ТЕМА: ОТИВАМ НА СЕЛО


илюстрация: Жана Миткова

Спокойствието се оказа дефицитно тази година. Тресат ни всевъзможни и все по-силни страхове - за здравето ни, за доходите, за прехраната, въздуха, почивките, истината, социалните мрежи, морала, технологиите, съдебната система, държавното управление, бъдещето, света, дори Космоса. Добре, че сме седнали в скута на лятното безгрижие, което ни повтаря, че всичко ще бъде наред, но само докато не му изтръпнат краката и скоро не се наложи да се изправим отново срещу грижите. Затова търсим всевъзможни спасителни пояси, сламки и постове, с които да финтираме целия този стрес, за да се върнем някакси към онази по детски чиста божествена хармонията и да се слеем с естествените си вибрации. Все повече хора я преоткриват, извеждайки живота си извън пределите на града, в малките населени места и по-близо до природата. Въпреки трудностите, въпреки коментарите на близки и далечни, че са луди, че ще съжаляват или че това е невъзможно. Откъсването от удобствата на града наистина изисква доза смелост и всички хора в този брой доказват, че тази смелост се отплаща добре. Някои от тях са свели до минимум връзката си с града, а други продължават да жонглират между неговия сложен шум и простата тишина на село. Всички обаче са единодушни, че веднъж направили тази крачка, и през ум не им минава връщане назад. Тази тенденция до голяма степен се подислва и от настоящата пандемия, но е процес, започнал доста преди това. За част от причините за него ни разказва Димитър Кенаров. Сред спънките пред пълноценния живот на село се нареждат липсата на качествено образование и културен живот, което разбираме от разговора с музиканта Росен Захариев - Роко и скулптора и художник Велика Прахова от техния нов дом в село Дрен, както и от Теодор Василев, захванал се да възражда читалището в село Гудевица. Говорим си и с едно семейство, което се е отдало изцяло на земеделие и занимания с деца в землището на село Росен, както и с фотографа Владимир Донков, който неотдавна най-сетне решава да си създаде истинско “вкъщи” в село Веринско. Това са достатъчно сламки, за да поемем дълбоко от чистия въздух, който витае около тях и да си отдъхнем, че изход има и той понякога се намира просто на изхода на града.

 

  • Следваща страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н