Йоанна Параскевопулу за връзката между движение, звук и образ

На 2 юни, в Драматичен Театър, Пловдив, Йоанна Параскевопулу ще представи мултимедийния си спектакъл Mos, в който тя разглежда връзката между движението, звука и образа. Изпълнителите се превръщат в посредници между кадрите и публиката, предлагайки своята интерпретация на видимите и невидимите, логичните и нелогичните отношения между образи, звуци и движения. Тяхното смесване провокира въображението и показва съвременната хореография като физически саундтрак и нова среда за комуникация. Полученият материал се наслагва, повтаря, изкривява, спира, а после се взривява, така че всеки зрител да може да създаде нови връзки и асоциации.

фотограф: Pinelopi Gerasimou / Onassis Stegi

Срещаме се с Йоанна Параскевопулу, за да разберем повече за значението на заглавието на новата ѝ творба, за творческите процеси зад създаването ѝ, за ролята на публиката и за бъдещето на изпълнителските изкуства.

ПЪРВА СРЕЩА С ТАНЦА

Започнах да танцувам в Общинското училище по танци в Каламата, Южна Гърция. Каламата беше и все още е град с дълга история в областта на танците. В онези години Общинското училище по танци процъфтяваше, а Международният танцов фестивал в Каламата продължаваше да утвърждава присъствието си в града. Аз произхождам от семейство без особена артистична подготовка. Майка ми ме въведе за първи път в клас по танци, просто за да опитам. Веднага ми хареса. Все още си спомням много добре първия си урок, бях на 6 години. Сега осъзнавам, че танцът е изиграл много важна роля за оформянето на характера ми и, разбира се, за начина, по който взаимодействам с хората, времето и пространството. Като дете бях доста срамежлива, не бях много разговорлива, така че в свободата на тялото намерих място за сигурност и изразяване. 

По-късно и успоредно със следването си по право, което така и не завърших, учих в Гръцкото държавно училище по танци. Оттогава беше ясно, че танцър е това, което искам да правя с живота си. Затова се трудих много в училище. След като завърших, посещавах много курсове, за да подобря техниката и осъзнаването на тялото си. 

Сътрудничила съм си с много хореографи в Гърция и с няколко други в Германия и Франция. Създавам постоянни сътрудничества, които продължават с години, което е нещо, което наистина ми харесва, защото имам възможност да се потопя в практиката на хореографа и да наблюдавам как се променям от един проект на друг. 

Интересът ми към хореографията се появи естествено по време на пандемията и докато чувствах лична претовареност, съчетана с обучението ми в областта на аудиовизуалните изкуства. В съзнанието ми започна да се оформя идея и необходимост да направя нещо свое. Кандидатствах в отворена покана за дигитални проекти и така създадох първия си проект - 17'28" минутен видеопроект, наречен "All She Likes is Popping Bubble Wrap", в който работих върху пресъздаването на звука на филмови сцени. Тогава имах импулса да движа тялото си по най-лек начин. Преди този проект бях работила по друг ("Land Blooms"), в който следвах същия процес в домашната си кухня. За мен беше наистина интересно да изследвам начините, по които едно лично пространство може да се превърне във въображаеми пейзажи чрез аспекта на звука. 

Много съм заинтригувана от връзката между движението, звука и образа. Вярвам в мултимедийните процеси, защото вярвам, че те създават пространство за разширена обстановка. Обичам движението, но в момента се намирам в състояние на духа, в което фокусът ми се е изместил към изследване на начините, по които тялото може да се използва за взаимодействие с други аспекти.

MOS

Думата/акронимът "MOS" има повече от 20 значения. Ето само част от тях: make optical splices / microphone off stage / microphone out of service / minus optical signal / minus optical stripe / minus optical sound / missing of sound / mit ohne stimme / mit out sprechen / mixer out smoking / motion on screen / motor only shot / motor only sync / music on side / muted on screen / muted on sound / muted optical stripe. 

Τук има теория за това как се е появила употребата на термина mos в киното. Смята се, че той е дошъл от разчупената английска фраза "mit ohne sound", означаваща "без звук", която може да е била казана от немски режисьор. По-конкретно се твърди, че немски режисьор, пристигнал наскоро в Холивуд, бил попитан как би искал да бъде заснета следващата сцена за деня и той отговорил "mit ohne sprechen!", което означава "без звук". В книгата "Библията на сценариста" авторът Дейвид Тротиер приписва термина на австрийския режисьор Ерих фон Щрохайм, който уж казал на екипа си "Ve'll shoot dis mid out sound" (Ще снимаме "в средата без звук").

Търсех заглавие, което да описва процеса на сцената. Бях провокирана от факта, че mos е термин от филмовата продукция и че е кратък и точен. 

Първоначално започнах да работя сам, но скоро осъзнах, че солото трябва да се превърне в дует. Исках да работя с един човек, с когото да се чувствам интимно. Георгиос Коцифакис е един от най-близките ми приятели и няколко пъти сме работили заедно като изпълнители в произведения на други хореографи, така че имаме чудесна комуникация и химия. Той е отличен танцьор с голяма чувствителност и съм много щастлива, че съм с него в тази първа стъпка от творческия ми процес.

Започнах със събирането на архивни материали, което е много труден процес. Първата селекция се дължеше на изключването на филми, защитени с авторски права. В крайна сметка се оказах с филми без авторски права, които или са стари филми, или е станала грешка при подновяването на правата им. Ето защо използвам сцени от уестърни, известния филм на ужасите "Нощта на живите мъртви", мюзикъли, видеоматериали за първите опити на човека да лети и различни други неочаквани избори.  

Гледах няколко филма, за да разбера кои сцени са подходящи за звуково пресъздаване. Така че имаше много предварителна работа по това как ще използвам всички елементи, които имах предвид, и как ще ги композирам. Използвах части от филмите и по други начини. Концептуално. Като премахнах не само звуковия елемент, но и текста и движението. Научихме специално парче за степ от "Royal Wedding" с участието на Фред Астер, за да създадем музиката, която ни превръща в героите на нашия "филм".

Извлякох и текст от известната сцена на мълчанието на Годар, която е част от филма “Band of Outsiders", и го използвах като преход към по-емоционалната част на дуета. MOS се движи между невидимото и видимото, като извежда задкулисните процеси на сцената.

ПРОЦЕСЪТ НА СЪЗДАВАНЕ

Процесът на създаване на MOS премина през няколко етапа като всеки жив процес и връзка. Следвахме процеси на изучаване на движенческия материал, възпроизвеждане на специфични звуци и намиране на най-подходящите материали, които най-точно да уловят всички звуци от сцените. Записахме звука на тялото, за да композираме музика на живо на сцената.  За мен това беше първият път, в който създадох цялостно произведение, а фактът, че направих избора да включа аудиовизуални елементи в хореографията, така или иначе беше експеримент.

Живеем във време, в което всичко се случва с цел резултат. Процесите не се разглеждат толкова, колкото крайният продукт. Вярвам в експериментите, хибридните състояния и мултимедийните процеси, независимо дали са видими за публиката, или не. Ако си отворен към стимулите на заобикалящата те среда, е почти неестествено мисленето ти да не е хибридно и интердисциплинарно. В процеса на работа до голяма степен следвам инстинктите си и се доверявам на образите, които ми идват наум и които имат характеристиките на фрагментарност и конотация. Опитвам се, когато създавам нещо, да избягвам да мисля за него отвън навътре, като под това имам предвид да мисля за това как ще изглежда. По този начин се опитвам да избегна предрешаването на определени идеи с естетически критерии, които може да не отговарят на моето настояще.

РОЛЯТА НА ПУБЛИКАТА

При създаването на този проект осъзнах, че ми е много интересно да мога да предам на публиката това, което всъщност правя. Разбира се, нямам предвид да се опитвам да отгатна какво може да си мисли някой, защото, разбира се, всеки може да си мисли всичко, докато гледа дадено представление. Имам предвид, че мисля за собствените си намерения. Искам да съм наясно с това, което изпълнявам на сцената, така че всеки да може да се свърже с него и да “тръгне” към мен. Много мисля за това как ние като артисти можем да се погрижим за хората, които идват да ни гледат. Те наистина отделят време, за да посветят енергията и настроението си в период, в който личното време е наистина ограничено. Това създава отговорност. Загрижена съм за начина, по който се комуникира моята визия. Понякога ми помага да наблюдавам какво правя аз като зрител, за да се отделя, да се откъсна и да разбера нуждите си. Създателите са част от публиката.

БЪДЕЩЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛСКИТЕ ИЗКУСТВА

За мен сценичните изкуства са непредсказуеми по отношение на съдържанието и формата и това е така, защото, за щастие, артистите изразяват своя личен свят. Разбира се, технологиите в днешно време могат да повлияят на изкуството толкова, колкото и на обществото като цяло. 

Паралелните идентичности, достъпността, фрагментацията, разсейването, страхът от несъществуване, преекспонирането са елементи, които засягат всички нас и със сигурност засягат света на изкуството. От избора и волята на всеки човек зависи как да използва технологиите. Има неща, които ни изпреварват по отношение на изобилието и темповете на развитие, но със сигурност технологичното развитие се отразява в областта на изкуството – както по отношение на творчеството, така и на начина, по който го възприемаме. За щастие танцът използва тялото, което има сетива, плът и кости – забелязвам взаимодействие между художествените области. 

Разбира се, не мога да гадая какво ще бъде сценичното изкуство в бъдеще, но това, което не бих искала да се случи изцяло, е сходството, наложено от пазара и консуматорството на изкуството. Надявам се на времето, когато все повече артисти ще имат възможност да представят творбите си и да изразяват себе си чрез тях. Надявам се, че видимостта ще умножи и че артистичните практики и процеси ще станат толкова важни, колкото и крайните продукти.

Представянето на Mos e на 2 юни, от 19:30, в Драматичен театър, Пловдив.

Допълнителна информация и билети - тук.