Айелен Паролин за танца в неговата най-искрена форма

Айелен Паролин избира минимализма за постигане на максимален ефект. Може би „простичка" на пръв поглед, но същевременно съществена и забавна, новата творба на Паролин представя съвременния танц в неговата най-семпла и искрена форма. 

Родена в Аржентина, Паролин залага на хумора и изненадата в хореографската си работа, която напомня, че всичко е възможно - от безсмисленото до мечтаното. Какво би се случило, ако спрем за момент? Ако приемаме нещата по-ненасериозно? 

Докато светът става все по-сложен, заради пандемия, войни, технологии и кризи, сякаш трябва постоянно да наваксваме. В изпреварващото темпо на процесите не остава много време за самите нас. Ако обаче спрем за момент? Ако препускаме по-бавно, живеем по-непринудено и приемаме нещата по-несериозно, какво би се случило?

Това е отправната точка на хореографа Айeлен Паролин, която представя съвременния танц в неговата семпла и пряма страна. Без музика, без сценични ефекти и декори, нейният нов спектакъл е създаден от нуждата за опростяването на живота. Този танцов дадизъм използва комичното и абсурдното, за да разкрие най-простичките и най-съществените човешки измерения. 

Тримата изпълнители танцуват на сцената, извличайки звуци и ритми от движенията, жестовете и импулсите си, от искреността и спонтанността си. Тяхната наивност ги прави на моменти комични, детински наивни, дори абсурдни. Те танцуват без задръжки, като контрапункт на говорещите глави и експертите, доминиращи дневния ни ред, за да покажат, че и за най-сериозната работа се изисква шипка лекота и забавна неподправеност.

Parolin by Laeticia Bicca

Срещаме се с Айелен Паролин дни преди представянето на спектакъла в Пловдив, за да разберем повече за значението на хумора и откровеността в създаването на творбата.

Можете ли да ни разкажете малко повече за творческия процес зад Простичко - как се роди идеята и как беше развита? Какво ви вдъхнови да създадете танцова пиеса, която изследва идеята за забавяне и опростяване на живота?

Преди да започна процеса, осъзнах, че това, което най-много ме радва в работата ми, е когато публиката се смее, и исках да възприема този игрив аспект в работата си. Исках хумор, смях, да създам дистанция, да направя нещо сериозно, без да се вземам на сериозно, и да демистифицирам някои сигурни неща. Процесът беше едно безцелно пътуване, опитахме много посоки, а след това се опитахме да обединим неща, които като такива нямаха нищо общо помежду си.

Критиката определя спектакъла като поетична танцова комедия. Защо решихте да покажете забавната страна на съвременния танц? Как подхождате към включването на хумора и абсурда в хореографията си?

Всичко има комичен потенциал, просто понякога нямаме способността да го видим. Повече от това да критикувам, исках да подчертая този абсурден аспект на общуването, на изграждането и интерпретирането на една хореография. Тъй като нещо просто съдържа в себе си сложност и обратното, просто исках да покажа това, което обикновено се опитваме да скрием.

Бихте ли разказали за значението на простотата и откровеността във вашата работа и защо тези качества са толкова важни за вас?

За мен е важно да не се преструваме на нещо, което не сме, ние сме това, което сме, без да бъдем повече и това може да бъде очарователно. Това е като да откриеш необикновеното в обикновеното, без да искаш да променяш реалността.

Какво е танцът за вас?

За мен танцът е свързване с нещо съществено, всеобщо и жизненоважно. Една игрива сила.