Тема
Към рубрика
Зад пулта: Isterika

Снимка: Личен архив
Пандемичният удар се стовари с огромна сила върху клубовете, а сред преките потърпевши бяха не само заведенията, но и хората зад пулта, които не просто пускат музика, но и умеят да ни водят на своеобразно музикално пътешествие, от което си тръгваме по-щастливи, понякога изненадани, а друг път и просветени. Говорим си с двама ярки представители на актуалната диджей сцена, която отново започна да се раздвижва след дългия си Ковид сън, за да разберем малко повече за перспективата зад пулта.
Пандемичният удар се стовари с огромна сила върху клубовете, а сред преките потърпевши бяха не само заведенията, но и хората зад пулта, които не просто пускат музика, но и умеят да ни водят на своеобразно музикално пътешествие, от което си тръгваме по-щастливи, понякога изненадани, а друг път и просветени. Говорим си с двама ярки представители на актуалната диджей сцена, която отново започна да се раздвижва след дългия си Ковид сън, за да разберем малко повече за перспективата зад пулта.
Преди около 3 години Анна-Мария Хаджистоянова (Annna) прави завой от модата, където продължава да се изявява като стилист, и добавя към заниманията си и музиката. Така се ражда основаната и изцяло движена и обгрижвана от нея поредица от партита Isterika, които регулярно ни срещат със страхотни селекции на местни и чуждестранни диджей герои.
Как се роди поредицата Isterika?
Isterika започна, както много други клубни вечери, по простата причина, че нещо не ми стигаше и исках да създам пространство и енергия, където да се чувствам добре и свободно, да слушам музиката, която искам и да си партнирам с like-minded вдъхновени, амбициозни млади хора, с които да се развиваме и градим заедно. Имах и още силно имам нуждата да давам и да правя това за себе си и публиката. Усещам смисъла, нуждата и важността на тези така наречени енергийни полета, които се образуват на едно парти и след всяка “Истерика” съм заредена за много време напред. Чувствам се привилегирована и благодарна, че имам възможността да правя това, което най-много обичам и ми дава най-много.
Каква е концепцията и съответно публиката?
Isterika е начинът, по който най-автентично мога да се изразя: Каква музика ме интересува, как еволюира стилът ми чрез нея или какво ме вдъхновява. Стремя се към инклузивна и свободна среда, в която всички съществуват заедно в хармония и без каквато и да е дискриминация, сексизъм или токсично поведение. Това са изключително важни неща за едно парти, както и за мен като човек и не правя компромиси с тях.
Смятам, че публиката на Isterika е изключително цветна, автентична и интересна. Многократно съм получавала фийдбек от чужденци и местни хора колко “свободна” и “различна” е атмосферата на партитата и как искрено се забавляват. Просто е едновременно весело и дълбоко по някакъв трансов начин.

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив
Освен партита, Isterika са и ежемесечни микс серии, в които вече са участвали повече от 10 международни артисти, Lovers & Friends клубни вечери, в които каня само местни артисти, серия Pop-Up събития, фокусирани върху български дизайн, илюстрация и мода, кино вечери и т.н. След лятната пауза ни предстои да се завърнем през септември с нова концепция, пространство и идеи, за които вече нямаме търпение.
Имаше ли преломен момент около Ковид ограниченията и как го преодоляхте?
Не мисля, че Ковид повлия по негативен начин. Разбира се, мина много време, в което можеха да се случат много неща, но се постарах да компенсирам с мисли и идеи за бъдещи проекти. В началото на този период тръгна Isterika Mix Series в SoundCloud, която се развива много добре и тази клубна пауза ми помогна да съм заета с нещо градивно, което харесвам.
Какви са отзивите на чуждестранните диджеи, които каните, за кого да се оглеждаме наоколо и къде ти предстои да гостуваш?
В началото на май месец ще пускам заедно със Stella Zekri, Niklas Wandt и Simas Slabaciauskas в Sameheads в Берлин, което е, меко казано, сбъдната мечта. През май също ще открия Габровското биенале в б2б с Васил Владимиров, а след това ми предстоят още фестивалите Meadows in the Mountains, Ritual Gatherings и Wake Up Stran-Jah, за които адски се вълнувам.
Алтернативната електронна сцена навън е много по-развита и голяма от местната, където се въртят около 500 човека, които няма как да запълнят всички качествени партита в един уикенд и съответно заради това понякога е трудно да се усети атмосфера. Много често съм имала усещането, че българската публика е претенциозна и не достатъчно приемаща и доверчива, което се надявам колективно да променим в бъдеще.
Иначе не мисля, че е редно да класирам местните диджеи, а по-скоро бих посъветвала хората да слушат и да се интересуват повече. Така сами ще си отговорят на въпроса.
Алтернативната електронна сцена навън е много по-развита и голяма от местната, където се въртят около 500 човека, които няма как да запълнят всички качествени партита в един уикенд и съответно заради това понякога е трудно да се усети атмосфера. Много често съм имала усещането, че българската публика е претенциозна и не достатъчно приемаща и доверчива, което се надявам колективно да променим в бъдеще.
Иначе не мисля, че е редно да класирам местните диджеи, а по-скоро бих посъветвала хората да слушат и да се интересуват повече. Така сами ще си отговорят на въпроса.