Звуков сигнал



Между това да се ровиш из прашни, стари гардероби в доминиканската република, да се навърташ около т.нар. благотворителни магазини в Лондон или да скролваш стотици обяви в olx и еbay може да има една необичайна на пръв поглед обща причина и тя е колекциониране на специфичен звуков сигнал. За някои той се материализира под формата на грамофонни плочи, a за други - в старинни музикални инструменти. 



Петър Делчев е от втория вид и притежава една много бутикова колекция от музикални инструменти, които не просто събира, но и умело използва не само у дома, a и на сцената. “По-скоро бих казал “странни”, отколкото “старинни”, но и двете са верни в някаква степен”, пояснява той. Макар да е химик по образование и по професия, към която се завръща след 10-годишна пауза и опит като програмист и маркетолог, музиката е негова стара страст. Започва още на 7 години с уроците по класическа китара в училищната школа, а след това се развива още повече със свиренето в групите “Исихия”, “Кайно Йесно Слонце, Ambient Folklore и Smallman. Именно в “Исихия” се заражда и интересът му към старинните инструменти. “Допреди това бях твърдо убеден, че всичко, което може да е нужно на човек за да прави музика е вече налично. С “Исихия” започна търсенето на звука за всяка отделна партия. В началото минах от китара на тамбура, после дойде чело-тамбурата, а после започнах да ровя за информация за други инструменти, произвеждащи различни тембри.” 


 

Така постепенно един инструмент води след себе си интереса към друг и Петър вече има над 60 такива странни/старинни “неща”, както приятелите му често ги наричат. И до ден-днешен той не гледа на тях като на колекция, а по-скоро са сякаш приключение в търсене на все по-различни начини за извличане на звук. 

В ТЪРСЕНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ЗВУЧЕНЕ

Няма любопитни истории от търсене и издирване на нови придобивки и казва, че много често е просто ровене в eBay или OLX и откриване на нещо, което и самият продавач понякога не знае как да опише, докато Петър има ясна идея какво е и как се ползва.



Така в различните периоди има и различни находки. В момента за най-голяма такава определя контра-китарата си, а като онази, която му е дала най-много - чело-тамбурата. Това е “синтетичен инструмент, разработен през 50-те години на XX век за нуждите на оркестъра за народна музика на БНР, за който дори няма отделна методика за преподаване. Всъщност изобщо не мисля, че се преподава някъде.” За първи път вижда такава в японец, с когото се запознава на рожден ден в Студентски град. Половин година по-късно вече има своя и заради тембъра и нещата, които могат да се изсвирят с нея, Петър вече я е ползвал в записите на шест албума. 



Контра-китарата пък е и най-стария инструмент в колекцията, макар да няма точна датировка, тъй като по нея няма никакви указания за лютиера, който я е изработил.“Съдейки по състоянието на дървото и някои особености на конструкцията, лютиерът, който работи по възстановяването и (Христо Георгиев), смята, че е конструирана около 1880-1890 г.. Инструментът изглежда като акустична китара, която има още един комплект струни над грифа. Обичайно контра-китарите имат 7, 9 или 13 допълнителни суб-басови струни. Тази, която аз притежавам, има 8.” 
Най-скъпият инструмент в сбирката е второ поколение ханг, изработен през 2003 г. от PanArt - Сабина Шерер и Феликс Рьонер хората, които са “изобретили” инструмента. “Когато аз го купих, все още беше малко известен и се намираше в музикални магазини в Швейцария и Германия. След това рязко стана много популярен и желан и цените отскочиха с един порядък нагоре.”



Последната му придобивка е мандончело, изработено по поръчка за него от Емилиян Лалев (Аурелия). “Това е еквивалента на виолончелото в мандолинната фамилия. Има и мандобас, към който също бих имал интерес, ако някой ден имам достатъчно пространство, в което да го “настаня”. Особеното при този инструмент е, че има подгласници допълнителни струни, които минават през грифа и обогатяват звука с обертонове тези струни не се докосват при свирене, а се възбуждат от вибрацията на тялото на инструмента.”

Инструментът, по който от няколко години се заглежда, пък е guitar-viol“Сравнително нов инструмент, разработен от Джонатан Ерик Уилсън, който е нещо средно между китара, чело и може би виола да гамба. Първият такъв инструмент е разработен за Лога Рамин Торкиян съпруг на Азам Али, който го е ползвал в Axiom Of Choice и следващите си проекти. Например в саундтрака на Prince Of Persia този инструмент изпълнява доста голяма част от соловите партии.”



ПОДДРЪЖКА  И ОБМЕН

Как се поддържа подобно хоби и обменя ли опит и с други хора с подобна страст? “Към момента обменът е бил по-скоро с музиканти, които ползват съответния инструмент, за който съм се интересувал, отколкото с други колекционери. Причината е, че ме интерeсува повече как бих могъл да го ползвам, вместо кой, кога, от какви материали е конструирал конкретния инструмент. Тази информация безспорно е важна, както от гледна точка на историята, така и на инструментознанието, но за мен тя не е определяща за интереса ми”, разказва Петър и допълва, че повечето подобни на неговата колекции от музикални инструменти са на музеи.



“Разбира се, доста музиканти имат събрани инструменти по начина, по който аз съм събирал търсейки звук или мелодия… Джеймс Макдоналд Рийд, който е идвал в България няколко пъти (запознахме се през 2000 година в Триград), има в дома си в Единбург гайди от почти всички краища на Европа.” 
Петър обяснява още, че най-често купува инструменти втора употреба, които обикновено се нуждаят от ремонт, поради което цените им са достъпни. Лютиерските услуги в България, за негово щастие, също все още са нещо, което може да си позволи. 


РОВЕНЕ В ЩАЙГИТЕ



Буквалният превод на crate digging e “ровене в щайгите” и е нещо като цял отделен жанр в колекционирането на грамофонни плочи. В раговорния език на диджеите това означава трескаво преглеждане на рекърд шоповете, магазините за вещи втора употреба, битпазарите и общо взето навсякъде, откъдето може да изскочи някоя рядка, стара плоча с иначе висока стойност. Това занимание изисква не само време и средства, но и богата музикална култура, усет и разбира се, голяма доза късмет. Макар да не е ново, през последните десетина години, с възраждането на интереса към този вид физически носители на музика, се завърна сякаш с нова сила. 
Ангел Мишев, познат още като Angel Proto (a доскоро и като Funksuion) се определя като crate digger, но и още като музикален селектор и клубен промоутър, което съчетава с работа извън музикалната сфера. Той е откровен меломан, част от екипа на инициативата “Споделени квартални улици” в София и фестивала Vola Open Air във Враца. Обича да пътува, да експериментира и както сам казва - всичко, което го кара да излиза от зоната си на комфорт. 



Колекционира грамофонни плочи от 15 години и макар да не знае точната им бройка, ги определя за над 2200, или една цяла стена от дома му. 

Няма стилови ограничения и в колекцията му намират място от класически американски джаз през фънк, фюжън, AOR, 80’s synth, итало и евро диско, диско и прото хаус. “През последните години започнах да купувам изключително и само (когато е възможно, разбира се) първите оригинални издания (преси) на албумите и синглите и се старая да избягвам преиздания, пиратски версии тип Bootleg и т.н.

При него всичко започва, когато през 2003 г. е администратор във форума за дръм-енд-бейс музика. По това време това е единствената работеща платформа за откриване, споделяне и коментиране на музика - още в зародиша на MySpace и няколко години преди появата на Facebook и Instagram. Интересът му към конкретния стил обаче спада и отива в секцията non drum’n’bass, докато един ден не публикува нов микс на лондонския диджей Paul Murphy (Afro Art, Acid Jazz Records) и малко след това продуцентът се свързва с него да му поиска адреса в София. След две седмици в пощата му пристигат първите две плочи в живота му - 12- и 7-инчов сингъл от Afro Art. Тогава бях на 21, нямах грамофон, слушам mp3-ки, свалени от Soulseek на домашна уредба AIWA и въобще и не подозирах в какво се забърквам”, спомня си Ангел.



Оттогава досега колекционерската му страст се развива с различни темпове и нагласи. “В момента колекционирам с изследователска цел, както и за удоволствие. Обичам да чета и да се интересувам от музиката, която купувам. Кой е артистът, каква е историята му, защо точно този лейбъл го издава, каква е историята на самия лейбъл, кой е правил мастеринга на плочата, състава на формацията, музикантите, които участват, продуцента на албума и т.н.. В повечето случаи интересни истории има за музиката, която е издавана през 70-те и 80-те. За новата „съвременна“ музика цялата тази информация малко или много отсъства или не е толкова състоятелна и впечатляваща.”

ПРОБИВИ И НАХОДКИ

Като един от най-големите си пробиви през последните години оценя бартер, който договаря с “един истински гангстер от Детройт” на име Johnny Burt, продуцирал музика през 80-те години. След продължителна комуникация той склонява да му изпрати две от общо трите му издадени плочи. Само че не искал да плаща шипинга. Затова Ангел му селектира малка колекция от 7-инчови плочи на “Балкантон” и му ги изпраща в пакет, в който слага марки, които да залепи на пакета, който пък той ще му пусне от Детройт до София. Операцията се оказва успешна.



А когато стане дума за интересни места, до които търсенето го е отвеждало, той започва да изрежда: “През 2017 бях в предградията на Палермо. Там попаднах на „Чентро Фалимантаре“ - компания, която изкупува или събира стока и продукти от фалирали магазини, изоставени къщи, мазета, тавани... Мястото беше като мини мол, пълен с всякакви вещи. Естествено, в края на едното помещение имаше складирани към 20 хил. плочи. Прекарах дни дни там в зверска жега, прах и мръсотия. През 2018 дигвах в Санто Доминго в Доминиканската република. След доста зор и проучване, таксиметровият шофьор ме закара в магазин за стари мебели и антики. Вътре хората почнаха да ми отварят гардероби, наблъскани до горе с плочи. Музика от Колумбия, Венецуела, Чили, Перу, Мексико, Доминиканска република. Всичко беше тотално объркано и неподредено. Хората бяха учудени, че някой се интересува от тази стара музика. И сделката в края беше много добра.”



Търсенето може да те отведе не само на интересни места, но и да те срещна с интересни хора. В Будапеща посетих един магазин, който се оказа с големината на килер. Собственикът му Ференц беше над 80-годишен, пушеше лула и пиеше някакъв унгарски ликьор. Мястото беше като в приказките. Вътре можеше да се разминат не повече от 4 души, а рафтовете бяха лично селектирани, подредени от Ференц. Човекът беше изключително учтив, казах му че съм от България и той веднага се сети за Милчо Левиев. След това започна да ми препоръчва плочи – джаз, рок, фюжън…”

Освен с работата си, Ангел финансира това хоби и с продажба на плочи, които вече не са му нужни. А на освободеното място в момента търси да настани нови находки на “формации от бившите френски колонии в Африка - продукция от Кот д’Ивоар, Камерун, Сенегал, както и едно доста интересно течение в Европа - гръцко и френско диско, повлияно от големия бум на италодиското през 1982 и 1982 г..

 

ПЛОЧИ ЗА РАМКА



Подобна страст има и Ивайло Стоядинов, известен като Чарли - музикант, звукозаписен продуцент и диджей, когото мнозина познават като китарист на групата Babyface Clan и основен двигател на Les Animaux Sauvages.
Колекцията му от грамофонни плочи е също в количествената графа 1700+, но казва, че бройката не го интересува и периодично продава и купува плочи. Започва още, когато е едва на 8 години, а първата плоча, която си купува е Dirty Deeds Done Dirt Cheap на AC/DC. “При мен е необходимост и страст. 24/7.”

 

   

Преди време прекарва шест години в Лондон, което му дава възможност да се докосне до цялата музика, от която има нужда. Там, мотаейки се безгрижно, обикаля места като Selecta Disc, EXchange records, Soul Jazz records, чарити шопове. Сега ежеседмично проверява в мрежата какво излиза с идеята да си го набави и да го пуска на партитата си. Обича да обикаля магазините на Берлин, както и в София, където редовно проверява за нови находки. Няма такива от типа "Свещеният Граал", но казва, че има достатъчно албуми и EP-та, които си струват. “Другият раздел плочи са тези, които са оставили следа в живота и развитието ми”, разказва той. 




Всичко, което изкарва от свирене и продажби на неговата музика, отива обратно в плочи и музикални инструменти, а колекцията му също заема цяла стена. А кои от тях би сложил в рамка? "Десетки са. Сред тях са дебютният албум на Velvet Underground, Ritual De La Habitual на Jane’s Addiction и много други.”













Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н