"При мен всичко става трудно, с много усилия, но накрая е точно такова каквото трябва да бъде", споделя Мартина Апостолова

Рин Ямамура или как една японка избира да учи куклена сценография в България и какво е “спален човек“

За Ана Батева, един от водещите млади театрални режисьори в България, да си македонец у нас днес е да си между чука и наковалнята

Белгийските хореографи от kabinet k Йоке Лаурейнс и Квинт Мансховен завършили съответно философия и дизайн, но се впускат в изследване на свободата, когато страховете останат зад кулисите.

На 16 октомври в рамките на ONE DANCE WEEK можем да гледаме спектакъла ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН на базирания във Франция гръцки хореограф Катерина Андреу.

През 2017 г. пред предизвикателството да постави своето начало в един определян като "сезонен" морски град се изправя фестивалът за съвременно изкуство “ВОДА” в Бургас, който съсредоточва вниманието си около съвременните сценични изкуства. Петя Стойкова от танцово студио "Дюн" е негова основна движеща сила.

Варненският фестивал Moving Body, чието шесто издание предстои тази година от 5 до 12 ноември, е рожба на Искра Проданова и Светлозара Христова. Тяхното първоначално желание е да създадат среда за съвременните сценични форми в родния си град и да покажат неконвенционалната страна на танца.

Имената на съвременния танц, които превръщат музиката, движението и сценичното действие в смисъл за себе си и другите.

Имената на съвременния танц, които превръщат музиката, движението и сценичното действие в смисъл за себе си и другите.

Имената на съвременния танц, които превръщат музиката, движението и сценичното действие в смисъл за себе си и другите.

Имената на съвременния танц, които превръщат музиката, движението и сценичното действие в смисъл за себе си и другите.

Три физически издания с различен фокус, които компенсират и развиват разбиранията ни за съвременния танц

По следите на първите фестивали за танц в България

Локалните особености и общите предизвикателства пред събитията, които се опитват да раздвижват морето от съвременен танц в България. Разговор с Асен Асенов за One Dance Week.

Владимир Груев, който се занимава професионално с нещата, които му дават свобода

Съвременният танц е може би най-интересната, вълнуваща и бързо развиваща се част от сектора на изпълнителските изкуства в Европа. Какви са причините за това?

Кои са пространствата за танц и как функционират – три примера от настоящето и един от бъдещето.

Един от интересните участници на 14-ото издание на Международния фестивал за съвременно изкуство и пърформанс Antistatic е хореографът и танцьор Томи Паазонен (Германия).

Отношенията между Александaр Георгиев - Аце и танца и хореографията съществуват отдавна, но през последните няколко години го свързваме най-вече с проектите Garage Collective и STEAM ROOM

"София куиър форум 2020" пристига с архив на драг културата в България

Със серия от изложби, акции и пърформанси, в Sofia Art Week се включиха над 70 артисти от цял свят и от всички спектри на изкуството.

В основата на сценичните изкуства стои общуването с публиката на живо, "тук и сега" и спазването на социална дистанция поставя редица въпроси за това как те ще съществуват в прекрасния нов свят, в който заживяхме.

За Борис да подариш означава да покажеш отношение, а подаръкъкът е “жест, дар и спомен”, който с времето добива сантиментална стойност, запечатва момент и има силата да напомня.

“Един човек” на Венелин Шурелов ще заеме мястото на взривения Мавзолей на българския тоталитаризъм

Пансън Ким. Запомнете това име. Водещ корейски хореограф, той обича България, живее от няколко месеца в Пловдив, където основа своята GAYA DANCE Company.

В Бургас Петя Стойкова е като нарицателно за танц. Говорим с нея най-вече заради "ВОДА" - фестивала за съвременни изкуства, който тя се опитва да крепи на крехките си рамене и скромна финансова подкрепа вече трета поредна година.

Дете на фамилия, дала на всички ни музиканти, скулптор и един от най-видните поети и преводачи, Борис Далчев е млад художник и сценограф, за когото тепърва ще чуваме все повече.

Запътили сме се на театър. За разлика от повечето представления, в случая не става дума за пиеса на поредния драматург. Това, което чуваме на сцената, са истински думи на истински хора.

Те са повече и съставът им понякога се мени отчасти, но тук успяваме да се изправим само срещу двама от чудото, наречено “ХаХаХа Импро Театър”.

Когато не разсмива хора, блуждае между тях. Гледа на приятелите си като на семейство, а на живота като на изненада.