Хореография за коса: Довидас Стримайтис

В спектакъла си "Hairy" Довидас Стримайтис разглежда опозицията между статиката на косата и динамиката на тялото, между нейната неконтролируема природа и танца като изкуството на физическия (само)контрол. Битка между реда и хаоса - това е спектакъл, в който безволевата, но свободна коса разстила символните си значения като безгрижие, ентусиазъм, творчески порив, субкултурна естетика. 

фотограф: Nora Houguenade

Чрез своята хореография, създадена “за и заради косата”, Стримайтис повдига онтологични въпроси за нашата идентичност, тяло и неговата самостоятелност. “Hairy” е многопластово танцово и визуално преживяване, изтъкано от контрапункти не само във времето и пространството, но и в концептуалните и историческите разкази. 

През 2022 г. спектакълът е избран за финалист в конкурса Danse élargie, организиран от Théâtre de la Ville. През същата и следващата година той създава солова и разширена версия на "Hairy" за трима изпълнители, които служат като подготовка за пълнометражното издание на творбата, а премиерата му предстои на фестивала New Baltic Dance във Вилнюс, седмици преди представянето в Пловдив.

Спектаклите на Довидас Стримайтис се отличават със строги структури, минималистична лексика, която обаче е физически предизвикателна и има детайлна музикалност. Макар често да не са базирани на сюжетна линия, творбите му представят противоречив разказ посредством анализ на исторически и съвременни проблеми в танца, изкуството и техния политически отзвук.

Срещаме се със Стримайтис, за да разберем повече за "Hairy", темите, които срещаме в работата му и има ли косата собствена хореография.

фотограф: Theo Giacometti

Какъв е първият Ви спомен, свързан с танците? Как започнахте да се занимавате с танц и кога се насочихте към хореографията и съвременния танц?

Първата си хореография направих, когато бях на около 9 години, върху "Hot and Cold" на Кейти Пери. Сестра ми и две нейни приятелки участваха в актьорския състав, изиграха това "шоу" на няколко събития в училище и в крайна сметка всички в нашето училище знаеха хореографията.

Започнах да танцувам сериозно на 12-годишна възраст в стил, наречен line dancing. Впоследствие се включих в курсове по съвременен танц, а по-късно и по балет, но никога не съм го възприемал като професия, а само като извънкласно занимание. Имах планове да уча математика или лингвистика, но за забавление се явих на прослушване в Codarts – академия за танци в Ротердам, Нидерландия, и ме приеха. Помислих си, че винаги мога да се върна в академичните среди, но с танците ще ми е по-трудно по-късно, така че се съгласих. И ето ме тук, продължавам да танцувам и да се занимавам с хореография.

Какви са основните влияния (както артистични, така и лични), които са оформили подхода Ви към хореографията? И какви са темите, които често намират отражение в работата Ви?

В Codarts имах много прекрасни учители, но имаше двама, които оставиха незаличима следа в мен като танцов артист: учителят по техника на Греъм – Марио Камачо и учителката ми по история на танца – Катерин Стимсън. И двамата, от много различни гледни точки, ми показаха дълбочината, която може да се постигне с изпълнението и създаването на танц. Джъдсън Чърч и цялата формалистично-минималистична линия хореографи, произлезли от тях – Лусинда Чайлдс, Ан Тереза де Кеерсмайкер, ранните творби на Ян Мартенс,  оказаха огромно влияние върху мен като творец. Често чувствам, че моите творби са почит към произведенията на тези велики майстори. Петте елемента, които се връщат отново и отново в моите творби, са осъзнаването на времето, повторението, ритъмът, вариациите на формалните качества на танца и размисълът върху неговата история.

"Hairy" е описван като проект, който не се основава на разказ, а представя противоречащи си истории. Разкажете ни повече за творческия процес зад спектакъла. Как се роди идеята за работа с елемент като косата? 

Първият импулс за създаването на "Hairy" беше фактът, че започнах да си пускам коса. Преди се бръснех, а след като реших да си пусна дълга коса, забелязах колко много се промени възприятието на другите за мен и съответно колко много се промених и аз. Освен това, започнах да осъзнавам много по-добре движенията си като танцьор. Дългата коса позволява на човек да разбере конкретно идеята за "оставяне на следа" когато танцува.

Косата е една от малкото части на тялото, които не можем да контролираме доброволно. Контролът и свободата са два противоположни полюса, които подбуждат интереса ми и създават чудесни артистични напрежения. Хореографията за коса се вписва идеално в тази рамка.

По време на процеса на създаване на творбата (първите ни репетиции се състояха още през 2021 г.) открихме много други очарователни неща за връзката между нашето тяло и косата, както и прозрения за ролята на косата в обществото. Тя е толкова силен символ, че едно просто движение може да говори много на различните хора. В символично отношение тя е много богата, но в същото време остава абстрактна, и обожавам тази двойственост.

фотограф: Nora Houguenade

Как подхождате към връзката между движенията и музиката/звука в хореографията си и каква роля играе тя в оформянето на цялостния емоционален пейзаж на работата Ви?

Основният звуков елемент в моите творби, както и в "Hairy", е ритъмът. За мен ритъмът е начин да разбера безкрайната природа на времето. Той позволява на човек да раздели времето на управляеми парчета и да ги манипулира. В "Hairy" всеки път, когато ритъмът е заменен с мелодия, това се прави съзнателно, за да се покаже нарушаването на яснотата на ритъма. Бах е чудесен пример за това. Неговата музика е много ритмична, моторна по своята форма, но, когато се изпълнява солово от опитен изпълнител, тя изведнъж се изкривява, стопява се, ускорява се и се забавя, противоположно на ритъма, който винаги остава същият.

Как виждате ролята на танца (и на изкуството като цяло) в адресирането на съвременни социални и политически проблеми? Стремите ли се да отразявате това в артистичната си практика?

Що се отнася до изкуството – има само два политически лагера: или правиш изкуство (или позволяваш да се прави), или не. Самият акт на танца, пеенето, рисуването – вече е политически.

Специфичните политически "субекти" в рамките на произведенията на изкуството обаче според мен са отживелица. Силата на изкуството е в това, че то изразява мнение, без да прави изявление. Когато започнем да правим изявления, свеждаме силата на изкуството до тази на предназначен за целта пратеник. Мисля, че ако искате да направите политическо изявление, е много по-ясно, бързо, лесно и евтино да го кажете или напишете, отколкото да направите танцово произведение.

Каква е ролята на публиката? Взимате ли предвид гледната ѝ точка, когато работите върху дадено произведение?

Няма работа без публиката. Едно произведение на изкуството започва да живее свой самостоятелен живот едва след първата си среща с публиката.

Когато работя върху творба обаче, не мисля за това от какво се нуждае публиката, а от какво се нуждае то. В работата си като хореограф се чувствам по-скоро като археолог, а не като артист. Сякаш повече откривам произведението, отколкото го създавам. Когато един археолог прави откритие, той не се съобразява с гледната точка на публиката към него. Той се интересува единствено от обекта на откритието и неговите нужди.

фотограф: Robin Plus

Спектакълът “Hairy” e на 12 май от 19:30ч. в Дом на културата “Борис Христов”.

One Dance Festival 2024 ще се проведе между 10 май и 2 юни в Пловдив. Допълнителна информация и билети ще намерите тук.