ТЕМА: УЧИМ СЕ ДА СЕ УЧИМ


ЛИТЕРАТУРА С УКУЛЕЛЕ И МУСАКА



Неда Лилова започва да пише още през детските си слънчеви лета, които прекарва в странджанското село Крушевец. Първо пише проза, а после и поезия. Доскоро се занимава с актьорско майсторство, пътуване на стоп, нощно скитане с приятели и мързелуване с черната си котка. Родом е от София и преди година завършва Класическата гимназия. През последните си месеци се излежава край морето, свири на укулеле и развива творенето си в проза и от време на време пеенето и то не само под душа. Всичко това, докато дойде ред за втората й учебна година като 19-годишен студент по литература в Утрехт, Холандия.

Защо избра да следваш литература в Утрехт и доволна ли си от избора си?
Сред различните сфери на изкуството литературата винаги ми се е отдавала най-добре и смятам, че решението да уча в този университет беше правилно.

Как премина обучението ти в началото на тази пандемия – имаше ли специални мерки в тази връзка и какви?
Още в средата на март утрехтският университет премести всички лекции в онлайн пространството. Въпреки че преподаването задържа високото си ниво, смятам, че разликата между присъствените и дистанционните занятия е значителна. Главата ми често е кошер с хаотични мисли и концентрацията над „джобните лекции” ми отнемаше много повече време.

Какви са твоите чувства към ситуацията? Изпитваш ли страх, притеснения или напротив?
Ковид така и не успя да ме изплаши, въпреки че се опитвам да спазвам мерките за сигурност, за да предпазя, ако не себе си, то бабите си. Аз смятам, че ползата от създалата се ситуация би била полезна на поколението ми някой ден, когато сме стари, скучни и натякваме на внуците да не философстват много-много, защото не са живели „едно време, през 20-те, когато короната избухна”.

Какво очакваш да бъде различно сега и какво смяташ, че може да бъде организирано по-добре?
Смятам, че дори и след окончателното отминаване на епидемията, хората ще останат мнителни към директния физически контакт. Освен това може би пътешествията из света ще бъдат по-трудно достъпни заради евентуално поскъпване на самолетните билети. Относно организацията не мисля, че имам забележки, тъй като според мен в повечето държави положението вече е сравнително добре овладяно.



Твоя личен светоглед промени ли се с нещо през последните няколко месеци?
Карантината и социалната изолация ми подариха достатъчно време, през което успях да разгледам себе си в дълбочина и да преосмисля целите и приоритетите си, които ще ме мотивират през предстоящата учебна година.


За какво мечтаеш?
Някой ден, когато съм на старини и краката вече не ме слушат, да живея спокойна и удовлетворена от живота си в малка селска къща с градинка. Да се уча как да отглеждам зеленчуци, овошки, цветя, кози и кокошки и да нямам повод да се оплаквам често.

Сутрин първото нещо, което правиш…
Пия кафе и пуша цигара.

Вечер обикновено си лягаш с мисълта за…
Винаги съм се оприличавала на бухал или прилеп, защото през нощта сънят ме навестява с известно затруднение. Мислите са много, сънищата, които се раждат след тях – също.

В каква ситуация физическият контакт с приятели би те притеснявал?
Само в случай, че някой от нас проявява симптоми на заразна болест (без значение дали е коронавирус, обикновен грип или нещо по-опасно).

Последният сън, който си спомняш ясно?
Сънувах, че съм в университета си и се карам с преподавател, който не ме е пуснал за пореден път да мина изпит. Преподавателят разтълкува умората ми с пиянство, а аз се разбеснях и му обясних как той никога не би разбрал трудностите на един чуждестранен студент.

Книгата, която последно те спечели?
„Игра на Тронове” на Джордж Р. Р. Мартин.

Ако това лято беше мирис, той щеше да е…
Дезинфектант… шегувам се. Бих била аромат на смокини.

Бъдещето е… След всяка сегашна секунда.

Надеждата е в… Мусаката на мама.


  • Следваща страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н