По улица “Устие” към Велека


Устието на река Велека I Фотограф: Александър Михайлов

“Вече не си заслужава”, “Различно е, а какво беше преди…” Тези реакции се срещаха при разговори за Синеморец още преди десетина година, а сега са вече почти редовни асоциации със селцето на 6 километра от Ахтопол и на 11 от Варвара, в близост до устието на река Велека и Странджа планина. И все пак притегателната му сила не отслабва, а независимо от разширяването и новите места, старите продължават да носят чара си. Какво прави Синеморец все още специално място?

 

Опитомяване на дивото

 

“За пръв път видях Синеморец преди може би повече от 20 години – тогава, за разлика от сега, селото наистина беше диво място, казва фотографът Александър Михайлов. Той идва със семейството си редовно от шест-седем лета, последните две за цялото продължение на сезона. Тези лета са всъщност голяма част от живота на двете му деца. “Те са тук почти цял живот и за тях Синеморец е наистина дом. Тук се учиха да плуват и да се гмуркат, да пазаруват сами от магазина, да внимават на улицата.” Тук вече 10-годишният му син казва някои от първите си думи, а тази пролет дъщеря му започва да рисува хората, които вижда по плажовете и да прави ръчноизработени бижута. “Може да се каже, че заформи собствен бизнес, за да събере пари за ”падъл борд“. 

 

Според него мястото може да не е любов от пръв поглед, особено за плувците - морето рядко е спокойно, плавното влизане е трудно. “Чувствам се най-добре в морето при плажа на Велека, колкото се може по-далеч от брега. Обичам да усетя силата му, без белези на цивилизация около себе си“, казва Александър. 



Фотограф: Александър Михайлов
 

Да избягаш от хората или да си с тях звучи като все по-голяма дилема за хората в селото. “Един приятел не спира да ме пита защо всяко лято ходя в Синеморец, като вече не е онази тиха приказка, която беше преди. Всъщност приказката е там и винаги ще бъде. Няма достатъчно бетон и хотели на този свят, които да скрият онова деликатно усещане за море в края на улицата“, казва Мария Македонска, за която лятото също означава рязко отделяне от София и потегляне на юг. 

 

“Денят, в който кракът ми стъпи за първи път в Синеморец, беше твърде топъл и твърде отдавна. След дълго и разпокъсано пътуване на стоп, поредната кола, карана от непознат, ни остави на входа на селото“. Спомня си усещането, че това е мястото, което е търсила винаги и как в тишината, маранята и въздуха наоколо е имало “нещо правилно”. “А още не бях дори видяла скалите, реката и морето, легнали един до друг. Няколко дни по-късно прекарахме една нощ на Липите и заедно с изгрева един странник ни събуди с Dead Can Dance. Ако има нещо, което бих повторила пак и пак, ще е тази сутрин. Спомените я правят все по-плътна и жива.“

 

В дебютната си книга “Нежни човеци” тя се вдъхновява от селото за написването на разказа “Да бъде“: “Господ доволно огледал сътвореното, после взел да слага малки детайли. Покрил брега на реката с тръстики, които да свирят на вятъра, а по брега на морето създал малки нежни лагуни, край които шептели листата на хладни дъбови гори.“

 

Синеморец през пролетта I Снимка: Камелия Величкова
 

#SaveSinemorets

 

Природата и урбанизирането на Синеморец са като че ли в дуел. Строежите първо предизвикваха неодобрение, а после протести, които активизираха еко общността в България, особено в контекста на презастрояването на Черноморието и изникването на къщи и хотели със спорни разрешителни. В средата на юни беше инициирана кампания #SaveSinemorets и петиция с над 25,500 подписа към служебния министър на околната среда и водите Асен Личев. 

 

В нея се призовава към спешни действия по отношение на Синеморец, Варвара, Резово, Ахтопол и природен парк “Странджа”, както и спиране на плановете за застрояване на брега в Синеморец, които са в разрез със законите за опазване на околната среда и биоразнообразието. Има повод за умерен оптимизъм: от това лято Корал, Карадере и Пашадере са вече в регистъра на защитените зони “Натура 2000”, с което екологичната мрежа започна да се разширява.

 

“Това е причината да сме тук от май до октомври - природата”, казва спасителят Филип Баров в краткия филм “Гласовете на Синеморец”, който излезе с началото на петицията

 

По улиците на селото I Снимка: Светослав Тодоров

Какво беше, какво е, какво може да бъде

 

“Мястото стана модерно и тук, особено през август, идват доста хора. Това не е задължително лошо, но е неизбежен факт“, казва Александър. Той наблюдава, че все пак повечето гости на Синеморец пазят природата и разграничават добронамереното веселие от агресивната себеизява. “Разбира се, идват и други.“

 

Това, което обединява всички в селото, е без съмнение и най-старото място в него - “Кораба“, основан от сестрите Йона и Сандра Наумови преди почти две десетилетия. “Барът в Синеморец за мен е само един – мисля, че всички знаем името му! За протокола: най-якият бар в България!“, казва Александър.


Сандра и Йона Наумови I Фотограф: Николета Петрова
 

Йона и Сандра са всяко лято тук още от 1989 г., което ги прави и най-добрите арбитри в контрастите “преди и сега” в Синеморец. “Радвам се, че има общност, която се бори за мястото, хора, които са редовно тук и са ядрото на селото“, казва Йона. Тя най-добре вижда, че “не е същото” - тези, които очакват селото да е поредният черноморски курорт, често са разочаровани, че е “по-различно”, а това е ставало причина за случаи на агресия. За щастие, сестрите никога не са променяли концепцията си, независимо колко настоятелни са били хората пред тях. “Друга промяна е, че Синеморец става място, което хората посещават по навик - тези, които някога идваха за месец, сега минават за два-три дни.“

 

“Нормално е”. Това е често срещана реакция при обсъждането на настоящето на селото - към Синеморец все пак има интерес, от който той не може да се скрие. Покрай трудното влизане в Гърция през миналото лято, южното Черноморие преминава през закъснял, но необичайно интензивен летен сезон. 

 

Йона се надява, че разширяването на Синеморец ще донесе позитивни промени в близко бъдеще - по-добра стратегия за събиране и разделяне на боклука, внимание към пречистването на водите, ремонтиране на тротоарите.



По пътя за "Липите" I Снимка: Камелия Величкова

 

Според Александър може би ще стане по-зле, преди да стане по-добре: “Вероятно когато “другите“ станат повече, тук ще има повече бетон, плажовете ще станат тесни, а мястото ще престане да бъде модерно. Бързите печалби винаги са съблазнителни, особено за хората с не особено голям хоризонт на очакванията. В дългосрочен план приоритетите би трябвало да  бъдат ясни за всеки средно интелигентен човек – видяхме миналата година “Слънчев бряг“ празен. Опазването на духа на места като Синеморец трябва да бъдат обект на национален приоритет, това е световно богатство.“

 

“Новото, модерното, то не е задължително лошо”, казва Мария Македонска и поставя бъдещето на селото в максимално широк план. За нея не е драма наличието на нов био магазин или по-модерни места за хранене. По-важно е какво оставяме след себе си. “Това е промяна, която идва с времето. Един ден ние ще изчезнем. Тогава улицата, която води към Свети Яни, пак ще бъде тиха, няма да има навалица от чадъри на Бутамята, няма да има магазинчета с джапанки и дрънкулки. Няма да има нищо, освен тишина и красота. Може би само отнякъде тихо ще се дочува Dead Can Dance.“

 

Кога може да усетим истинския Синеморец? За Йона от “Кораба” любимият месец е май. “Както и юни - природата вече се е събудила. Не е лошо и през юли. Всъщност винаги е хубаво!“

 

 
 
 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н