Фотограф: Спас Спасов
Определя творческата си биография като къса и би я описала, тичайки по поляна бързо-бързо, стремително и удоволствено. Завършва “Философия” в Софийския университет, после учи режисура в НАТФИЗ, а през 2015 г. се впуска в едногодишната обучителна програма Dance Port Derida. През 2016 г. прави хореографския си дебют с “Мейнстрийм”, а тази година все “Икар” за танцовия спектакъл WO MAN, в който участва и Мартина Апостолова.
ДВИЖЕНИЕ ЛЮБИМО
Извън субективното преживяване на собственото ми тяло, движението ме очарова доста късно и в този смисъл танцуването, като изследване и език на изразяване (не на себе си, а на идеи), се откри за мен чак след 30-ата ми година. Може да се каже, че съм взела решение, след като не можах да се ситуирам в театъра.
СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ...
...дава свобода, която всеки може да прецени как да използва. В него ме привлича възможността да правиш нещо, без да следваш някаква конвенция.
У НАС...
Той винаги ще бъде с по-малко публика от театъра или операта. И това е нормално. Ние сме с традиционни вкусове и предпочитаме консумацията на изкуство като търсене на определени ценности и емоции пред активното присъствие и осмисляне, което би реферирало към нови и актуални въпроси. Затова не е учудващо, че публиката на съвременния танц са хора, интересуващи се изобщо от съвременно изкуство. Достигането до нови публики е сложен процес и изисква на първо място адекватни културни политики, а след това и по-добра комуникация между нас артистите. Не е маловажно и че в България само няколко човека пишат за съвременен танц, а това е необходимо за култивирането и разширяването на публиката.
Фотограф: Спас Спасов
ПРОЕКТИТЕ С ГЛАВНО “П”
Първият ми професионален проект като танцьор беше Zen play с хореограф Живко Желязков – съвременна франкенщайнова история, в която аз отхвърлях предназначението си да бъда перфектната жена и проявявах свободна воля. Силен спомен в мен са оставили репетициите със Сидра Бел (гост на One dance week през 2016 г.) и работата с United Cowboys, защото те те въвличат в представите и образите си, без да чувстваш необходимост нещо да ти бъде обяснено. Последно бях на уъркшоп с Ясен Василев и в кратък процес с Александър Георгиев-Аце. С тях напротив, разглеждахме всеки жест и как умът ни интерпретира действията на тялото. Харесва ми да участвам в процеси, в които не усещам насилието да доведат до определен продукт и които ти позволяват да изследваш за удоволствие.
В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Бих искала все по-малко да виждам себе си в това, което правя. Бъдещите ми проекти са все още на етап идея и затова ще ви поканя само на последния пърформанс, който направихме с Мартина Апостолова и ще продължим да играем и през новия сезон в “ДНК” – WO MAN.