Глас, но не пустиня

The Song Remains the Same


ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПОД ВЪПРОС



В профилните си снимки в социалните мрежи Станислав Беловски често вписва образа си върху слънчевите очила на женски персонажи от известни фотографии. Роден през 1976 г., той започва да излага платната си през 90-те години, постепенно се ориентира към съвременното изкуство и намира пътя си между живописта, колажите, фотографията, инсталациите и интервенциите в градската среда. През юни представи в галерия "Кредо Бонум" изложбата си MIRROR, MIRROR –  своеобразен автопортрет на артиста като диабетик, в който използва медицински консумативи, употребени от него в последните 19 години. Сатиричните му колажи в профила му в "Инстаграм" са неговият отговор на  обкръжаващата го среда и събитията на деня, а в последните месеци те добиха особено голяма популярност покрай пандемията с коронавирус и протестите. В края на септември  участва в груповата изложба "Tomorow Belongs to Whom?" в галерия Espace PORT в рамките на SAW-Sofia Art Week//Swan Song 2020. В духа на българската политическа действителност и протестите той представя симбиозата между Делян Пеевски и Иван Гешев. На 27 септември видяхме Беловски и на фестивала "Реките на София". 


(after Annelie Vandendael), Перловска река, част от фестивала "Реките на София", фотограф: Пламен Янков

Защо изкуството трябва да се занимава с несъгласието и протеста? 
Не мисля, че изкуството трябва да се занимава само с това, разбира се. Но времето, в което живеем (особено тук, в България), е твърде драматично, поставя твърде важни въпроси пред нашите общества, които артистите не можем да подминем като "нещо ежедневно". Изкуство, което се интересува от себе си, и автор, който се занимава със себе си, вече не са ми интересни. Времето е такова, че художественото предизвикателство е в това да катализираш промяна. За мен е много важно изкуството ми да провокира хората да си задават въпроси, да поставят под въпрос действителността.

"Петък - чудесен ден за протест...’’ (after Romano Cagnoni)

Съществуват ли граници, които политически и обществено ангажираното изкуство не бива да прекрачва? 
Парите са такава граница. Започне ли артистът да получава пари за политически ангажирано изкуство, това вече е пропаганда, а не изкуство. Лошо няма, но това финансиране следва да се обяви. Нещо като платена публикация. Също така не е добре да се прекрачва във вулгарността при сатирата, с всички уговорки, че тази граница варира за отделните хора.

В едно свое интервю казвате, че в България липсва културата на бунта. Какви са причините за това? 
Добре помня протестите от 90-те, а и сега, през 21-ви век. Все на манифестации ни избива, на бдения и шествия. Това не притеснява особено политиците и те си я карат по стария начин. Може би, ако изразявахме явно гнева си – като жълтите жилетки, като протестите в Гърция, Беларус или многолюдността на протестите в Румъния, и ако сме постоянни в исканията си, ще постигнем промяната, която търсим. Особено по отношение на корупцията трябва да има пълна нетърпимост, защото ни е нужна промяна на манталитета на всички нива.

Друг проблем е, че творците тук твърде много си мълчат. На мнозина им липсва увереност дали изобщо гласът им ще бъде чут. При други надделява страхът да не загубят и малкото, което имат – субсидии, проектчета. Творците биха могли да дадат креативна насока на протестите, да обединят хора с различни виждания в нещо градивно. А оттам крачката до създаването на нови решения за постигане на промяната не е голяма.




“Мафията на протест”

Откривате ли промяна в последно време? Как би могла да се запълни тази липса? 
На сегашните протести срещу кабинета Борисов, главния прокурор Гешев, задкулисието и корупцията виждам много интелигентни млади хора. Ден след ден, вече 75 дни, те са на площада и настояват за своите искания. Не мисля, че те ще се оставят да бъдат използвани или яхвани, както често чета да се тюхкат притеснени протестъри от по-старите поколения. Не, тези млади хора ми изглеждат трезво мислещи и сигурни в това какво искат да се промени. Не си търсят водачи и спасители – напротив, казват, че ще постъпят така с всеки, който злоупотребява с власт. Това според мен е промяната при тях. Каква част от обществото я споделя, ще видим на следващите избори – дали пак ще има нови месии и докога ще бъдат търпени.


We are happy a family, на ъгъла на ул. ‘’Гурко” и “Дякон Игнатий” 

Кога всяко действие на артиста се превръща в акт на съпротива?
Струва ми се, че това е така при тежки репресивни режими. Слава богу, вече не би могло всяко действие на артиста да бъде съпротива. Сега, поне така мисля, ние, артистите, трябва целенасочено да заявим съпротивата си. Само огорченото мълчание не стига.


  • Следваща страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н