Ариел Брингес е специален музикант, който разказва истории от Куба със саксофона си. Той е артист, който знае какво носи като наследство и какво иска да внуши като чувство у нас. С музика от различни региони на острова на композитори като Елисео Гренет, Бола де Ниеве, Качаито Лопес, Хуанито Маркес, Мигел Матаморос, Ариел Брингес ни повежда на едно лично пътешествие към неговото безгрижно детство в родната му Куба, към което поглежда носталгично, потопен в щастие.
Проектът му Nostalgia Cubana успява да пресъздаде звученето на Куба от 50-те, но в същото време квинтетът на Ариел Брингес го изпълва със съвременни музикални концепции. Интересният репертоар въодушевява слушателя и носи радост от споделянето на красивото музикално пътешествие във времето.
По проекта Ариел Брингес работи с музикантите Хавиер Санчес – китара, Пабло Гутиерес – пиано, Рубен Карлес – бас и Федерико Марини – ударни и ще гостува в София на 1 декември по покана на "Джаз Плюс Концерти". Това е и поводът да се свържем с него, за да поговорим за съществените неща от живота.
Кой е първият ти музикален спомен?
Моят дядо, който свири на саксофон на един джем сешън вкъщи, баща ми му акомпанира на пиано, а чичовците ми пеят болера и други кубински песни.
Как би се описал с три думи?
Влюбен изследовател на красотата.
А би ли описал музиката си с три думи?
Съзерцателност, чувство, духовност.
Кои бяха хората, които са белязали пътя ти като музикант? Кои личности са ти повлияли в твоето израстване?
Първо беше дядо ми Хуан Хосе Брингес Очоа – кубински саксофонист и диригент на оркестъра в родния ми град Санта Клар. После дойде моят ментор - великият саксофонист и член на митичната банда "Иракере", Роман Филиу. Това бяха хората, с които съм вървял напред, но в ушите ми винаги бяха Джон Колтрейн, Сони Роулинс, Бени Море, Телониъс Монк, Омара Портуондо, Перучин…
Къде откриваш вдъхновението, когато композираш?
В природата, във всяко дребно нещо наоколо, в търсенето по пътя на човешкото същество, което се стреми да разбере чувството като двигател на живота.
Какъв е баланса в твоята музика между предварително композираната музика и импровизацията на момента?
Използвам и двете възможности в своята музика. Гледам да запиша на листа всичко, което чувам в главата си и после го обличам чрез въображението си, което идва на момента, грабвам спонтанното чрез импровизацията. Това е нещо като баланс между интелектуалното и емпиричното.
В музиката ти се усеща любов, струи силна емоция като общо усещане, когато чуеш диска Nostalgia Cubana. Как го постигаш?
Аз работя с музиката по най-древния начин, според който акомпанирам или просто давам глас на емоционалните човешки процеси. И всичко това е смесено с желанието да се пренесем в друго измерение чрез звука.
В Nostalgia Cubana поглеждаш назад във времето в една отминала епоха на твоето детство, в една Куба, която вече не съществува. Разкажи ни малко повече за нея.
Имах намерението да покажа една Куба, с която се идентифицирам и където интимното има своето място, топлината означава близост, страстта е поетичен блян. В Nostalgia Cubana фокусът е в една цветна Куба. Опитах се да запазя и да покажа тази палитра от възможности, които ни предлага кубинското наследство.
А какво беше твоето детство?
Имах щастливо детство. Израснах в семейство, което обича музиката. Това е място, където музиката има своето важно място. Игрите, които играех, бяха музикални и се забавлявах да пея болера, кубинските балади с чичовците си на всяко семейно празненство.
Какво означава Куба за теб?
Куба е земята, която ми даде акцента и благодатта, с която живея… Куба е музикалното наследство, което нося в кръвта си. Островът на музиката. Мястото, от което извира моята сладостна носталгия…
Какво означават мелодиите от Nostalgia Cubana за теб?
Те са прегръдка, традиция, връзка с корените ми, музиката и начина на живот на моите предци.
Какво означава дуендето за теб? Издига ли те в друго измерение емоцията на публиката?
Дуендето е връзката с божественото. То е вибрацията във всичко.
За мен концертът е преживяване, в което публиката играе определена главна роля и допринася собствено за транса, в който изпада музикантът. Начинът, по който публиката възприема музиката, определя развоя на концерта. Връзката между публиката и музикантите е същността на един концерт по мое мнение.
Идваш за първи път в България. Знаеш ли нещо за българската музика?
Да, за първи път ще стъпя на ваша земя, но още от годините в Куба знам Иво Папазов и съм негов почитател.
Какво слушаш тези дни?
Иво Папазов и Юри Юнаков..
Какво да очаква българската публика от концерта ти в София?
Музиката, която свирим и начинът, по който я интерпретираме, е много автентичен и закърмен от живота. Ще бъде специално.
___
Квинтетът на Ариел Брингес ще свири в Sofia Live Club на 1 декември от 20 ч. Информация и билети - ТУК.