Танц по стените


Blood Becomes Water

В ерата на стрийминг услугите и социалните мрежи начините за слушане на музика преминават през постоянни промени, не винаги за добро. Един аспект от музикалната сфера остава непроменен: плакатите за концерти са неизменна част от градската среда и често диагноза на широката публика. Носталгия по стари имена, неотстъпващи от комфорта (и старите си снимки) български изпълнители - всичко това казва малко или много за културната среда, в която се намираме, какво ни интересува и привлича, какво намираме за съвременно. Добрите и интересни примери за визия, вкус и дизайн се намират (очаквано) встрани от българския мейнстрийм.





Ясен Згуровски

“Добър е плакатът, който ти се приисква да откраднеш и закачиш на стената вкъщи”, синтезира Ясен Згуровски, илюстратор през деня и диджей през нощта под името и персоната Жулиета Интергалактика. Отговорен е не само за музиката на поредицата партита We Like Kitsch (от италодиско до техно), но и визуалната част от проекта.

“При мен плакатите са тясно свързани с илюстрацията. Тръгвам от нея и след това добавям текста. За късмет съм самоук - притежавам смелостта да прекрачвам правилата от дебелите книги за графичен дизайн. А като фрийлансър имам свобода да отказвам на клиенти, които имат предварителна визия за крайния резултат и се бъркат в работата ми. По този начин бягам от клишетата.”


Ясен Згуровски




Дидо Пешев e автор на множество плакати за музикални събития през последните години, но работата му получи ново ниво на признание, откакто започна да работи по постери за известни групи и то по концертите им извън България: едно от най-големите имена на американския музикален авангард - Swans, гръндж легендите The Melvins, а миналото лято – за концерт на Metallica във Варшава. 
“В началото правих постери за банди, които са на мои познати, с което натрупах портфолио. С времето то се обогати, започнаха да ме търсят самите лейбъли и мърчъндайз компании. След като направих плакатите за Gojira, Mastodon и Marilyn Manson, имаше по-голям интерес. Мениджмънтът на Metallica беше виждал мои неща за друга банда - Ghost. След като направих постера за Варшава, се появиха предложения от други лейбъли и не само свързани с музиката хора. Социалните канали също допринесоха за това, тъй като постерът беше представен в страниците на Metallica, което естествено се отрази. Бях буквално залят от съобщения. Виждаш как Бил Уард от Black Sabbath и други големи музиканти са те “последвали” и си казваш “Окей, какво става тук сега… нещо не е наред”.



Дидо Пешев

Привързаността му към музиката не е само от страната на фен и дизайнер - той е част от добре познатите на хардкор публиката групи Last Hope и Them Frequencies. Рядко има трансфер на идеи между плакатите и дрехите и аксесоарите, които създава. “Понякога съм използвал елементи, но в повечето случаи държа двете неща разделени.”



Дидо Пешев




За дуото Blood Becomes Water, което вече десет години създава едновременно визуални проекти (зинове, принтове, стикери, значки) и организира концерти на чуждестранни ъндърграунд групи, добрият плакат трябва да работи навсякъде, както онлайн, така и офлайн. “Процесът на рисуване е игра между различни неща”, казва Рая Ботева.
За концерта на гръцката сайкъделик група Bazooka тя създава рисунка, базирана на известната антична скулптура „Лаокoон и неговите синове“, трансформирана в танцово парти. “А в афиша на Proto Idiot вероятно името на групата ме вдъхнови да разсъждавам върху прототип на качествата на обществото и "демонтажа" на нашата личност в модерния обществен свят, героите и моделите за подражание, които правим”, казва Рая.


Blood Becomes Water

“В края на краищата, не става дума само за музиката и концерта, но и за изявлението, което плакатът и събитието правят на място.”



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н