Тялото като плод на спекулативна реалност

Бели изкуствени очи филтрират реалността. Всеядни лица чакат да погълнат още виртуални заблуди. С роботски маниери и мимики трима оживели аватари предизвикват хладни тръпки. Белееща и празна, сцената може да е тестова среда, футуристична лаборатория или моден подиум, където киборгите - инфлуенсъри се перчат, позират и имитират живота. Делириум на отчуждението, зловещ стрийминг или сън, който шокира късно нощем, или подставено риалити шоу, а може би нещо още по-странно - това е спектакълът “11 3 8 7“.

Авторите и изпълнители Неда Ружева, Антонина Пушкарева и Ерикас Жилайтис се превръщат в транс-човеци, инфектирани с паразитните емотикони на виртуалното съществуване, което сякаш надделява. В аватари, които позират за селфи на празен фон, в който се надвикват и кръстосват таргетирани реклами, персонализирани фийдове, влогове, гейминг излъчвания на живо и лайфстайл инфлуенсъри. Спектакълът отвежда виртуалните репрезентации на "реалните" човешки взаимодействия далеч в непознатото, което може би е самото бъдеще.

Срещаме се с Неда Ружева, за да разберем повече за първата ѝ среща с танца, спектакълът “11 3 8 7“ и предстоящото му представяне в Пловдив.

НАЧАЛОТО

Започнах да се уча да танцувам онлайн, не знам дали това е поетичното начало, на което всички се надяваме. YouTube беше сравнително нова платформа, гледах туториали по брейк-танци и пробвах движенията в градинката до блока. Имах време, не бях от най-популярните деца. Един съсед забеляза и даде на наще контакт на брейк школата на Електрик Форс. От там започна всичко. Брейк-ът ме изгради най-вече като човек. Това е стил танци който те учи да канализираш гнева в себе си в нещо креативно, тогава имах голяма нужда от това. Хип-Хоп културата ми помогна в търсенето на себе си и ме научи че в танца най-ценното е хората с които го споделяме. Е, не останах в брейка в крайна сметка, търсех нещо в танца, което е извън стилови категории, обикалях всякакви общности и пробвах всякакви движенчески практики.

Бях обсебена. Един ден попаднах на отворено повикване за департамента по “Ново Танцово Развитие“ на Академията по Театър и Танц в Амстердам. Това беше моя шанс. Всичко или нищо. Вероятността да ме приемат не беше голяма, нямах никаква представа как се композира хореография, не можах да подготвя и секунда от предварителното задание. Знаех само как да импровизирам и това и направих. Не знам дали късметът беше на моя странна или така е било писано, но тогава сбъднах първата си мечта.

КОЛЕКТИВЪТ

Едно нещо така не успях, или по-скоро не поисках да науча в академията. Това е разликата между хореограф и танцьор. Танцът за мен е колаборация, всеки участник е автор и носи със себе си историята на тялото си. Един хореограф може би може да е медиатор, но според мен няма как той да единичен автор.

Идеята за колектив се роди от приятелството ми с Антонина Пушкарева и Ерикас Жилайтис, двама колеги от департаментите по “Модерен Танцов Театър” и “Разширен Съвременен танц” на академията в Амстердам. Заедно търсихме структура на работа, в която всеки има равен глас. Името „Тревога“ е полу-иронично. От една страна е шега с това, че сме тревожни хора, от друга е обещание да останем чувствителни и да засягаме теми, които макар и трудни, са неотложни. Заедно смятаме, че изкуството трябва да се сблъсква с реалността, а не да ни крие от нея. На сцената търсим конфронтация със себе си и своите страхове. Гледаме на телата си като симптоми на многобройните зависимости на забързания свят в който живеем, а на сцената, като средство да разплетем тяхните дисонантни процеси и конфликтни сили.

“11 3 8 7“

Още от академията имахме една вътрешна шега, говорихме за професионалното танцово обучение като превръщане в “месо“ за продан. Тепърва се сблъсквахме с реалността на колко пазарно е устроен светът около нас във всеки свой аспект и как този вездесъщ пазар е все по-алгоритмичен и независим от хората в него. Оттам и заглавието “11 3 8 7“ в което номерата отговарят на буквите М Е А Т (от английски: М Е С О).

Катализаторът на представлението ни намери спонтанно. В онлайн пространствата беше нашумял така нареченият NPC (non-playable character) тренд, в който хора имитират цикличното поведението на фонови герой от видео игри. Социалните медии бяха пълни с лайвсртиймове на хора, повтарящи няколко несвързани изречения и серии от движения с часове наред срещу малки суми заплатени от техните фенове. 

Това изглеждаше като олицетворение на всичко, с което се борихме вътрешно. На вторo разглеждане този тренд създава една доста странна микрофония: Физически тела имитират дигитални тела, които имитират физически тела, или по-скоро които имитират репрезентации на такива от аналогови медии. Накарани да се замислим каква огромна роля медийните картини играят в това как виждаме собствените си тела и света около тях. Това беше особено важен въпрос за нас като една група младежи от източна Европа отгледани в цунами от Американски игри, реклами, сапунки и риалити шоута. Времето в студиото прекарахме имитирайки тела от популярни медийни картини, но лишавайки ги от всякакъв визуален контекст.Искахме да покажем поп културата в цялото ѝ противоречие. Като средство което ни предлага бягство от реалността, но същевременно ни държи верни и услужливи на производствената линия. Получи се едно забавно, абсурдно и същевременно тъжно представление. На сцената превръщаме телата си в аватари, плод на една мрачна спекулативна реалност, която може би не е напълно чужда. А въпросът които търсим да провокираме в публиката е прост- има ли друга възможност?

УСПЕХЪТ

“11 3 8 7“ е първото ни представление заедно и откровено не очаквахме всичко това, което ни се случи. Всичко започна с резиденцията ни в интернационалния хореографски институт на Амстердам ICK  през декември 2022 г. и подължи с копродукцията на One Dance Festival. Представлението спечели наградата Best of Fringe от фестивала Fringe в Амстердам през лятото на 2023 г. Това ни помогна да се покажем в международен план.  Тази година “Тревога“ е официално част от т.нар. Twenty24, годишната селекция от изгряващи млади хореографи на важния европейски „денс хъб“ Aerowaves. Едва миналата седмица приключихме холандското си турне част от фестивала Moving Futures. А сега съм на път да изпълня детската си мечта да съм част от One Dance Festival. 

ПЪРВИ СТЪПКИ КЪМ СЦЕНАТА

Първата ми среща с танца беше по време на първото издание на фестивала SOFIA DANCE WEEK. Представлението беше на Орелиан Бори. Тогава бях все още дете. Още помня как танцьорите преминават от край до край на сцената. Струваше ми се като безкраен поток. Излязох от зала 1 на НДК с такова въодушевения, едвам изчаках да се приберем, за да почна да се въргалям из хола в опит да възпроизведа движенията от сцената. Беше нещо ново, много по различно от строго регламентираното движение в спортните ми тренировки или абсолютна забрана за движение на училищният чин. За мен това да съм тук сега е един пълен кръг.

КАКВО ПРЕДСТОИ

След Пловдив се прибирам в Амстердам да си завърша магистратурата. Обещала съм на майка ми (смее се). След това представяме “11 3 8 7“ в Словения. Междувременно планираме турне за следващия сезон, кроим планове за ново представление и работим по колаборации с други артисти. Надявам се скоро да поработя и над една почивка.

“11 3 8 7“ е на 25 май в Драматичен театър, Пловдив. Билети и допълнителна информация - тук.