Танцът ни среща с изгубените жени. Лaра Барсак, която призовава византийските светици

На 30 май белгийската хореографка Лара Барсак ще покаже на публиката в Пловдив как невидимата женска сила може да бъде призована през съвременния танц  и византийски псалми. Нейният спектакъл “Kassia Undead”, част от програмата на One Dance Festival, пренася публиката във времето и делото на Света Касия – византийска игуменка и поетеса от IX век, чиито псалми и композиции са запазени до днес. Спектакълът е хипнотично съчетание от съвременен танц и древни напеви.

„Историята на изкуството – и историята на телата – дълго е писана от мъжка перспектива. Да припомним  личности  като Касия означава само по себе си предизвикване  доминиращите “мъжки” разкази – така предлагаме  други гледни точки“, казва Лара Барсак пред Виж. Със спектакъла тя се надява да отвори една своеобразна възможност  за справедливост – пространство, в което забравените гласове отново могат да участват в общия разказ. Защото, казва тя: „Днес всичко изглежда организирано около противопоставянето и конфликта. Артистичният жест, който отправям с този спектакъл, всъщност  търси обратното – слушане, нежност, съжителство. Вярвам, че добротата, вниманието и грижата са форми на съпротива”.

Фотограф: Stanislav Dobak

Здравейте, Лара. Вашият спектакъл “Kassia Undead” е танцово „призоваване“ на една силна жена и наследството ѝ през днешна перспектива. Как открихте Касия от Константинопол?

Открих я случайно. Във връзка с нов проект, по покана на Театъра в Лиеж и Филхармоничния оркестър търсех симфонични произведения, композирани от жени.Касия Константинополска е монахиня, поетеса и композиторка от IX век, приета за една от първите жени- музиканти в европейската история. Останах дълбоко развълнувана, когато за първи път чух нейните песнопения. Потопих се в музиката ѝ, буквално бях погълната, и си представях как да събера певци и танцьори, за да съживят композициите на сцената.

Докато изследвахте историята на Касия, кое най-силно ви впечатли – стих, музикална композиция или житейски факт?

Началният импулс да се потопя в света на Касия дойде от дълбоката ми емоционална реакция към нейните композиции и тембъра на женските гласове. Интензивността им и изразителна сила ми се сториха едновременно поразителни и трогателни. Открих образована и независима жена, която избира религиозния живот, за да се отдаде на писането, на изкуството. Нейните текстове и музика разкриват свободен и одухотворен ум. Тя често пише за свети жени, мъченици и маргинализирани фигури, които се стреми да изведе на светло чрез поезия и литургия – смело действие за времето си.

Това откритие се превърна в отправна точка за сценично и хореографско изследване. Целта не беше просто да разкажем живота ѝ, а да почерпим от нейното творчество и културно наследство, за да разберем какво може да вземем от създаденото от нея. . Как гласове от Средновековието могат да ни кажат, да предизвикат като реакция у нас днес ? Как древният музикален материал може да се превърне в хореографска материя, в пространство за споделяне?

Фотограф: Stanislav Dobak

Творчеството на Касия е част от традициите на  византийската литургия. Как с вокалистите, които са част от спектакъла, успяхте да преведете полифонията от IX век в съвременна сценична форма? Беше ли задачата ви да запазите сакралността или ви интересуваше повече емоционалният ѝ заряд?

Още от самото начало подходихме към песнопенията на Касия със същата прецизност, с която работим върху танца. Приехме гласа като продължение на движението, като споделен дъх между изпълнителите. Започнахме с пет гръцки песнопения от IX век, изключително сложни, пълни с необичайни интервали, дисонанси и свободни структури. Преработихме партитурите на Касия, често написани за един глас, в полифонични аранжименти за четирима певци, така че различните тембри да „разговарят“ помежду си, и така да обогатят  музикалната текстура и възстановят  колективното измерение, което отеква от традицията на духовната общност, от която е била част.  Целта ни не беше просто да запазим сакралността на музиката, нито да я модернизираме повърхностно. Стремяхме се да почетем дълбоката ѝ духовност, като същевременно позволим на емоционалния ефект да достигне до съвременната публика. Финият клавир и електронните пластове на Кейт Хортъл в композицията Saint Pelagia разкриват напрежението, дишането и паузите в музиката, без да заличават историческата специфика. Така се създава диалог между две епохи, в който съжителстват свещено и човешко, историческо и съвременно. Гласовете носят дълбока емоционална сила и въплъщават чувствителност отвъд разбирането – така пренасят изкуството на Касия в настоящето.

Фотограф: Stanislav Dobak

Как балансирате документалната фактология с творческата свобода на ритуала, без едното да измества другото? Как развихте физическия речник, който свързва средновековни ритуали със съвременна естетика?

Работих с изкуствоведката Брунела Дана Алегрини, която изследва Касия в нейния богословски, художествен и политически контекст. Работата ѝ подчерта както маргиналната роля на жените във византийската литургия, така и уникалната, самоутвърдена духовност на делото на Касия. Това ми даде нужната историческа основа, за да мога да реша коя иконография може да е от полза на  хореографията. Фокусирах се върху текстил и иконографско изкуство – гоблени, стенни платна, мозайки, защото носят символна интензивност, а не буквално изображение. От мозайката на императрица Теодора в Равена до средновековни гоблени като „Гобленът от Байо“ или „Дамата и еднорога“, черпех вдъхновение от образи на колективно присъствие, ритуал и памет. Филмът „Цветът на нара“ също повлия върху идеята за превръщане на статични изображения в живи платна , които дишат и се движат.

От тези фактори и влияния  създадохме нещо като сценичен фолклор – ритуал, изграден колективно, който смесва византийска музика, средновековна иконография, популярна култура и съвременни препратки. Вместо да възпроизвеждаме исторически форми, създадохме общо пространство за игра, в което изпълнителите могат да измислят своя връзка с паметта, ритуала и празника. Така “Kassia Undead” свързва минало и настояще, свещено и профанно, ритуал и игра. Хореографията в случая е вдъхновена от историята като първоизточник, но освободена в жив ритуал на сцената– пространство, където тяло, памет и въображение се пресичат, а сцената се превръща в праг между светове.

Сценографията е създадена с Atelier Indigo – колектив, който подкрепя артисти с увреждания. Как това сътрудничество оформи естетиката на текстилните елементи на сцената? Как текстилните панели служат като активни персонажи, а не просто като фон?

Сътрудничеството с Atelier Indigo преобрази визията на проекта ни. Тяхната свобода, хумор и интуитивна връзка с цвета и образа внесоха жизненост и въображение в знамената и платната. Започнахме с препратки към Средновековието, които те свободно интерпретираха чрез богатство от мотиви, като образите на звезди, лица, фантастични животни. Тези платове са активни участници в спектакъла, оформят пространството и драматургията, а не са статичен фон. Те се движат, отразяват светлина и взаимодействат с изпълнителите, превръщайки се почти в самостоятелни персонажи.

Текстилът отдавна заема централно място в работата ми. Това е гъвкав, лек и поетичен материал, който позволява трансформация на пространството без тежки конструкции. Той предлага свобода на манипулация: може да се сгъва и пренася лесно, но на сцената платът се разгръща в силно, почти монументално визуално присъствие. В “Kassia Undead” знамената и платната са основата на сценографията. Те оформят драматургията, създават на свой ред  среда, която е едновременно подвижна, цветна и символна.

Фотограф: Stanislav Dobak

Известният отговор на Касия към император Теофил, че жените са „източник на божественото“е важен  феминистки момент от Средновековието. Какво  спектакълът казва за  положението  на жените в изкуството днес?

Дълбоко вярвам, че има политическо измерение на тази тема, но не в смисъла на манифест. Политическо, защото тялото на сцената винаги има и политическа роля. Все пак, да застанеш пред публика означава да заявиш присъствие, идентичност, история. Да бъдеш на сцената означава да се покажеш такъв, какъвто си, с всичко, през което преминаваш. И това само по себе си е политически жест.

Търся жените и забравените от историята личности, защото пораждат  в мен любопитство, емоция и някаква спешна чувствителност. Това не е идеологически проект; преди всичко е човешко, почти висцерално търсене. Но когато започнем да осветляваме  тези изтрити образи от историята , неизбежно засягаме  политически въпроси. Историята на изкуството, както и историята на физическото, дълго време е била писана от мъжка перспектива. Да върнем тези личности  означава да предизвикаме  установените  разкази и да отворим други гледни точки.

Така сцената се превръща в критическо пространство, но и в място на грижа, среща и помирение. Днес всичко изглежда организирано около противопоставяне и конфликт. Моят артистичен жест търси обратното – слушане, нежност, съжителство. Вярвам, че добротата, вниманието и грижата са форми на съпротива.

Фотограф: Stanislav Dobak

В работата си смесвате лични женски истории с „голямата история“, връщайки ни фигури като Ида Рубинщайн, Бронислава Нижинска и сега Касия. Защо? Връщат ли се, за да ни напомнят нещо забравено?

В последните години работата ми постепенно се насочи към личности , които са забравени или изтрити от историята. Често това са жени, анонимни хора, маргинални фигури - онези, чиито гласове са изгубени в шума на Историята. Те обикновено се появяват неочаквано в архивите и аз чувствам определена  отговорност да ги чуя, припомня. Това често е емоционално преживяване,не толкова  интелектуално действие: среща, разтърсване, интуиция, която трябва да бъде следвана. Не знам дали аз ги намирам или те намират мен.

Опитвам се да разбера как могат да се проявят днес – как да им дам тяло, глас, вибрация. Тази работа е и начин да преосмислим историята, да преминем през нея чрез емоция и чувствителност.

В какъв смисъл “Kassia Undead” е отражение на вашия собствен артистичен път?

Обръщането към миналото е начин да разберем настоящето и да си припомним, че винаги е имало други гласове, други възможности. Тези древни гласове, като този на Касия, ни напомнят, че са съществували други светове. Като връщам тези стари разкази към живот, се надявам да отворя пространство на символична справедливост, където маргинализирани и забравени гласове отново могат да участват в общия разказ.

 Фотограф: Stanislav Dobak

“Kassia Undead” е 30 май от 20:30 часа в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. One Dance Festival е от 22 май до 7 юни в Дом на културата ”Борис Христов” в Пловдив. Повече информация за програмата на onedance-festival.com. Билети за спектаклите ще откриете тук.