Зад пулта: Julieta Intergalactica

 
Julieta Intergalactica, Döner Muzik, КЕВА, София / Фотограф: Глен Николов

Пандемичният удар се стовари с огромна сила върху клубовете, а сред преките потърпевши бяха не само заведенията, но и хората зад пулта, които не просто пускат музика, но и умеят да ни водят на своеобразно музикално пътешествие, от което си тръгваме по-щастливи, понякога изненадани, а друг път и просветени. Говорим си с двама ярки представители на актуалната диджей сцена, която отново започна да се раздвижва след дългия си Ковид сън, за да разберем малко повече за перспективата зад пулта.


Фотограф: Веселина Николаева

Ясен Згуровски е популярен визуален артист през деня и култова клубна дива през нощта, когато се преобразява в своето екстравагантно алтер-его Julieta Intergalactica и освен прословутата поредица от партита We Like Kitsch в Tell Me, вече ни отваря очите и за модерното ориенталско клубно звучене с Döner Muzik, а наскоро бе отговорен и за изстрелването ни в диско стратосферата с гостуването на живо на италианското дуо Hard Ton в Koncept Space.
 
Имаш поглед над клубната сцена от много години. Какви са основните периоди, на които би я разделил?
 
Първото, от което имам спомени, са дискотеките или годините, в които повсеместно навсякъде се танцуваше на поп музика. Когато около милениума ни заля електрониката със своя специфична разновидност за всяко едно място, вече можеше да се говори за клубове и клубна култура. Моите периоди ги разделям на местата, които съм посещавал. “Ялта”, “Спартакус”, “Червило”, “Индиго”, Escape, Black Box, “Лайф Хаус”, отново “Червило”, “Кълчър Бийт”, “Жул Верн”, “Тел ми”.
 
В какво състояние я завари пандемията и в какво я оставя сега, след като мерките паднаха?
 
Пандемията ме обърка, защото съм пристрастен към нощния живот, а партитата и публиката ме зареждат емоционално за творчеството ми извън музиката. Преди нея всичко течеше по мед и масло. За всички нас (артисти и клъбъри) беше тежко време. Няколкото онлайн, дневни и нелегални партита, на които пусках по време на изолацията, не ми бяха достатъчни, но все пак съм благодарен и за тях. Но пък имахме време да съберем тонове музика и енергия, за да избухнем наново. Спомням си какъв празник беше на първите събития, след като клубовете отвориха врати. Имахме We Like Kitsch на първия ден след края на ограниченията и настроението бе като за фестивал. Сега сме вече в ритъм. Мисля, че с началото на топлите дни хората ще се поотпуснат още повече и съвсем ще забравим това неестествено стоене по къщите в петък и събота.
 
Кои са историите и ситуациите от миналото, в които днешните диджеи няма как да попаднат сега?
 
Споменах за дискотеките от едно време - там диджеят разполагаше с микрофон, от който обяваваше името на следващото парче и често поздравяваше някого поименно. Това с поздравите днес, за щастие, ни е спестено, както и поръчването на музика. И все пак понякога като от машината на времето се появява някое объркано сладурче с телефон в ръка, посочващо нещо си и питащо “Може ли да пуснеш това?”


White Rabbit Festival, Sofia / Фотограф: Боряна Пандова

Сравнително отскоро правиш поредицата Döner Muzik разкажи ни за идеята зад нея?
 
Döner Muzik е парти, обединяващо контрастите на музиката на Близкия изток с диското, фънка и електронния звук. За кратко време събрахме една вярна, еклектична и интернационална публика. На всяко наше събитие се усеща любов във въздуха и затова поредицата се превърна в последната ми страст. Зад “Дюнера” сме няколко човека. Всеки влага много енергия, редовно правим срещи, планираме следващите ивенти, обсъждаме миналите. Общо взето, сме се посветили на идеята и затова се получава. В началото бях леко скептично настроен. Балканските и ориенталски ритми винаги са били някъде далеч в музикалното ми полезрение. Имах цяла изолация време да слушам и селектирам тракове преди първия Döner и се оказа, че всъщност идеята да се ровя и откривам бисери в непозната област ми допада. Обожавам йониките и закачливите вокали, които изобилстват в селекцията ми от арабско диско. А в турската музика ме привлича звукът на електрическата баглама. Аз съм по към диско звученето, но и съм верен на еклектиката. В сетовете ми може да чуете и хип-хоп, брейкбийт, различни фънки или електронни включвания. Всеки от диджеите ни предлага различна екзотична интерпретация по темата, сайкъделик, хаус, електро.
 
Кои са новите свежи местни имена зад пулта, чието развитие следиш с интерес и които раздвижват сцената?
 
Под местни ще имам предвид Пловдив и София - градовете, в които най-често се изявявам зад пулта, посещавам партита и се чувствам част от местната сцена. Моите лични фаворити сред по-новите имена са Peril за Пловдив и Бат Симо за София. При първия музиката е дарк диско, а вторият варира през цялата гама на танцувалната електроника. Обичам енергията, която излъчват, а танците и атмосферата на техните събития винаги са топ. Най-свежите ми впечатления са от Sheitan666. Съвсем скоро я слушах за първи път на парти в Tell Me. Харесвам нежното ѝ присъствие и лекотата, с която експерементира и си играе с музиката.
 
Döner Muzik гостува в Пловдив на 12 май в Network Premium. На следващия ден Julieta Intergalactica ще е част и от откриващото парти на One Dance Week в Club CODE. В началото на юни ще е гост на възвърналия се Meadows in the Mountain в Родопите, в средата на месеца и на Forest Carnival в Bedouin в горите на област Севлиево, a в средата на август и на юбилейното 20-о издание на фестивала Wake Up Stran-Jah във Варвара.
 
 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н