STREET SPIRIT

Joel Meyerowitz, Paris, Fallen Man, 1967

Всеки път, когато пътувам до Берлин, преминавам през книжарницата на галерията C/O, където има намалени фотоалбуми. Последния път погледът ми се спря върху издание на една от легендите в стрийт фотографията – Джоел Мейеровиц. Беше подписано само с името му, а логото на издателството стоеше като заглавие – почти като в обложка на стара плоча. Напоследък се замислям все по-често какво ме провокира да искам да имам определен обект. Защо точно тази книга? Защо бих имал нуждата да я разгръщам?

 

Един от първите в историята примери за улична фотография - Boulevard du Temple в Париж, заснет от изобретателя Луи Дагер през 1838 г.

Отговорът е, че в снимките му, а и като цяло в уличната фотография, реалността на епохата е документирана такава, каквато е била – понякога по-автентично, понякога по-художествено, понякога с клишета или по експериментален начин, но те връща там, където любопитството те води. Посочва ти пътя, а ти сам го извървяваш, доизмисляш. Този отрязък от време е привидно нефилтриран, като че ли се докосваш до артефакт. Ню Йорк на 60-те и 70-те години винаги ще е на едно отгръщане разстояние в снимките на Мейеровиц.

 

Из фотоалбум на Joel Meyerowitz

В уличната фотография няма особено значение как са правени снимките, с какво е създадено изображението, какъв обектив е използван, дали фотографът работи с лента или дигитално – всичко е в крайната форма, в емоционалния kick, който носи на читателя или зрителя. Вероятно и авторът го е почувствал – все пак в този тип фотография разпознаването на важността в една ситуация е просто момент, който идва и изчезва. В улавянето му пулсът се усилва, а интуицията взима надмощие над всичко останало. Уличната фотография е философия на скорост.

 

Режисьорът Вим Вендерс, който през 2017 г. издаде книга с двеста полароидни снимки, правени на различни места през десетилетията, сравнява процеса с „малка магия – не можеш да се отървеш от чувството, че си откраднал този момент от света“.

 

Полароид на Вим Вендерс

Не на последно място жанрът учи, че снимката не принадлежи на технологията или хартията, а на историята и контекста си.  Учи и че няма знак за равенство между перфекционизма и истинността. На френски терминът е photographie de rue, буквално „фотография на улицата“, което по някакъв начин описва ценното в нея най-добре. Независимо как е създадена, тя остава в средата си и е неизкоренима оттам.

 





Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н