Стефан Прохоров и независимата сцена като форма на съпротива

Културната среда у нас редовно се движи между ентусиазма и изтощението – с растящ брой независими инициативи, но и с липса на стабилни условия за работа. В такива случаи има смисъл да се слушат хора, които познават процесите не само от една посока. Стефан Прохоров е един от тях, защото той мисли за културата като екосистема, а не просто като отделни жанрове. Драматург и режисьор, бивш програмен директор на Дом на киното, дългогодишен участник в международни мрежи като IETM и в независими театрални платформи, директор на ACT – фестивала за свободен театър, част от екипа на Националния филмов център. Той е и активен глас в обединението 3expir1ence, което през 2025 г. събра седем независими фестивала в една обща кауза. Прохоров има преки наблюдения и върху музикалните сцени. Говорим с него в момент, в който секторът се стреми да намери общ език и посока. Фестивалната карта на страната продължава да се разширява, сценичните изкуства търсят нова енергия, а киното се опитва да преодолее разделенията и да намери път към публиката въпреки инфраструктурните препятствия. Стефан Прохоров ни посочва кои са механизмите, които движат – или спират – културните процеси у нас и защо 2026 г. ще изисква повече смелост, солидарност и по-малко котешко спокойствие.

През 2025 г. 3expir1ence успя да събере цели 7 независими фестивала от различни сфери. Защо според Вас обединението на независимия сектор е толкова важно за развитието на културната среда у нас и кои са големите предизвикателства пред него днес?

Независимата сцена е мястото за творчески експерименти и граждански активизъм в изкуствата. Това се случва с подкрепата на институциите, които по принцип разбират, че това е важно. 3expir1ence е естествената имунна реакция срещу административното несъвършенство. В България никой не знае в началото на годината на какво може да разчита в края ѝ. Ритъмът на финансиране е такъв, че е най-безопасно да реализираш големи проекти наесен и всички го правим един през друг. Това не е здравословно и така се роди нашето обединение – за да споделяме, вместо да се боричкаме. Солидарността е предизвикателство, но независимият сектор е все по-зрял и готов на това, въпреки големите усилия. Независимата култура е форма на съпротива, на алтернативен разговор, опит да погледнем нещата от по-неудобна и понякога нежелана гледна точка. Да видим дали пред нас има шапка, или боа, която е изяла слон. По-често е второто.

Представяне на платформата 3expir1ence, което през 2025 г. събра седем независими фестивала в една обща кауза

Какво отличава съвременният фестивал – качеството на програмата, общността около него или способността му да реагира на обществени теми?

България е рекордьор по брой фестивали на глава от населението, като в това включвам и фестивалите на боба, тиквата, чушката и суджука, защото и това са фестивали. Иначе най-важно за един фестивал е неговата общност, без нея той не може да бъде празник – може да бъде в най-добрия случай манифестация. Затова и енергията на “Варуша-Юг“ или на “Банско филм фест“ са толкова неповторими, защото там се събират и празнуват хора със споделени ценности, които приобщават към себе си и други хора – чрез съдържание, било то по-извисено или по-комфортно. От общностите се раждат и обществените реакции. Каквото и да си напишем на плакатите, ако то не изразява по-голям, споделен проблем или поне енергия, то ще си остане в най-добрия случай красив жест.

Фестивалите също така са прекалено много. Не може всеки ден да е празник. Това отнема от изключителността на наистина важните и неповторими прояви, като ги превръща в ежедневие. А имаме нужда от по-добри навици: навик да проверяваме какво се играе в този или онзи театър, кой филм можем да видим в това или онова кино. Това истерично усещане за постоянна промоция може да ражда само апатия. Като с изборите: колкото по-начесто са, толкова по-малко хора гласуват. Да се поучим от тая болка.

Проектът в градска среда “Одисея” на Лоран Боажо, част от програмата на ACT фестивал ( 2025 г.). Фотограф: Клеман Мартен 

Усеща ли се промяна в енергията на сценичните изкуства и какви нови похвати или теми се появиха през 2025 г.?

В изминалата година нямаше радикално нови художествени енергии и прояви. Независимият културен сектор като цяло остана доста питомен и кротък. С някои малки бутикови изключения. Това не е обезателно много лошо, защото то не може само бунт и крясъци, но радикални художествени жестове като цяло отсъстват. Сцената е все по-фрагментирана и някак вяла и проблемът е поколенчески. По-зрелите и опитни артисти съвсем естествено остаряват, но не заразяват с ентусиазъм и вдъхновение следващите поколения, защото откъде да дойде – нито общественото признание в България може да бъде мерило за нещо, нито материалното благополучие в културата.

Има едно котешко спокойствие в голяма част от сцената, която заживя с известно самодоволство от недоимъка си. А това е вредно. Ние всички сме си избрали професии, които вървят с голяма доза дискомфорт. Приемаме този дискомфорт в името на нещо по-голямо. Искам през 2026 г. това по-голямо нещо да бъде по-смело и категорично.

Голям проблем беше затварянето на редица сцени в София. Те по различни причини, нито една от които не е световен заговор, прекратиха дейност. Откриват се други, но тази спорадичност е пагубна. Необходима е повече институционална подкрепа, за да може хубавите неща да стават по-хубави, а не да остават хубав спомен.

Какви процеси наблюдавате във филмовата среда у нас като част от екипа на Националния филмов център? Има ли реално обновяване в начина, по който се прави и комуникира киното и стопява ли се разликата между фестивалното кино и киното за по-широка публика?

Филмовата общност постепенно се подмладява и това е най-хубавото. Вече има достатъчно много успешни продуценти, режисьори, оператори и изобщо всякакви филмови професионалисти, които разсъждават и действат по съвременен начин. Иначе кино се прави като навсякъде в Европа с труд, пот и съмнителен резултат. Но резултати все пак има.

По отношение на клишетата за фестивално и зрителско кино – това разделение е вредно. Предизвикателството с гледаемостта на игралните ни филми с фестивални успехи е в инфраструктурата и голямото количество нездравословни разпространителски практики. По-големият проблем е в нормализирането на любителското ниво. Филми от клипчета, TikTok филми и какво ли още не често имат по-голям брой зрители и от големи холивудски продукции. Този феномен, впрочем добре познат и в Румъния, неминуемо ще отшуми, но за целта трябва да си напомняме, че киното е не само забавление. Да, то развлича по природа, то е развлекателна индустрия. Гледаш Тарковски и се развличаш чрез катарзис примерно. Защото какво е развлечението – форма на свободно време, а свободното време е необходимо за съзидателната човешка дейност. Трябва да искаме повече от живота като народ, ако щете, за да гледаме по-хубави филми. Но така де, за българското кино – всъщност е все по-добро.

Постъпката на режисьора Камен Калев при отказа му от отличието на Министерство на културата като форма на протест срещу управлението бе коментирана рядка проява на твърда обществена позиция. Защо според Вас все по-рядко сме свидетели на подобно гласно отстояване на позиции от страна на хората на изкуството?

Не ни е напуснала мечтата да бъдем народни артисти, или поне заслужили. Много ни е важно в края на деня да дойде един важен човек в скучен костюм, който да каже: аз бях там през цялото време, видях какво направи, браво. Искаме и нас папата да ни гали по главата. В този смисъл българското изкуство рядко е особено свободно. Затова и тази липса на чувство за хумор. Мерилото за вътрешна свобода е да можеш да се смееш без страх, както и да казваш не.

На местната музикална сцена сякаш всяка година има нови нова вълна от български имена. Разширява ли публиката това многообразие или по-скоро пред всяка има очертан хоризонт докъде може да стигне?

Таванът не е много висок, ако трябва да сме честни. Технологиите правят възможно всеки да бъде чут, съответно е още по-лесно да не те чуят. Вярвам, че без количество и разнообразие сме заникъде, като с дюнерите е. Ако на една улица има един дюнерджия, той ще има някаква там клиентела. Ако има десет дюнерджии, пет пици на парче и два хот-дога, всички ще се пръскат от клиенти, а някой конкретен дюнер ще го препоръчат от Мишлен.

Какво според Вас липсва в общуването между институциите, артистите и публиката? Имаме ли реален диалог или по-скоро съжителство на отделни светове?

Не всички институции са еднакви. Някои си работят отлично, други – частично, просто хората са недоволни на общо основание. Липсва ясният прозрачен диалог по ясни и прозрачни правила. Обидното е, когато обществото си върши работата, а институциите – не. Но и обществото невинаги си върши работата.

Като човек с изявен критичен поглед – какво днес най-много Ви дразни или уморява в културната среда? И какво, напротив, все още Ви кара да вярвате, че тук има смисъл да се работи?

В културната среда ме уморява това, което ме уморява и в обществото: дребнавостта, лицемерието, двойните стандарти, арогантното любителство и уверената некомпетентност. Културната среда отразява напълно обществената среда. Но в България се случват и много хубави неща, често незабелязани, недооценени. Но щом ги има, трябва да се трудим. Ако нещо със сигурност не работи, това са апатията и бездействието.

Кои тенденции от културния живот през 2025 г. бихте откроили като смислени промени, а кои Ви се струват просто "вълна", която ще отшуми?

Смислени промени са импулсите към солидарност и приобщаване. Иначе цялата тази динамика все още не е довела до кой знае какво надграждане. Но е факт: има едни четири месеца в годината, в които София опасно прилича на Ню Йорк откъм разнообразие и интензивност на културния живот.

Ако трябва да очертаете 2026 година в културата, какво очаквате – повече професионализъм, повече независими жестове, или повече нужда от ред и структура? И какво Ви се иска да не се повтори от изминалата година?

От всичко има нужда, но най-вече от смелост, ведрост и чувство за хумор. Оттам нататък – пада лист от календара.

Повече за инициативите, в които е забъркан Стефан Прохоров, може да следите на @stephan.prohorov, @actfest_bg и @kake_band_official.