ЖИВОТЪТ НЕ Е ПОП-ФОЛК


Swimming pool

2018 е годината, в която закъснявахме за уговорки, тъй като покрай ремонтите централните улици в София се превърнаха в трудно разгадаем лабиринт, социалните мрежи все повече заприличаха на арени, а личните ни каузи и ценности бяха под постоянно изпитание. Пърформънс, в който женски фигури са изобразени чрез месо, някак си се превърна в скандал, а дискусиите около “Бронзовата къща” също показаха колко трудно се води диалог за изкуство в България. Но не всичко беше с отрицателен знак. Добрите новини идват, когато погледнем отвъд очевидното.

ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ
Появиха се творби, които уловиха духа на времето и ни дадоха нов поглед към теми, често приемани в средата ни като табу. Тази литература, която е най-близо до реално преживяното и почувстваното, беше най-силното през годината.

 

“Годината на осемте химии”, Петя Накова / “Втора кожа”, Катерина Стойкова 


Катерина Стойкова описа личната си история като потърпевша на домашно насилие в смесващата проза и поезия “Втора кожа” (издателство ICU). Познатата и като режисьор Петя Накова превърна битката си с рака на гърдата в “Годината на осемте химии” (издателство “Жанет 45”) - книга, която внимателно гравитира между художеството и документалното, личната и чуждата болка.


Георги Марков

Йордан Радичков

Голямото non-fiction събитие дойде в началото на годината. Борислав Скочев, дългогодишен изследовател на травмите, оставени от комунистическия режим, издаде "Концлагерът "Белене" – 1949-1987" (издателство “Сиела”) - труд, отнел десет години проучвания и завършил в обем от над 900 страници. Миналото бе напомнено и по друг начин: художествените творби на познатия най-вече със “задочните репортажи” Георги Марков, романите на Виктор Пасков и цялостното творчество на Йордан Радичков срещнаха нови читатели покрай преиздаването им.

SOUND AND VISION

“Няма рок групи, зат'ва пиши ни нас alternative”. Дали е заради това, или заради нещо друго, хип-хопът в България излезе отвъд комфортната си зона - “Прилив” на Гена, Григовор и Жлъч се превърна в българския албум на годината дори за хора, които рядко имат интерес към хип-хоп сцената.


Гена, Григовор и Жлъч

В полето на експерименталната музика, фестивалът “Радар” във Варна отбеляза петото си и най-успешно до момента издание. Няколко платформи, сред които лейбълът Amek и “Аларма Пънк Джаз”, отбелязаха десет години дейност. Проектите, в които жанровете се пресичат, намериха широка публика и отзвук: най-вече в лицето на албума InFusion на Иван Шопов и Теодосий Спасов, както и наградения с латино “Грами” албум "Al Este del Cante" на Арканхел и хора “Нови български гласове "Еструна", продуциран от ”Джаз плюс”.


Арканхел и хора “Нови български гласове "Еструна"

През 2018 немалко групи и изпълнители излязоха напред с добре режисирани и идейни видеа: Misery на Desy (част от бившите Phuture Shock и Sentimental Swingers) от Тихомир Рачев, Viper на The Black Swells (реж. Кеворк Асланян), I'm Ready To Die на Expectations (реж. Филип Морозов), “Космос” на Стругаре (реж. Васил Витанов), и Aristocrat на Les Animaux Sauvages (реж. Георги Манов).


Aristocrat на Les Animaux Sauvages (реж. Георги Манов)


Лошата новина е, че все още качеството не означава задължително по-голям интерес – за изпълнителите днес остава предизвикателството как да придобият популярност в YouTube отвъд интереса на собствената си публика.
2018 изглеждаше стерилна за българското кино, но част от това, което се появи, надскочи източноевропейските клишета и ни представи нови истории, които провокираха по различен начин: най-вече пътуващите с успех по света “Ага” на Милко Лазаров и “3/4” на Илиян Метев, както и късометражният “Брак” на Слава Дойчева.

 

ПОПЪЛВАНЕ НА ДУПКИТЕ В ПАМЕТТА
По няколко различни начина историята на съвременното изкуство в България най-сетне получи цялост пред (не малкия) сегмент от публиката, който трудно вижда събитията и личностите в по-широк контекст. 


“Като в тъмно огледало” на Теодор Ушев

Весела Ножарова  завърши и представи писаната в продължение на години “Въведение в българското съвременно изкуство 1982-2015” (изд. “Жанет 45” и Open Arts Foundation), а много отговори даде и ретроспективната Sic Transit Media Mundi ("Настоящето е прекалено късо и доста тясно") на Лъчезар Бояджиев. 
В началото на годината тя съседстваше в СГХГ с инсталацията “Като в тъмно огледало” на Теодор Ушев – макар и нееднозначно приета, за първи път подобен проект провокира опашки и часове чакане.


Алла Георгиева, "Животът е песен"

Тази година много хора видяха Алла Георгиева не просто като карикатурист, но и като съвременен артист с интересна история покрай изложбата от живопис, обекти, фотография и рисунки "Животът е песен" в Structura – дълбока и емоционална експозиция, свързана със смъртта, женствеността и смелостта да погледнем към себе си.

НОВИ МАРШРУТИ
Стрийтартът из “стария център” на София (без свастиките, разбира се) все по-често е визуална ваканция от сивотата на загражденията и разкопаните пространства.



През 2018 г. продължи тенденцията съвременното изкуство да е все по-отделено от институциите и академичността и да разчита на малките пространства, които лесно могат да бъдат модулирани според идеите на творците (сред които “Място 167”, Swimming Pool, Aether).

KEEP TALKING
Аудио революцията е все още далеч от България, но подкастът все по-малко е онова странно, неизвестно животно. Тази година това се случи благодарение на “Градски детективи”, “Говори интернет” и toest.bg.


“Мовименто/Вариации” на Гергана Димитрова и “36 маймуни”

P.S. А ако искате ретроспектива на част от темите и вълненията през 2018 под форма на изкуство, винаги може да отидете на “Мовименто/Вариации” на Гергана Димитрова и “36 маймуни”.




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н