Перник, неделя, 9 сутринта. Пред спортната зала “Борис Гюдеров“ младежи с цветни коси и ярки сценични облекла се събират на групички, танцуват, гримират се и препълват залата. Много от тях са пътували с нощния влак от различни точки на страната, за да вземат участие в Elite Dance Championship едно от големите танцови състезания, което събира над 70 К-поп групи и формации от цяла България.
“Корейската култура тук е много различна заради сплотеното ни общество от танцьори. Имаме едно от най-големите К-поп общества в Европа, въпреки малкото ни население“, казват момчетата от TOXIC – едни от финалистите в състезанието и първата, и единствена засега изцяло мъжка К-поп група в България.
Седмица по-късно се срещаме отново с тях под колоните на ЦУМ – мястото, което е години събира танцовото К-поп общество в града заради обширното пространство и огледалните витрини, за да научим повече кога и как тази култура започва да навлиза в България?
Момчетата ни връщат към 2010 г. “Тогава К-попът в световен мащаб е още неизвестен. Но чрез независимо организираните събития за азиатска култура и състезанията и инициативите, организирани от посолството на Република Корея, се оформи една сплотена ниша от запалени сценични изпълнители.“
Световната доминация на К-попа (съкращение от корейска популярна музика б.а.) идва на няколко вълни. Въпреки че корените му са още в 90-те години на миналия век, първата по-сериозна вълна, която го изстрелва зад граница, е през 2012 г. с появата на хита Gangnam Style на Psy, а танцът към него бързо се превръща в културен феномен.
Втората вълна идва през 2016 – 2017 г. с популярността на групи като BTS и Blackpink, последните от които се превръщат в единствената кей-поп група, участвала на фестивала Coachella в Щатите. Популярността им нараства още повече след като Netflix прави филм за тях, а през март тази година влязоха в рекордите на “Гинес“ като най-стриймваната (8,8 милиарда) женска група в Spotify.
Третата вълна съвпада с пандемията, когато TikTok става все по-доминираща платформа сред младите. “В България, за разлика от други места, обществото вече беше заченато преди началото на тези вълни от популярност. И наистина, тук вече има отделни поколения К-поп фенове и танцьори.“
TOXIC се събират още през 2014 г., когато няколко близки приятели започват да се интересуват от К-поп и да слушат женски групи просто като фенове. ”По това време К-попът още беше много нишова субкултура, лимитирана до събитията за гейминг и азиатска култура. Чрез тях открихме това миниатюрно К-поп общество в България. Свет искаше да се пробва да събере мъжка К-поп група, по това време нямаше такава. И така на събитието Aniventure 2016 излязохме за пръв път на сцена”, споделя Дани, един от членовете на групата. Веднага се запалват по музиката, модата и динамичните хореографии, но това, което ги грабва най-силно и продължава да ги държи до днес, е чувството да си на сцената.
Едно от големите им постижения идва през 2018 г., когато представят България в Южна Корея. ”Имахме възможността да отидем в Корея, след като спечелихме регионалния рунд на K-Pop World Festival 2018. Беше изключително изживяване. Запознахме се с хора от цял свят, с които до ден днешен поддържаме връзка.”
Най-голямо впечатление там им прави технологичната напредналост на страната, а любимото им нещо си остава храната. ”Всички сме съгласни, че бихме се върнали само, за да ядем корейска храна." Това е и едно от нещата, които им липсват у нас. ”В София има три ресторанта за корейска храна, но извън столицата едва ли някой е опитвал невероятния ѝ вкус. Музиката наистина стана мейнстрийм, но корейската храна въобще не е стигнала тази популярност, особено в сравнение с японската например.”
Според Toxic К-попът е различен от всички други видове танци, защото изключително много набляга на сценичното поведение. ”Абсолютно задължително е да играеш добре на сцената и ”липсинкът” да е на ниво. За разлика от хип-хопа и уличните танци като цяло, които придават повече важност на индивидуалност и разчупеност на тялото, тук се изявяват повече синхронът, еднаквостта на движенията и актьорската игра.“
Toxic определят К-поп културата на ръба на новостите откъм мода и стил. “Ярките цветове и неконвенционалните облекла са един от най-важните елементи за феновете в Корея. Ние черпим вдъхновение от тях музикалните видеа, сцените, а и популярната мода като цяло. Друг фундамент е хореографията. Тя идва от много различни видове улични танци – от американски хип-хоп, до японски стилове и традиционни корейски танци се създава този фюжън.”
Извън танците, момчетата от Toxic обичат да се събират на домашни партита, на които ”винаги пада яко цъкане на видео и бордови игри”. Така разпускат и сплотяват групата.
А какво биха казали на хората, които не познават тяхната субкултура? ”К-попът в днешно време е изключително разнообразен, има толкова много групи, че със сигурност ще намерите нещо, което ще ви хареса. К-попът е за всички!”
Снимка: Honest Cosplay от ANICON
Сред новата вълна от К-поп групи в България през последните няколко години се открояват и S.KILLs. Няма как веднага да не ги разпознаете на сцената по отличителното им присъствие и оригиналната им визия.
”Хореографиите, които изпълняваме, в много от случаите са едно към едно с К-поп групата, която копираме, но обичаме да вкарваме интро в песните и хореография, която сами сме измислили. Правим танците по-пълни и резки от самите групи, защото от нас не се изисква да пеем на сцената и можем да си позволим да усложним движенията.” Казват, че стилът им зависи от песента и концепцията на танца. “На една сцена сме нежни бели елфи с пух и зимни тоалети, а на друга сме като излезли от екшън филм.”
Това не е само поп
S.KILLs се събират преди две години дебютът им е на сцената на AniFest през 2021 г. и още през следващата годин грабват пет челни места в различни танцови състезания. ”Първоначално се събрахме с цел просто да направим проект, който да изкараме на сцена и след това формацията да си остане нещо като втора неофициална група за всеки от нас. Впоследствие обаче видяхме, че се справяме доста добре и да танцуваме заедно е супер забавно. Така решихме да се заемем по-сериозно с имиджа на групата."
Снимка: Honest Cosplay от ANICON
За тях в корейската култура има по малко от всичко. Какво обаче им липсва в България? ”Все още навлизат нови неща, но много рядко се намират корейски ресторанти например. Събитията не са чак толкова много и ще е яко, ако се измислят още, на които да имаме възможност да танцуваме.”
Отбелязват и че сега, за разлика отпреди десетилетие, когато танцовото общество в България е било много по-малко и сплотено, има толкова нови групи, че самите те не познават и половината от тях. ”Въпреки това се подкрепяме навсякъде!”.
Предизвикателствата в К-поп танците за S.KILLs са свързани най-вече с различните стилове хореографии. Някои са по-сложни и бързи като темпо от други и отнемат доста време за учене, тъй като трябва да се координират идентични с оригинала движения. Разработването на един танц може да отнеме средно от 1 до 3 месеца.
Снимка: Honest Cosplay от ANICON
Какво е да “крафтнеш“ тоалет
Работата им съвсем не се изчерпва само с танца, защото S.KILLs са от групите, които сами измислят и шият костюмите си за участие. ”Като стане време за ”крафтене” на тоалетите, се събираме у някой от групата или в залата, в която репетираме, и започваме да мислим идеи, да шием, поръчваме си пица, хапваме и танцуваме, пак шием. И така цяла нощ. Среднощните ни репетиции са много забавни.”
Всички са единодушни, че К-попът не може да бъде ограничен в един-единствен стил. А кое е посланието, което най-често откриват в текстовете му? ”Темата за себеобичта – да не се поддаваме на стереотипи и външни мнения, да се чувстваме добре и комфортно със самите нас и това, което правим.”
Ваня Сантева определя себе си като ”човек на танците и технологиите”. По професия е програмист, но танците я влекат от ранна детска възраст и споделя, че музиката винаги е била нейната страст. Като малка танцува хип-хоп и джаз балет, била е част и от училищния мажоретен състав.
”Истината е, че уроците по танци бяха твърде скъпо хоби за мен тогава и не съм имала възможност да се задържа задълго никъде. Допреди К-попа!”. Всичко се променя, когато в четвърти клас нейна приятелка ѝ пуска К-поп парче и така се запалва, че тази музика остава голямата ѝ страст и до днес. Учи се вкъщи от видеата, които гледа в интернет, снима се сама и се сравнява с движенията на групите.
Днес, освен че влиза в участия с различни състави като Y.A.G, Countdown, S.Kills и Empire, можем да я видим на сцената и като индивидуален изпълнител, а паралелно с това преподава в Sofia International Music & Dance Academy и пее в Камерен хор ”Ирина Щиглич”.
Ваня с усмивка отбелязва, че скоро се навършват 13 години, откакто се занимава с К-поп, ”повече от половината ми живот” и това ѝ дъхва увереност, че е дошло време да предаде знанията си. Така през миналата година взема сертификат за хореограф и започва да преподава. Най-ценният урок, който би искала да предаде на учениците си, е, че танците са нещо, което се учи.
Всичко се учи
Ваня често чува думите “ама аз съм дърво“. “Мой приятел, който започна с тези думи, тази година беше съдия на последното К-поп състезание, в което участвах. Всичко. Се. Учи. Точка.”
Според нея начинаещите танцьори не трябва да се отказват заради чувството, че не са достатъчно добри. “Да усещаш тялото си не е лесно, да чуваш правилно ритъма на музиката, дори това да разграничаваш ляво от дясно е трудно в началото. Танците имат много предимства – те са двигателна култура, спорт, движение, музика, ритъм и освен това те предизвикват да учиш нови неща, запознават те с нови хора.”
Като човек, въвлечен в темата от години, Ваня споделя, че по време на навлизането на корейската култура в България хората я възприемат по-общо като “азиатска”.
“Имахме група във “Фейсбук” – “Изгревът и разцветът на Азия у нас”, в която участваха хора от цяла България. Може би сме наброявали стотина души. Бих отбелязала началото на българското К-поп общество с първия официален К-поп фен мийтинг през 2011 г. От случайни хора с подобни интереси се превърнахме в реално действащо общество. Първата професионална К-поп група, която се появи в България, беше MOD, а постепенно средата стана по-конкурентна. Започнахме да имаме правила, драми, обрати. Беше интересен период.”
Според Ваня в тези години за пръв път се появява разделението между професионални и аматьорски групи, а сега има по-голям баланс. ”Средата ни става по-благоприятна – с всяка година расте броят на градовете в България, в които има К-поп общества. Българи печелят световни състезания, онлайн и на живо. Вдигаме нивото!”
Голямото предизвикателство, което тя вижда в този вид танци, е, че за разлика от други стилове като хип-хоп, хаус, воуг и уаакинг, тук няма базови движения. “Хореографиите се измислят, за да допринесат нещо ново, оригинално и запомнящо се. К-поп танците комбинират елементи от всякакви стилове и са предимно групови, а синхронът е много важен. Ако не си в Корея, учиш хореографии, гледайки ги на екран – най-често снимани от един ъгъл.” Има креативни предизвикателства: “Трябва сам да можеш да разгадаеш точния тайминг, да видиш всичките детайли, да прецениш енергията. Хубаво е, че сега има К-поп уроци, където е по-лесно да усвоиш тези неща наготово, но реално ние, учителите, се подготвяме по този начин.“
В средата тук най-много ѝ липсват корейското фризьорство, дрехи и уличната храна. Разказва как в Южна Корея има фризьорски процедури, с които можеш да избереш къде да е новият път на косата ти, бретонът ти винаги да се връща на едно и също място, а колористите са на съвсем друго ниво.
“Кройките на дрехите им са различни от европейските и смятам, че биха отивали на много хора – дават силует, който в България все още предимно липсва. Стрийт храната им е страхотна и разнообразна – ако тук имахме уличка с будки с корейска храна, бих ходила всеки ден. Това, което най-много ми липсва обаче, е достъпността на всичко – в София има разнообразие, но в останалата част на България корейските продукти и услуги все още са доста скъпи и слабо разпространени.“
В корейската култура я впечатляват много неща, но след музиката голямата ѝ страст е храната, която се е превърнала в неизменна част от домашната ѝ кухня. “От известно време ям предимно корейска храна вкъщи. Акцентът е върху това да ядеш разнообразно, да има много зеленчуци, банчан (малки ястия, които придружават “главното“ хапване), използват се сезонни съставки. Вкъщи си приготвям собствено кимчи (като кисело зеле, но люто). Откакто готвя корейска храна, проядох повече зеленчуци, различни туршии, повече риба, ям супи често и винаги има нещо за ядене вкъщи, защото всичко е лесно и подходящо за комбиниране едно с друго.“
Особено я впечатлява и факта, че в Корея караокето се е превърнало в топ хоби за младите хора и си мечтае един ден и тук да се появят караоке бутки.
За сценичния си стил и облекло Ваня черпи вдъхновение основно онлайн, а в проучванията си за модата все повече се замисля колко е важно да имаш “бейсикс“ – дрехи, които са ти удобни, стоят ти добре и са в неутрални цветове. “За да можеш по-нататък, да ги комбинираш с по-шарени и нестандартни елементи. Целта ми е да започна да развивам и танцовия си гардероб с по-интересни дрехи, които да допринасят повече пълнота на движенията ми.“
С годините корейската културата започва да заема все по-основно място в живота на Ваня. “К-попът ми показа какво е да си истински отдаден на нещо. Той е начин на живот. Ям корейска храна, слушам корейска музика по цял ден, занимавам се с танци, ходя по състезания и събития. Сега е и професионална отговорност, защото преподавам и отговарям за зала за К-поп танци. Някои от най-близките и най-шашавите ми приятелства са свързани с тази култура. А всичко започна с една песен...“.
Toxic, S.KILLs и Ваняса на сцената на Sundance Festival в Сандански през април, Frezco South Dance Championship на 3 и 4 юни в Пазарджик, AnimeS World Stars на 10 и 11 юни в София, както и през юли на завърналия се след пандемичната пауза Aniventure Comic Con - най-голямото събитие за поп култура у нас, което събира на едно място фенове на аниме, манга, гейминг, косплей, кей поп и комикс културата.
Повече на @toxic.dance, @s.kills dance и @nyanishh.