Шампанарт



Да твориш насред шатото... Звучи като история от някакъв провансалски роман за вино, природа и още нещо, но всъщност международната резиденция за изкуство в Шато д’ Оркюво, която се завърта около един старинен замък в областта Шампан - бивш дом на един от първите арт критици Дидро, събира артисти от различни дисциплини на своята територия. Те идват, за да живеят и творят в шатото и прилежащите му сгради и паркове, като разполагат със самостоятелни стаи и студиа и се срещат в споделените пространства за период от две седмици до месец. Изолирана в малко средновековно селце без дори магазин в него и заобиколена от километри наред гори и поля, резиденцията подкрепя процеса на артистичната работа, а не толкова резултата и все пак всеки има възможност да покаже какво е сътворил в края. Внедрена в организацията на шатото, откриваме една от любимите ни илюстраторки през последните години - Вероника Белчева. Първоначално тя се озовава там като доброволец, а три седмици по-късно остава да работи за постоянно като помощник на директора на резиденцията. От нея черпим и информация от първа ръка за това вълшебно място.


 
Как протичат дните и вечерите в Шатото? 
Сутрин правим разгряване на тялото и, по желание, кратки релаксиращи упражнения. В 9 ч. френското семейство, което движи кухнята на резиденцията, носи пресни кроасани за закуска и денят започва. През деня артистите творят в студиата си. Събираме се вечер в 7 за обща вечеря. След вечеря палим огньове край езерото или край конюшните, организираме си тематични вечери, а много артисти избират да продължат да работят и след вечеря.
 
Какви хора участват в резиденциите? 
Голямата част от хората са кариерни артисти, които се издържат с правене на изкуство. Идват и артисти, на които тепърва им предстои да намират пътя си в изкуството, като общността на разиденцията им дава много идеи и контакти и най-вече място да се отдадат на работа и общуване с други артисти, без да мислят за битовата част. 


 
Можеш ли да опишеш някои от интересните типажи, с които се срещна там?
Архитектът милионер, който прекара две седмици в рисуване на петли и кокошки и медитиране в 5 сутринта, или австралийската концептуална артистка, която събираше прах от пода в мазето, за да си прави мастила, с които да рисува триметрови абстрактни експресионистични платна за изложба през 2019 в Париж. Дама на 84, която започва да рисува на 80 и в момента продава платната си за стотици долари. Южноафриканецът, който има метъл банда и рисува почти изключително с елекритрикови и фосфоресциращи цветове. Израелската писателка, която пише бестселър преди десет години и още не може да се отърси от този роман, колкото и да работи по нови. Интересните проблеми на тези хора, мисленето им, разрешението, което са си дали, да бъдат и творци, освен другите роли в живота си.
 
Защо за един артист такова преживяване е ценно? 
Виждам много кросполинация - хората се вдъхновяват един от друг, независимо дали са музиканти, поети, художници или скулптори. Освен това да твориш в изолация от външния свят, като някой се е погрижил за готвенето и за чистенето, и имаш под ръка група други творящи, мотивира много.


 


Кои са интересните резиденции, за които си чувала по света и които би пробвала? 
Има една в Исландия, където се вижда Северното сияние, или пък Dune Shack Residency, където са били Полок и Керуак - живееш за по седмица в пълна изолация от света, помпаш си вода от един кладенец. Ходи ми се и в Хонконг, Сеул, в урбанистични резиденции. Харесва ми идеята да имам осигурени студио и творческа общност в голям град.
 
Има ли разлика в нагласата в Европа и Щатите към участието в арт резиденция? А в организацията на самите резиденции? 
Има различни видове резиденции. Много от европейските резиденции са ексклузивно насочени към доказани кариерни артисти - осигуряват всичко за резидентите си, плащат им стипендия. Там подборът е по-строг и често се очаква конкретен резултат в края на резиденцията. 
В САЩ има повече резиденции с по-свободен прием, в които резидентите сами покриват таксата за участие или си намират грантове. В тях участието е по-опростено. Европа тепърва узрява за това.


 


Кои са темите, които обикновено се обсъждат, когато се съберете на вечеря? 
Политика, секс, духовност, изкуство. Всичко, което може да създаде конфликт, но някак си мястото го поема и обира напрежението. И после някой пуска любима своя песен и става веселба, импровизирани караоке вечери или танци. Правим си разходки след вечеря в полетата около шатото и разговорът продължава, а понякога ги приканям да си помълчим и да вървим. 
 
Каква според теб е връзката между изкуството и средата, в която се създава и съществува то? 
Когато се озовах в по-голямо студио, със стени на които да залепям големи платна и големи прозорци с естествена светлина, а отсреща ми гора... нещо прищрака. 
Рисуването стана физически акт, започнах да рисувам с движения от цялото си тяло, често и да танцувам пред платното, не просто седене, надвиснал над картина или статив. Много хора преживяват подобна трансформация в резиденцията. Имаме закътана библиотека под главното стълбище на замъка, и оттам се чува животът на замъка и оттам се чува живота на замъка, но отвътре си закътан. Стана любимо място на писателите. Гледат през триметровия прозорец към зелена стена от гора и си ровят нещо в душата, докато пишат. Подредбата отвън може да даде много място на вътрешното да се изрази. 


 
Какво би казала на артистите, които досега не са били част от творческа резиденция? 
В България има едно вярване, че артист е само някой, който рисува много точно или пък води екстравагантен живот със сюблимни моменти, интензивни любови и дълбоки депресии. На практика е много трудно да направиш нещо смислено, ако си постоянно с махмурлук или си изтощен от преживявания. От това, което виждам в резиденцията, творецът, който печели, преди всичко познава добре хората и творенията му резонират с някаква нужда в определена публика. Резиденцията позволява да разгърнем това разбиране, да направим проверка на реалността и да видим какво работи и какво не. Да се запитаме как да си създадем устойчива артистична практика. Да вникнем в процеса на другия, в ежедневието му отвъд това, което прави в студиото си, да схванем контекста, което съответно се отразява и на нашата работа. Често, като отивам да си легна и видя, че някой още си работи в студиото, нещо ми казва - защо да не пробвам още двайсетина минути да си поработя. Да имаш толкова много други артисти под ръка е незаменимо.


 
Шато д’ Оркюво приема артисти от България.
Условията за кандидатстване в резиденцията ще откриете на www.chateauorquevaux.com.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н