Трябва да направим нещо

Анета Василева е архитект, преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ и критик. Съосновател е на платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА, която от десетилетие връчва годишни архитектурни награди, сред които "Архитектурна тенденция на годината", "Градски бъг" и "Нормалност на годината". Често пише в "Тоест" и се опитва да предаде на другите любовта си към българските сгради от втората половина на ХХ век. 


фотограф: Севда Семер

МЯСТОТО НА ИЗОСТАВЕНИТЕ СГРАДИ В СЪВРЕМЕННИЯ ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ

Тук е важно да уточним кои изоставени сгради. Тези, които някога са водили пълноценен живот, но днес са оставени в състояние на полуразпад (Захарна фабрика, т.нар “Къща с ягодите” в София или социалистическата резиденция “Перла” край Приморско например) или онези, които са останали мъртвородени. Сещате се, всички бетонни скелети и изоставени строежи, с които са пълни градовете ни – от обраслите в шубраци останки на нов стол в софийския Студентски град до недовършения център на Шумен със стърчащата кула на новата поща и огромните многоетажни структури и тунели на оптимистично планирания соц обществен център. Тук, разбира се, няма как да не сложим и печално известния строеж за нова Национална детска болница в София.

Всички те, разбира се, са язви в градския пейзаж. От години оплакваме състоянието на първите – изоставените сгради, които някога са живели. Те са част от паметта на градовете, носталгични отломки от миналото. Не по-малко интересно е обаче мястото на вторите – този все още неизползван ресурс от недовършени строежи и блокирани терени в градската тъкан.

ИСТОРИЯТА И НАСТОЯЩЕТО ПРЕЗ ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ТЯХ

Историята се занимава с миналото, а паметта някак си е обвързана с настоящето – какво помним точно ние, точно днес. Ивайло Дичев беше написал преди няколко години, че паметниците в градовете по-скоро имат връзка с емоциите, отколкото с миналото. Тоест въпросът не е какви факти от миналото си спомняме, а че изживяваме заедно определени чувства покрай тях.

Той имаше предвид монументите – при това на социализма, но няма значение. Същото важи и за паметниците на културата, особено за изоставените. Те са друг вид архитектурно наследство – не просто част от миналото, която пазим за следващите поколения, но и такава, която ни кара да осъзнаваме какви сме днес покрай отношението ни към тях.

ПРЕЧКИТЕ ПРЕД АДЕКВАТНОТО ОПАЗВАНЕ НА ТОЗИ ВИД АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО

Законови пречки няма. Има проблеми от всякакво друго естество – икономически, политически, културни, съмнителни инвестиционни намерения, проблеми със собствеността, инертност на обществото, инертност на властта, провал в осъзнаване на ценността, фиаско в използването на това наследство като ресурс за развитие и прочие.

НЯКОЛКО ДОБРИ ПРИМЕРА

В България най-често даваният пример е бившето Китайско посолство или Къщата на Яблански, която допреди няколко години се разпадаше колоритно в центъра на столицата, а после беше внимателно и скъпо възстановена. Интересното е, че тя работи в момента като доказателство защо културното наследство трябва не просто да бъде “спасявано”, но и да общува с публиката, да бъде достъпно, за да възпитава определена култура. А тази къща достъпна не е – тя е затворен клуб зад висока ограда. Иначе навън примерите са много, но един от класическите е възстановяването на сградата на бившия туберкулозен санаториум Zonnestraal в град Хилверсум, Холандия – класически бял модернизъм, завършен през 1931 г., който е изоставен през 80-те. С каузата за спасяването му се заемат двама холандски архитекти – Хюберт ван Хенкет и Весел де Йонг, които не само успяват да осъществят комплексната му реставрация, завършена през 2003 г., но покрай това да поставят началото на ДОКОМОМО – международната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение.

ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ

Като всяка културна периферия ужасно много държим на всякакво наследство. Особено на въобразеното, за да градим солидно и “достойно за гордост” минало.

СГРАДИТЕ, КОИТО МОЖЕХА ДА ИМАТ РАЗЛИЧНА СЪДБА

Много са. Преди 15 години беше Захарна фабрика, после резиденцията на Тодор Живков в Банкя (бившият санаториум), а днес се заглеждам във всеки изоставен бетонен скелет и си казвам – трябва да направим нещо.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н