"Реквием за две лисици и едно пиано" на Мирослав Йорданов I Фотограф: Жоро Аранжоро
Би изтанцувала автобиографията си с широка усмивка на техно парти, а саундтракът на душата ѝ е звукът на природата – морето, небето, реката... Артист на свободна практика. През годините участва в танцови представления като “Медея” и “Леда и лебедът”, както и в театрални представления като “ТРАЕВРЕМЕНЕ”. През 2017 г. в галерия “Етюд” излиза авторското ѝ представление “Мадам Кифлà”.
ДВИЖЕНИЕ ЛЮБИМО
Искам и ми е интересно да се занимавам с някакъв вид движение, откакто влязох за първи път в залата по художествена гимнастика и видях едно момиче, което хвърли високо ярко червена топка, превъртя се с няколко кълбета, после стана със задно колело от земята и хвана топката между двата си крака. Бях на седем, но осъзнах, че тялото може всичко, ако го научиш. Хората танцуваме още преди да проходим.
"Реквием за две лисици и едно пиано" на Мирослав Йорданов I Фотограф: Жоро Аранжоро
СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ...
...предлага много посоки и начини на изразяване. Той по-скоро иска от зрителя. Поставя го в некомфортни и екстремни ситуации, в необичайни пространства, представя срамни теми или обществени проблеми, играе със сетивата, с битието, с голотата, с телата. Танцовият артист най-вече трябва да бъде силно адаптивен.
У НАС...
Танцовата култура е доста минимална и ограничена, но има светлинка в тунела. Публиките са специфични и малки социални групи, предимно колеги, хора от други сфери на изкуство и наши приятели. В последните години покрай разни интердисциплинарни проекти се чувства разширяване на публиката, но това е за момент. Най-добрата стратегия е личната покана.
"Реквием за две лисици и едно пиано" на Мирослав Йорданов I Фотограф: Жоро Аранжоро
ПРОЕКТИТЕ С ГЛАВНО “П”
Проектите ни с Мирослав Йорданов са повлияли най-много на изграждането ми като артист. Дàли са ми разнообразни гледни точки за използването на танца на сцена и поведението на тялото, за работата с концепция, с обекти, с цветове и сценография, боравенето с времето и темпото.
В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Имам намерения да стана експерт в областта си. Искам да уча още, интересни са ми естетиката и антропологията. Ще продължа да работя на сцена, но повече се ориентирам към пърформанса – той дава повече възможности. Предстои ми да играя в “Преди края на света” с Ива Свещарова, Вили Прагер и Нейтън Купър в ДНК и театрален проект по “Чайка” с режисьор Валерия Вълчева в пространството за звук и форми на М. Табаков.