ТЕМА МОРЕ: АНТОН ГЕОРГИЕВ

АНТОН ГЕОРГИЕВ
@kislorot



С морето са роднини по съпружеска линия. Вероятно този детайл дава отражение, когато Антон Георгиев, настоящ творчески лидер и копирайтър в рекламна агенция Havas, решава да превърне записките по своите морски и особено созополски дневни и нощни “въстания” в чиста форма удоволствие от писането и споделянето. Заедно с илюстратора Иво Георгиев озаглавяват това начинание "Морски записи", които от съвсем скоро се носят по течението на Фейсбук в писмена и графична форма.

Антон Георгиев и морето

Морето е... Бурно огледало за ума, сърцето и звездите.

Морският спомен, който винаги нося със себе си: Една среща с най-красивия изгрев на градския плаж в Созопол.

Вълните ме тласкат към… неизвестното.

На брега съм… различен.

 

илюстрация: Иво Георгиев @ivodoide
 

ВИРУС

Морето не обича планове. И има хиляди съюзници, с които да ги разбие. Слънцето ще те вади от палатката толкова рано, колкото си реши. Двете бири на пристанището в Созопол по залез ще се превърнат в голямо узо по изгрев на Градския. Събирането на тен на слънце ще стане лекуване на изгаряне със студено Мохито на сянка. Трите дни на Градина ще станат десет. Пътуването на стоп до Бургас ще те закара до Крапец. Наспиването до 10 сутринта ще стане събуждане от пияни украйнци в 3. Забивката само за една нощ ще промени всяка следваща нощ. 
 
Но има един невидим съюзник, който морето е скрило особено добре, за да обърка почивката ти, ако реши. Хиляди малки бактерии си стоят и чакат в различни форми на водата, за да ти донесат летния вирус и да обърнат всичко с главата надолу. Най-вече организма ти. Те са в примамливата морска вода, която блести и заслепява очите ти, върху капчицата на домата в салатата ти, на върха на пръстите на арабина, който прави дюнера ти, във водата на таратора, по ръба на чашата ти и къде ли още не. Дали тези малки приятелчета ще те разболеят ще реши имунната ти система. Но ако това се случи, ще трябва да се приготвиш за промяна в плана. 
 
Летният вирус заслужава името си и нищо друго не би му отивало толкова. Той е кратък, бурен и дехидратира, точно като едно горещо лято. Хваща те не за гърлото, а за корема и иска да разчисти сметките си с теб в рамките на 24 часа. Древните гърци биха нарекли това изживяване катарзис. Сигурен съм, че това е най-близкото чувство до смъртта, което можеш да изпиташ, разбира се, след махмурлука от смесване на джин, бира и сайдер. 
 
Вълните, морският бриз и мръсните ръце ще се погрижат малките бактерии да полетят навсякъде. 
 
Колко ли влюбени е разделил коварният летен вирус? Момчето, на което за първи път му е провървяло предната вечер и с нетърпение чака уговорената за утре среща на плажа на Смокиня. Там е неговият шанс. Но той не подозира за подлите замисли на малката бактерия, скрита в кубчето лед на неговата водка с касис. Как ще покоси крехкия градски организъм! И ще отпуши всичко в него като стара канализация. Тя ще го чака. Но той няма да може да стане от леглото. Нищо. Ще се видят утре. Когато може да стане. Нищо. Но тя си тръгва тази вечер. Нищо. Ще се видят в града. Нищо. Кой заблуждава? Там той няма шанс с такова момиче. Нейната сдържаност ще се разлее като вода около крепостна стена, а той заедно с цялата си неувереност ще се разтвори в нея, за да изчезне като хапче аспирин. Всичко е загубено. Още една любов паднала жертва на малката лятна бактерия.
 
От Дуранкулак до Резово никой не е виждал някой от старите рибари да хване летния вирус. Сякаш те вече са попили всичко, което морето иска да им каже. И са го разбрали. А то ги пази с някаква невидима мрежа…

Откъс от “Вирус”, Морски записи



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н