Глас, но не пустиня


снимки: Taipei Performing Arts Center

РЕПЕТИЦИЯ ЗА НАСТОЯЩЕТО



Миналото лято прекарах в Тайван, където част от времето работих в екип с хонгконгския самоук визуален артист Ип Уай Лънг, с когото проучвахме протестните движения в Тайван и връзката им с Хонгконг в рамките на ADAM, лаборатория за социално ангажирани изкуства. Започнахме от документалния филм "Our youth in Taiwan", който разказва за студентската окупация и движението Sunflower от 2014 – тайванският еквивалент на нашите Ранобудни студенти, които обаче успяват да излъчат политическо представителство. След това дни наред бяхме по улиците, срещахме се със студенти и активисти, говорихме със случайни хора, посещавахме ключови за протестите места. 

Понякога не беше лесно, удряхме на камък, не всички искаха да говорят с нас, после в някое кафене неочаквано oткривахме нова посока. Така в един късен следобед, в който мислехме, че нищо няма да излезе, една жена дочу разговора ни от съседната маса и ни даде да прочетем статия в "Гардиън" за поредица от провалени протести в защита на стар квартал в Нов Тайпе, който ще бъде разрушен, за да се отвори пространство за ново застрояване. Хората губят домовете си срещу обезщетение, което в най-добрия случай ще им стигне за няколко години. Разрушаването беше на следващата сутрин. Станахме в пет, взехме такси и отидохме да го документираме. Пристигнахме преди всички и успяхме да се вмъкнем в призрачния изоставен град за час-два. После дойдоха багерите и полицията, oградиха всичко с ленти и къщите започнаха една по една да падат. Някои от старите обитатели бяха дошли да гледат и се разплакаха. Тръгнахме си, преди всичко да е изравнено със земята.

Една вечер бяхме излезли да ядем манго с лед, когато видяхме, че в подлеза до нас нещо се случва. Хората бяха започнали да лепят цветни post-its с послания в подкрепа на протестите в Хонгконг. Единствената "Стена на Ленън" в цял Тайван се оказа толкова близо до нас, а ние обикаляхме града в търсене на протестна активност. На следващия ден тя беше покрита с послания, скоро вече и целият подлез, а полиция пазеше от контрапротестиращи провокатори (и те имат такива). Прекарахме следващите две седмици там – цареше необикновено оживление и хората оставаха часове наред да обсъждат политически теми. Поканиха ни и на флашмоб, в който мъже и жени изписват легнали с телата си "Free Hong Kong", а дронове ги снимат от въздуха. Вмъкнахме се с група журналисти и фотографи във висока сграда, от последния етаж на която беше удобно да се снима, и така случайно попаднахме в празната щабквартира на управляващата демократическа партия в Тайван, която явно беше предоставила достъп, тъй като официално подкрепя протестите.



Накрая на месеца представихме резултатите от проучването си пред публика на голям международен фестивал. Отказахме се от театралната зала, изпратихме покани с инструкции до гостите на фестивала да ни чакат пред студентската библиотека, облечени задължително в черно, с регистрации в "Телеграм" (криптираното приложение, което се използва в Азия за координация на протестни действия). Осигурихме безжична интернет връзка и когато хората се събраха, ги поканихме на 30-минутен мълчалив поход до подлеза, като, докато се движехме в тишина, забили носове в телефоните, разказвахме чрез съобщения и снимки историите от последния месец – откъде идваме, защо сме избрали да се занимаваме с темата, какво сме открили в Тайпе и как сме стигнали до този подлез. Нарекохме акцията "Репетиция за настоящето" (по същото време се случваха най-агресивните бунтове в Хонгконг), защото едновременно симулираше протест, но и предоставяше критическа дистанция от него. 

Опитахме се да разгледаме различни гледни точки, да не бъде просто активистки патос. За пореден път се впечатлих от силата на процесията и от енергията, която се създава от продължително колективно мълчание. Беше ни интересно това движение едновременно във физическия и в дигиталния свят. Поканихме да се включат и хора от други места, които присъстваха само виртуално. Мислехме за свързаността и как може да се използва. В Чили протестират срещу неолиберализма и неоколониализма, докато в Хонгконг се идентифицират с бившите си колонизатори като гаранти за свобода – въпреки това протестни тактики, като използването на тухли за блокиране на пътища, се предават онлайн от едното място на другото. Интересна ни беше също ролята на артистите като information brokers: в системата преди вируса те циркулират в множество различни контексти и реалности – различни държави, но и различни класи – и могат да предават иначе недостъпна информация от първа ръка. Като това меме от "Фейсбук", което се приписва на различни епохи, защото е винаги валидно: Beware Of Artists They Mix With All Classes Of Society And Are Therefore The Most Dangerous.

_________________________________________________________________________________________________


фотограф: Egle Sabaliauskaite
 

Ясен Василев е поет, драматург и пърформанс артист. Завършва Драматургия в НАТФИЗ и Интеркултурна комуникация в Шанхайската театрална академия. Автор е на няколко пиеси, а тази година в сайта "Литературен клуб" публикува онлайн четвъртата си стихосбирка "Катедралата на тялото, тялото на сянката. На 9 септември получи наградата Fellowship for Writers in Residence 2020 на Централноевропейската инициатива и Международния литературен фестивал "Виленица" в Словения.


  • Следваща страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н