Йордан Тодоров е журналист, документален режисьор, кинокритик и преводач от немски език. В момента живее в Берлин. Тодоров е продуцент на “Пламен”, филм за починалия след самозапалване в знак на протест Пламен Горанов (2015), автор на филмите “Бетонни фараони” (2010), който разказва за най-многобройната ромска общност калдарашите, и на "Татко снима мръсни филми” (2011) за родения в Бургас и избягал в САЩ по време на тоталитаризма режисьор на еротични филми Стивън Х. Апостолоф, както и на последвалата книга за живота му (2020).
Емине Садкъ е един от обещаващите млади автори в страната. Дебютният ѝ роман „Керван за гарвани“ е номиниран за различни национални награди за литература, а през 2024 г. излезе и третото му обновено издание. В публичните си изяви Емине често изразява важността от децентрализация на културната среда и равния достъп до образование в периферията на България. Голяма част от живота си прекарва като доброволец по фестивали в България, Чехия и Полша. В периода от 2017-2020 г. организира събития, използвайки културното наследство на България като сцена за съвременно изкуство. В момента живее между Амстердам, София и село Гарван, като често пътува с музикални банди из цяла Европа.
Пътешественик, поет и журналист. Завършил е журналистика с профил печатни медии. Работил е като редактор в българското издание на Harper's Bazaar и като журналист на свободна практика. “Аквариум” е първата му книга, публикувана от издателство “Макрос”, след като ръкописът печели първа награда на конкурса “Веселин Ханчев” през 2007 г. Има награди от десетки конкурси за поезия и проза. Публикувал е в "Литературен вестник", "Литературен форум", "Сега", "Кръг" и др. Носител е на стипендията за пресжурналистика "Стефан Танев". Сред основателите на арт-група "Устата".
Йоанна Елми е писателка и журналистка, която живее между САЩ и България. Автор на романа “Направени от вина” (“Жанет 45”), един от авторите на независимото издание “Тоест” и водещ на подкаста “Перископ” на Асоциацията на европейските журналисти в България, а преди няколко години дори постави и своя пиеса.
Ясен Василев е поет, драматург и пърформанс артист. Завършва Драматургия в НАТФИЗ и Интеркултурна комуникация в Шанхайската театрална академия. Автор е на няколко пиеси, а тази година в сайта "Литературен клуб" публикува онлайн четвъртата си стихосбирка "Катедралата на тялото, тялото на сянката“. На 9 септември получи наградата Fellowship for Writers in Residence 2020 на Централноевропейската инициатива и Международния литературен фестивал "Виленица" в Словения.
Съосновател на съществуващия от 2010 г. онлайн журнал за градска култура, музика, кино, дизайн и мода BOYSCOUT. Пише, танцува, режисира и се грижи за притеснително количество домашни растения. Движеща сила в едно от тайните оръжия на нощния живот на София - ΔOΛV. Автор на лимитираното печатно издание МЕГАФАУНА. Режисьор, сценарист и участник в късометражният филм Х, който печели награда за най-добър български кратък филм на Международния филмов фестивал в Бургас през 2022, а по-късно е селектиран и на фестивала за късометражно кино в Пекин, този за експериментално кино BEAST в Португалия и други.
Стефка Цанева се занимава с култура и организация на културни събития. Макар работата ѝ досега винаги да е включвала широк спектър от събития и жанрове, личната ѝ страст е съвременното изкуство – гледането, мисленето и писането за него, курирането и организирането на изложби. Един от създателите и водещите на предаването “Молескин” по БНР Радио Пловдив.Била е част от екипа на Гьоте-институт България. В момента като куратор се вълнува особено от политическо изкуство, глобалната климатична криза, саунд арт, звук и звукова скулптура. А едно от нещата, което малцина знаят за нея, е, че е завършила скандинавистика, заради което говори шведски, малко датски и да, обожава Ингмар Бергман.
Журналист и поет. След края на академичното си обучение в САЩ продължава да пише на английски пътеписи от България, Македония, Сърбия и Ирак и репортажи, публикувани в издания като Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune. На български предпочита да се отдава на поезията, което го отвежда до две стихосбирки “Пътуване към кухнята” и “Апокрифни животни”, които са в каталога на “Жанет 45”.
Изкуствовед, куратор и автор на свободна практика с дългогодишен професионален опит в сферата на съвременното изкуство. Работила е в СБХ, в галерия “Ирида”, Ата – център за съвременно изкуство и Център за култура и дебат “Червената къща”. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото Венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 г. – асистент куратор на 11-то Архитектурно биенале във Венеция. Била е куратор на редица изложби в България и в чужбина. През 2008 г. става член-основател на фондация “Изкуство – дела и документи”. През 2015 г. излиза книгата ѝ “Въведение в българското съвременно изкуство” (“Жанет 45”). Куратор на галерия Credo Bonum.
Музикант, журналист, поет, преводач и радиоводещ. От десетилетия Насо Русков е като неофициален посланик на Великобритания в България - заради костюма и бомбето, заради английските текстове на Babyface Clan и последвалата междинна група Imbeciles & Тhe Poison Umbrella, телевизонните коментари на мачовете на “Арсенал”. За това си има причина - в Лондон той прекарва част от детството си, както и част от трийсетте си. От преживяното излиза, както Бонд би казал - shaken, not stirred. Дълго време познат най-вече като фронтмен на Babyface Clan, през последните години той и китаристът Иво Стоядинов са свързвани най-вече с поредицата партита We Like Kitsch и електро-поп триото със Сибила Серафим Les Animaux Sauvages.
Екатерина Петрова се занимава с литературен превод, есеистика и журналистика. През годините е публикувала в редица медии и е живяла в повече от десет градове по света. Обича да имитира акценти, да яде кимчи и кисели краставички и бележките под линия. Наскоро “Жанет 45” публикуваха дебютната ѝ книга “Нещотърсач: 44 (не)обикновени предмета от близо и далеч”, в която тя пише за своите находки: ботуши от Бутан, тротоарни плочки от Барселона по дизайн на Гауди, скарабеи от Древен Египет, кутия с боклук от Ню Йорк и парче от “Плаващите кейове” на Кристо.
Журналист, писател, DJ и промоутър от музикалната платформа Indioteque. Светослав е с дългогодишен журналистически и редакторски опит по темите, свързани с култура, в медии като “Дневник”, Капитал Light, Balkan Insight. Завършил бакалавър "Българска филология" и магистратура “Кино, литература и визуална култура“ в СУ. Автор на сборниците с кратки разкази "Хората, които заспиваха сами" (2014) и "Десет разговора" (2017). През 2020 г. излиза аудио сборникът му "Нищо няма да ти се случи".
Мая е отговорният редактор в екипа на "Виж!" с дългогодишен журналистически и редакторски опит в сферата на културата. Завършва "Европеистика" в СУ с профил медии. Професионалният ѝ път започва в екипа на музикалната Tелевизия ММ, след което продължава в маркетинг и PR отдела на "Диема Вижън" и Нова ТВ, а после, между 2011 и 2020, е редактор по темите развлечение и култура в “Дневник”. В редиците на "Виж!" е от 2016 г. През годините участва в проектите Reel Feel, фестивала Sea Garden в Бургас, а нейни текстове и интервюта са публикувани още в изданията Капитал Light,"Една седмица в София", Rubbed Magazine, Boyscout Magazine, Go Guide, сп. “НЕЯ”, Blister и др.
Веселин Геренов е преподавател по литература, един от хората зад Burgas International Film Festival, а през повечето време през лятото може да го намерите в семейната му къща “До кея” във Варвара.
Създател (заедно със съпруга си Явор Ганчев) на “Дюкян Меломан” – най-старият музикален магазин в София и малък остров на музиката, както и на "Джаз Плюс", с която организират концерти на джаз и уърлд музиканти от Европа и света.
Иван е прозаик, който си позволява да пише поезия, смята, че трябва да си спестяваме драмите и затова ги проектира в своите пиеси. Автор на шест книги, той се грижи за рубриката ни за съвременна българска литература. Иван е с дългогодишен журналистически и редакторски опит, комуникации и проекти в сферата на културата. Завършил бакалавър "Българска филология" и магистратура "Културна антропология" в СУ. Писал е текстове за редица медии, сред които “Горичка”, “Една седмица в София”, “Егоист” и “Дневник”. Като драматург дебютира в Ню Йорк с пиесата си “Очите на другите”.
Маргарита по образование е юрист, но по душа е пътешественик, изследовател и киноман с френска чувствителност. С изключителен усет и внимание към детайла тя умее да открива посланията на киното, скрити между кадрите, както и да разказва за далечни страни така сякаш и ние сме били с нея на път.
Антон Стайков е художник и изследовател на българското визуално наследство. От 2016 е заместник председател на СБХ, редактор на Бюлетин на СБХ, отговаря за изложбената, информационната и международна дейност. Куратор на няколко национални и международни изложби, посветени на комикса, карикатурата и илюстрацията. Сред по-важните му изследвания са „Кратка история на българския комикс“, „Българският буквар. 200 години в първи клас“, „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ и др.
Камелия е създател, издател и творчески директор на "ВИЖ!". Завършва "История и теория на културата" в Софийския университет, а извън работата си в списанието има повече от 15 години опит в сферата на графичния дизайн. Публикувала в над 200 печатни проекта и зина за различни културни организации, съвременни артисти, платформи за образование, околна среда и човешки права. Заедно с екипа на "ВИЖ!" организира няколко групови изложби на съвременни визуални артисти, творчески конкурси, литературни четения и представяния на книги, филмови прожекции, музикални събития и др.
Редактор на Digitalk. Основател на група НОКАУТ.
Гергана е първият главен редактор на "ВИЖ!". Журналистическият ѝ път минава през редакциите на БНР, радио "Дарик" и БНТ.
Поет, преводач, драматург. Автор на няколко добре приети книги с поезия: "4 секунди лилаво" (2003), "Гинсбърг срещу Буковски в публиката (2004), "Списъци" (2009), "Отвътре (2014). Първата му пиеса "Медеа - майка ми", в съавторство с Иван Добчев, получава "Икар" за най-добро представление. Драматургичната му работа може да видите на сцената на СФУМАТО.
Борис Зафиров е театрален журналист, върл фен на Борис Виан, непоносим киноман, който не спира да те затрупва с нови заглавия на филми, режисьор на документални театрални представления.
Мила Михайлова завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски” със специалност "Френска филология". Оттогава работи в сферата на онлайн комуникациите и дигиталната реклама. Била е част от екипите на рекламна агенция Brand New Ideas, EventEase и Бюро “Творческа Европа-България”, а към днешна дата се занимава с маркетинг и комуникации към фондация "ЕДНО за Култура и Изкуства", галерия КО-ОП и списание "Виж!".
Боряна Пандова е визуален артист, който работи в сферата на фотографията и видеото. Участник в различни социално ангажирано проекти. Образованието ѝ минава през театъра, срещата с който я довежда до нейната любов към фотографията и видеото. Завършила е специалност “Художествена и приложна фотография” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и магистърската програма по фотография към “Националната художествена академия”. Част от ядрото на проект “На живо” - проект от програмата “Изкуство за социална промяна - игра срещу насилието”. Боряна има над 200 ч. психосоциални практики. От 2019 преподава в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”.
Фотограф, автор на фотокниги, съосновател на виртуалната галерията за съвременна българска фотография Bulgarian Photography Now и платформата за фотокниги "ПУК!", куратор на галерия "Синтезис". Първата му книга "Forget Your Past –– монументалните паметници от времето на комунизма” (изд. "Жанет 45", 2012) влиза в селекцията за най-добри фотокниги за годината на британското списание British Journal of Photography. Тя е част от колекцията с фотокниги на Марин Пар в музея Тейт Модърн, а за работата си по проекта Михов е номиниран за Deutsche Börse Photography Foundation Prize (2014). Участва в редица международни изложби.
Михаил Новаков е фотограф и визуален артист, роден в София, България. Работата му документира цветния и почти кичозен нонсенс на ежедневието. Той възприема ироничен подход към това как вижда себе си в заобикалящата го среда и има собствен начин да намира красотата в абсурда. Основните теми на неговата работа са градската култура и социалното наблюдение, които той документира в сатурирана цветна фотография.
https://www.mihailnovakov.com
Александър Владимиров е основател на българската медия за електронна музика и клубна култура Фонотека Електрика, през която представя артисти и музика от света, но с фокус на България, през последните над 10 години. Бил е водещ на музикалния подкаст на Гьоте-Институт София, а в момента и на подкаста на Фонотеката. Неговата музикална обсесия върви паралелно с интересът му към социалните и икономически процеси на клубната сцена.
Иван Врамин е завършил бакалавър „Философия“ и магистратура „Литература, кино и визуална култура“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира „Aнглийска литература“ в Карловия университет, Прага. Пише сценарии, киноанализи и критика, копирайт, а нерядко се впуска и в поетични отклонения. Публикувал е в множество електронни издания, сред които са „Литературен вестник“, „Портал Култура“, „Дневник“ и „Свободно поетическо общество“. Редактор в платформата за късометражно кино „Кинематограф“.
Светослав Петров е съосновател и главен редактор на “наръчника за момчета с добро възпитание” Boyscout, едно от малкото издания, които редовно акцентират върху новите имена на българската музикална сцена и създават мост между нея, западните примери и другите изкуства. През останалото време преподава в магистърската програма “Мода, стайлинг и бизнес стратегии” на Нов български университет, обикаля по концерти и изложби и разхожда кучета на приятели.
Музикант и съосновател е на групите 3ТЕЛЕТА, “Лакрима Кристи”, “Анимационерите”, “Насекомикс” (и други), композитор на музиката към няколко късометражни филма, както и съавтор на парчето на ”Насекомикс” “Инжектирай ме с любов”, включено в саундтрака на “Източни пиеси” на Камен Калев. Превежда и пише статии, есета и сценарии. Завършва “Театрознание” в НАТФИЗ, занимава се с театрална критика, бил е водещ на предаването “Театрален фетиш” по RFI. Част от екипа на "Камера Електроника".
Катерина Ламбринова е филмов критик и сценарист, редактор в списание “Кино”, част от Съюза на българските филмови дейци (СБФД), който миналата година възстанови наградите на името на Васил Гендов. През годините Ламбринова е била част от събития като "Блок Кино" и "Родопи Филм Фест", както и различни продукции в БНТ.