Емилия Тончева описва себе си като козирог, пацифист, актриса в драматичен и танцов театър. През март можем да я видим в “SHIFT”, концепция и хореография Емилия Тончева, Yalta Art Room (13 март), “In C”, концепция и хореография Саша Валц, “Топлоцентрала“ (24 и 25 март) и “Stable Genius – процесът срещу драматургията“, с режисьор Милена Станойевич. Караме я да ни сподели момента, когато разбира, че театърът ще е нейното призвание, с какво ще запомни професионалния си дебют на сцена, какво мисли за т.нар. "млади в театъра", кои са нужните промени в сферата и каква професия би избрала като алтернатива.
ПЪРВИЯТ ДОПИР
Когато видях потенциала на сцената да променя, да повлиява – ако не върху цялото общество, то със сигурност на индивидуално ниво. Мощта ѝ е притегателна сила.
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ДЕБЮТ
Дебютът ми на сцена беше в Пекин (следва актьорско майсторство в Централна академия по драма в Пекин, Китай – бел.а.) в ролята на съдържателка на публичен дом от китайската модерна драма “Изгрев“ на Цао Ю. Ще го запомня с огромния обем на текста на китайски, с който се борех месеци наред, за да зазвучи произношението на тоновете ми автентично. С нищо не съм се гордяла повече в живота си.
ИЗНЕНАДИТЕ СЛЕД ТОВА
Затварянето на границите на Китай поради пандемията. Завърнах се уж временно в България, но това ми даде време и възможност да интегрирам танца в работата си, за което съм много благодарна. И взех, че останах.
“МЛАДИТЕ В ТЕАТЪРА“
Не са за подценяване. В България има изключително много талантливи млади хора и ми се ще всички да го знаят.
ГРАНИЦИ НА ЕКСПЕРИМЕНТА
Обичам експерименталните процеси и бих се хвърлила в почти всичко, стига параметрите на експеримента да са ясни и да знам накъде се движим с него, какво изследваме. Не бих се наела с пропаганден театър.
НУЖНАТА ПРОМЯНА
Конвенционалните театри имат нужда от повече експеримент и лабораторни процеси, а независимите организации – от обща стратегия за устойчивост. Ако тези две общности намерят начин да си взаимодействат повече, несъмнено ще има ефект.
МЯСТО ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА
Хора, които са авторитет за мен като професионалисти в областта, но и зрители, които се занимават с изкуство. Важно е да не правим театър само за театралната общност, а за всички. Затова изразните средства трябва да са достъпни, а темите ясно изведени, за да се случва диалог между гледащ и гледан.
ЕДИН ДЕН…
В обществен план: Да съм част от едно по-будно гражданско общество в България. В професионален: Да съм част от трупа с еднакви естетически и морални ценности.
АЛТЕРНАТИВНАТА ПРОФЕСИЯ
Към всяка професия човек може да се отнася като към изкуство.