Лили Гелева е един от редките случаи, в които актьорският талант елегантно подава ръка на музикалните заложби, но подплатени с добра цялостна нагласа и здравословен, природозащитен поглед към живота, в който вземането насериозно е опасно. През годините, освен в театъра, тя показа, че сцената на нейния собствен живот има талантлив сценарист с чувство за хумор, който тя вижда всеки ден в огледалото. Покрай рецептите и начина си на живот, тя успешно вплете в инфлуенсърския спектър и своя подкаст “Свободно падане“. Алтер егото ѝ на “женичка”, която винаги има какво важно или маловажно да сподели след началното “Здравей‘чи!“, обаче е сред малкото органично забавни образи, на които може да попаднете онлайн. Затова я хващаме набързо да ни сподели каква е нейната “рутина“ за добро чувство за хумор, защо все още няма стендъп комеди шоу и какви трябва да са националните мерки за преборване на вземането твърде насериозно.
Как отглеждаш чувството си за хумор?
По-скоро имам усещането, че то ме отглежда от съвсем малка.
Кои са забавните ти публикации, които имаха най-голям и неочакван за теб успех?
Когато качвам нещо, нямам конкретни очаквания. Просто имам нужда нещо да кажа. Иначе го мисля, търкаля ми се из главата, а публикувам ли, ми олеква и вече не ме занимава. Когато после някой на улицата примерно ми цитира нещо от видеата, ми отнема малко време да разбера какво ми говори. Сякаш този персонаж от видеата ми наистина си живее свой живот и няма нужда да има много общо с мен (каквото и да означава това “мен”). Но е факт – тази “женичка” е била във вечерните новини, канили са я за водеща на няколко предавания, предлагани са ѝ рубрики, реклами, да бъде продуцирана, да има стендъп шоу, мърч и какво ли не още, а на Лили – не. Но така де, аз много последователно отказвам. Струва ми се важно да отстоявам свободата да казвам каквото искам в каквато форма намеря за добре в този момент.
Кое никога няма да спре да те разсмива?
“Смотаняци“, “Голо оръжие“, “Улицата“, “Приятели“… и надявам се, самият живот.
Най-забавните новини от последните месеци са...?
Не мога да кажа, че усещам времето напоследък като плодородно на смешни новини, даже напротив… Но правим най-доброто по силите си и се надяваме на чудо за човеците… Не знам какво друго.
Изразът, че човек не трябва да се взема прекалено насериозно, кръжи като мантра, но какви трябва да са мерките за опазване на населението в тази посока?
Ако си даваш сметка, че си смъртен, че утрешният ден не ти е гарантиран, че на абсолютно никой нищо не му е особено ясно, и въпреки това неизбежно всички заедно се търкаляме на едно миниатюрно парче камък някъде из необятната Вселена, никоя сериозност няма шанс. Въпросът е всеки ден да тренираш съзнанието за тези мащаби и срокове. Чувала съм, че в дните, в които успееш да го направиш, животът бил много по-ярък, по-красив, по-пълен, по-плътен, по-цял… Но знае ли човек?
За още от ”на Вито майка му, актрисата, природозащитник, автор на подкаста “Свободно падане”, музика и здравословни рецепти, оувъртинкинг енд прокрастинейшън коуч“ Лили Гелева – @lilygeleva