо стоте изображения, условно обединени в няколко тематични групи, ни подсказват, че следите от една изчезнала културна индустрия могат да получат нов живот в съвременното духовно и публично пространство. 

70 ГОДИНИ ПОЛСКИ ИНСТИТУТ В СОФИЯ;

Посолството на Полшаот страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ .  

Върху оградата на посолството са наградените и селектирани плакати от националния анонимен конкурс, посветен на 70 годишнината от създаването на института. 

Главните действащи лица върху актуалната сцена на плаката са типографиятаи образа. В процеса на търсене на баланса или хегемонията помежду им са позиционирани и наградите. 

ГОЛЯМАТА НАГРАДА 
пластика “Златен плакат”с автор проф. Богомил Николов
ЮРИ ТОРЕЕВ, БЕЛАРУС
ДВЕ РАВНОСТОЙНИ НАГРАДИ
Бронзов плакет с автор проф. Богомил Николов
C2F/ САЙБУ РИХЛИ, ФАБИЕН БУРИ, ШВЕЙЦАРИЯ 
ДЖИСУКЕ МАЦУДА, ЯПОНИЯ 
НАГРАДА ЗА МЛАД АВТОР (до 35 годишна възраст), 

Бронзов плакет от Георги Чапкънов в памет на Асен Старейшински 
ИВАН КАШЛАКОВ, БЪЛГАРИЯ

Номининации:
ТИАГО ЛАКАС, БРАЗИЛИЯ 
ДАМЯН КЛАЧКЕВИЧ, ПОЛША 
ЮРИ ГУЛИТОВ, РУСИЯ 
ПЕТЕР ЯВОРИК, СЛОВАКИЯ 
Почетни номинации за принос: 
ВЛАДИСЛАВ ПЛУТА, ПОЛША
ДИМИТЪР ТАСЕВ, БЪЛГАРИЯ
Освен, че  са белязани от съчетанието и баланса между два доминиращи възгледа при изграждането на плаката: типографския и изобразителния, повечето са доказателство за осъзнатата сила на плаката - да формира и облагородява градската среда. Не случайно част от наградените произведения са елементи от реални рекламни кампании, случили се в различни точки на света, практика която Триеналето се опитва да наложи и на местната сцена.




 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н