Подводно минало


На снимката: Църквата “Свето Възнесение Господне” в  изчезналото село Живовци

Сушата, задържала се в страната миналата година, оголи не само проблема за престъпното бездействие и лошото стопанисване на голяма част от водните басейни. От тяхното дъно започнаха да надничат следи от минало, което буквално е било потопено. Като останките от църквата “Свето Възнесение Господне” на несъществуващото вече село Живовци, които ту се скриват под водата на язовир Огоста, ту извисяват своята обрулена снага. В началото на миналата година не само църквата, но и латинската чешма, основи на къщи и много други останки от заличените Живовци и Калиманци бяха и продължават да са атракция за фотографи, туристи, жители и гости на област Монтана.

Когато през 1966 г. комунистическото управление решава да изгради на мястото на село Живовци язовир, жителите му събарят собствените си домове, за да направят път на новия водоем.
Язовир Огоста наводнява историческото място - център на общината по това време “с пет духови музики, три вършачки, четири воденици, скотовъдски обор, люпилня за пилета, консервна, читалище, училище и фурна за хляб”, както го описва краеведът Димитър Церовски.


Язовир Огоста

Намиращият се в северозападна България язовир е един от най-големите в страната и поема водите на три реки. Стар едноминутен филм от правителствения кинопреглед, заснет по време на строителството му през 1970 г., показва как той трябва да бъде завършен за три години и ще спомогне за индустриализацията на страната. Нищо от това не се случва. Строежът му е завършен след 20 години, а язовирът почти не се използва за напояване, тъй като водите му съдържат арсен и тежки метали.

Макар днес останките от църквата да са единственото, което физически е останало от село Живовци, други, макар и не толкова видими следи от стотиците жители на тогавашното село има. Проектът на сестрите Стела и Ралица Каменови "Изгубени под водата. Истории от потопени села в България" търси и събира именно тях под формата на лични истории, архивни снимки и творби на изкуството, свързани с потопени под язовирите градове и села.


Църквата в Калимаинца

Двете са свързани с Живовци посредством дядо им Станко, който израства там и е управлявал драгата към рудник “Огоста” - съоръжението, което дълбае дъното на бъдещия язовир и вади пясък за добив на злато. След пенсионирането си той се посвещава на събирането на архив и документи за изчезналото село. За сестрите това е красив начин да се свържат с дядо си и неговите корени, както и да продължат делото му като достойни негови наследнички.


На снимките: Драгата към рудник “Огоста” - съоръжението, което дълбае дъното на бъдещия язовир и вади пясък за добив на злато. 

В момента проектът им съществува единствено в рамките на Instagram (@podvodata), където те публикуват архивните кадри и заедно с вълнуващи откъси, цитати или спомени към тях, ги превръщат в единствен по рода си мултимедиен източник. И двете работят в сферата на изкуството. Ралица - в киното, а Стела - като куратор, а тяхното отношение към визуалните детайли си личи в рисуваните на ръка елементи върху старите снимки.

Изборът на платформата и начинът на представяне също не са случайни - целта им е да достигнат до по-младите поколения, в които да предизвикат любопитство към собственото им минало и корени. “Според нас е важно да гледаме на тези места не само като на обекти с определена естетика, но и да се интересуваме от историята им. Кои са били техните предишни обитатели?” Според тях понякога се фокусираме повече върху контекста на появата на дадена сграда, но забравяме да обърнем внимание и на причините - политически, исторически или икономически - за тяхното изоставяне.


На снимкaтa: Жители на селото (в средата Станко Тодоров, дядото а Стела и Ралица). 

“Научавайки повече за тези обекти, се променя и нашето отношение към тях. Можем по-качествено да ги осмислим в настоящето, да открием как да върнем живота в тях или да запазим паметта им. Познаването на историята ни учи както на успехите на обществото ни, така и на някои грешки и неприятни исторически ситуации, които е добре да избягваме в бъдеще. Затова и изоставените места са като учебник по история от близкото минало на страната, който е отворен за много и различни прочити”, допълват те.

В момента сестрите са се фокусирали върху селата Живовци и съседното Калиманица, което макар и унищожено, така и не бива наводнено заради неправилни изчисления при строежа на язовира. Родното място на известния писател, драматург и сценарист Йордан Радичков обаче продължава да живее в неговите разкази, повести и романи, от които често откриваме откъси и в @podvodata. Оттам разбираме и за други видни личности, живели някога по земите под днешния язовир Огоста. Като родения в Живовци през 1931 г. поет, писател и журналист Атанас Стоянов, работил като редактор в различни издания и като секретар на Съюза на българските писатели, както и писателя, поет, художник и преводач Иван Давидков (1926 - 1990), автор на романи и стихосбирки за деца и юноши, работил като главен редактор на издателство “Български писател” и преводач на украинска и беларуска литература.


На снимкaтa: Разрушаването на къщите в Живовци

Тези две села обаче съвсем не са единствените, засегнати или заличени от епохата на социалистическото изграждане на язовири в България. Общата им бройка е над 40. Ралица и Стела планират да изкарат и техните истории на повърхността.
“Проектът непрекъснато отваря очите ни за нови и нови истории и тематични ядра, свързани със строежа на язовири в страната”, коментират двете и разказват, че такива изникват отвсякъде. Те имат отворена “врата”, през която да ги получават, тъй като страницата им приканва и други да споделят “подводното минало” на своите предци. “Язовирите Пчелина, Студена, Искър, Йовковци, Жребчево, Тополница са само част от местата, където има "памет под водата". Получаваме истории от цялата страна - някой път от роднини на изселени жители, а друг път от любители, които случайно са попаднали на тези места.”



Едно от най-популярните такива се оказва църквата "Св. Иван Рилски”, която в зависимост от нивото на водата се намира под или до язовир Жребчево. “Оттам има най-много снимки. Преди няколко седмици бяхме там и действително мястото се оказа изключително популярно. Имаше близо 100 души, които снимаха храма”.

Ралица и Стела не искат всичко това да остане само в Instagram и планират да направят уебстраница, но също и изложба и фотокнига, която да представя историите от няколко потопени села в страната. “Ще продължим да разказваме тези истории през различни източници - архивни кадри, статии от пресата, интервюта, исторически документи, но и съвременни фотографии. А навлизайки по-дълбоко в съдбата на други потопени села, бихме искали да разширим разказа и с екологичните последствия от строежа на част от язовирите.”

Повече за проекта може да откриете в Instagram  - @podvodata


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н