Витаещият дух на миналото


Фотограф: Симеон Гайтанджиев / Бункерът под кв. "Лагера" в София

Симеон Гайтанджиев се стреми чрез работата си да показва на хората една страна от живота, която те не са виждали и за която дори не са си помисляли. “Неща, които могат да подминат на улицата и за тях са нещо запълващо в полезрението”, казва той. Това не означава, че се е отказал от портретите и пейзажите, но сам признава, че повече го влече по-експерименталната фотография. И по-точно ъндърграундът. В буквалното му значение.

Видимо изражение на предпочитанията му е неговата дипломна изложба “Ърбекс” от миналата година. Тя беше показана във “Фотосинтезис”, а закриването ѝ беше дни преди първото извънредно положение да даде пауза на съществуването ни. В “Ърбекс” Гайтанджиев заснема изоставени сгради, подземия и съоръжения, чието настояще минава под знака на разрухата. Принтовете са черно-бели и са отпечатани на ръка от самия него чрез техниката на гумомасления печат, при която комбинацията от маслена боя и релефна акварелна хартия не само придава на изображенията специфичен драматизъм, но и прави невъзможно изкарването на два идентични принта. Защо решава да се спре на тези пространства? На този въпрос не е трудно да се отговори: свързан е с тях още от ученическите си години.


Фотограф: Симеон Гайтанджиев / Бункерът под кв. "Лагера" в София

С неговия най-добър приятел се запалват да ходят по изоставени бомбоубежища в Южния парк. Любопитството им става все по-голямо и по-голямо и те разширяват периметъра, издирвайки подобни места из цяла София. “Понякога снимахме, но това беше още преди да се занимавам по-сериозно с фотография”, обяснява той.

Когато започва да учи фотография в НАТФИЗ, прехвърля фокуса на работата си от чистото документиране на “съвременни руини” върху предаването на атмосферата, която цари в тях. По негови наблюдения бункерите, за съжаление, няма накъде да деградират повече. “Повечето са съвсем ошушкани и всичко метално е взето за вторични суровини. Дори 400-килограмови бронирани врати ги няма. Което е жалко, защото по света с подобни неща правят впечатляващи работи като галерии и пр.”


Фотограф: Симеон Гайтанджиев / Бившето зенитно поделение на възвишението "Три Уши" 

Гайтанджиев с усмивка си спомня как при проникване в бункер в Лозенец един по-смел и екстремен човек се втурва да се катери по 30-40 метрови тръби във въздушен тунел, при което... попада в мазе със зимнина.
През годините хобито му го среща с най-различни градски легенди. Като например мълвата, че тунелите в Южен парк стигат до президентството. “Това са пълни глупости”, отсича младият фотограф. “Идеята на всички бункери е, че винаги се намират под естествен хълм.” Обаче най-нелепият мит, който е чувал, е, че под Стара планина се намира тунел, датиращ от древността или изкопан по времето на соца. Гайтанджиев си спомня с усмивка и за статия, в която се твърди, че под София съществува цял подземен свят, защото клошари живеят в тунелите. Митове – колкото искаш.


Фотограф: Симеон Гайтанджиев / Бункерът под кв. "Лагера" в София

И все пак какво е “ърбекс”? В общи линии това е самосиндикално (и понякога леко екстремно) изследване на постройки, които са дело на хората и са по-скоро в различна степен на упадък, отколкото в цветущо състояние. “Фотографията е част от ърбън експлорейшъна, но не винаги. Така хората преоткриват изоставените сгради. Мнозина го правят за усещането да отидат на едно напълно пусто и спокойно място, а при други водеща е по-скоро тръпката да влязат там, където е забранено. Може би всеки по някакъв начин обича да нарушава правилата”, обяснява Гайтанджиев. “Идеята е всичко да е по-скрито от хорския поглед, защото често са ни гонили, като сме влизали в подземия и други места.” Това е и една от причините за липсата на по-хомогенизирана международна ърбекс общност, въпреки че тази култура вече е навлязла в популярната култура, например чрез документалния минисериал URBEX – Enter At Your Own Risk, в който съвременните “изследователи” разказват от първо лице за мотивациите и перипетиите си.


Фотограф: Симеон Гайтанджиев / Бившето зенитно поделение на възвишението "Три Уши"

През времето любителите на подземните съоръжения в България поддържат групи в социалните мрежи. Гайтанджиев дори е модератор на една от първите такива, но днес се радва, че тя е била закрита. Впечатленията му са, че целта на повечето хора е била по-скоро да представят пространствата пред други заинтересовани и да се поразходят вътре, отколкото наистина да изследват. “Останалите организираха общи сбирки от по 10-15 души, в които да влизат заедно, но това бяха редки случаи. Пикът на тази група, в която имаше страшно много хора, беше до 2014-2015 г. После я закриха, но и без това всичко беше започнало да поспира малко по малко, след като някои от по-активните членове напуснаха страната”, добавя Гайтанджиев. Подобен развой на събитията е логичен и тъй като 90% от хората в нея са били в тийнейджърските си години.


Фотограф: Симеон Гайтанджиев / Бункерът под кв. "Лагера" в София

За Гайтанджиев фотографията е възможност изоставените сгради да станат по-видими и да бъдат предприети действия по тяхното опазване. Той избира да създава видимост с художествени средства и избира фотографски процес на над един век, който създава дефекти в изображението. Това перфектно се допълва с дефектите на подземията и създава впечатляващ ефект, а текстурата сякаш оживява, понеже при гумомасления печат се работи с релефна акварелна хартия. “Но реших да снимам цифрово, защото в повечето от тези места липсва каквато и да е светлина и филмът технически по-скоро нямаше да се справи толкова добре, колкото дигиталната техника”, разказва Гайтанджиев. Характерно за неговите фотографии е и усещането за човешко присъствие. “Искам да представям как в тези места още има някакъв дух. Донякъде всеки силует, който съм сложил в тези снимки, е витаещ дух, който представя миналото.”

Повече на: www.instagram.com/s_gaitandjiev


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н