“Работим в много луксозни условия”, казва режисьорката Ани Васева от “Метеор”. Това са думи, които малко хора биха казали, особено в смисъла, който тя влага: да има съавтори до себе си, с които да споделя и осъществява идеите си, да работи с удоволствие и вдъхновение, дори и темите на спектаклите им да изискват дълбоко самовглъбяване.
“Метеор” за Ани Васева е “група от съмишленици, водени от желанието“. През 2008 г., “когато играехме в подземията”, тя създава “Метеор” с философа Боян Манчев, с когото първо пишат текстовете на “Окото” и “Пиеса за умиране”. През 2010 г. към тях се присъединява и Леонид Йовчев. Отвъд сценичните си творби, “Метеор” се разви и като издателство, а част от аудиовизуалното им съдържание се вписа и в галериите за съвременно изкуство.
В излязлата през есента на миналата година книга “Метеор: театър на невъзможното 2010-2019” Васева пише, че “театърът не е единственото, с което се занимава Метеор, но театърът на Метеор е единствен”. Метеор се е появил от „вълнението и желанието“, заради нуждата от „разтварянето на пространство за творчество, съобразено единствено с изискванията на творбата” и за да прави “театър с хора, с които може да се мисли, работи и фантазира в свобода.“
Васева казва, че е имала късмета рано да разбере, че най-важното е да си създадеш правилните условия, за да правиш нещата по начина, по който искаш да ги правиш. “Много по-добре е компромисите да са свързани с битовите и финансовите условия, отколкото със самата работа. Компромисите са възможни с едното, но с другото са пагубни.”
“Атлантида”, режисьор: Ани Васева, текст: Ани Васева, Боян Манчев, с включени фрагменти от Е.Т.А. Хофман, с участието на: Леонид Йовчев и Катрин Методиева
Говорим с режисьорката, малко след като екипът на “Метеор” е представил в Gallus Theater във Франкфурт “Атлантида” един от по-скорошните текстове на Васева и Манчев, посветен на Е.Т.А. Хофман, с участието на Йовчев и Катрин Методиева, и със звуков дизайн от Ангел Симитчиев, който все по-често излиза отвъд хардкора и ембиънта и пише за сценични проекти.
Васева не е от хората, които ще се впуснат в сравнения между публиката тук и там, преди и сега. “Безсмислена е идеята, че има конкретен вид ”целева“ публика, разделена на социален, възрастов или полов признак, за която трябва да се работи. Работиш както смяташ за правилно, както ти диктува желанието, а хора, които се вълнуват от същото, винаги ще се намерят.”
"Пиеса за нас", режисьор: Ани Васева, с участието на: Леонид Йовчев, Емона Илиева, Стефан Милков, Георги Димитров, Грета Гичева, Гордан Коев, Калин Николаев, Лъчезара Василева, Мартин Димов, Никол Василева и Траян Христов.
В сравнение с първите им представления от 2008-2009, сега тя рядко вижда познати лица в публиката. Театърът на “Метеор“ оцелява и се развива не само благодарение на постоянството им, но и заради начина, по който достигат до нова публика. Това позволява и дълъг живот на представленията им. “Пиеса за умиране”, “Лъвкрафт” и “Тотална щета” се играят ежемесечно от над пет години. Имало е периоди, в които са поддържали по шест-седем спектакъла едновременно, между които такива с голям актьорски състав.
“Когато има много хора на сцената, можеш да работиш с хаоса, което е чудесно и опасно едновременно, тъй като крайната точка на хаоса е да се разпадне цялото нещо. Трябва да работиш едновременно със структурата и хаоса, да създадеш нещо, което е на ръба да се разпадне, но да не се разпадне.”
"Лъвкрафт", текст, режисура и музика: Ани Васева, с участието на: Леонид Йовчев и Галя Костадинова и гласовете на Боян Манчев и Цветан Цветанов
Тя бяга и от определения като “експериментален” и “ъндърграунд“ за театъра, който прави с Манчев и Йовчев. Не защото това, което правят не е експеримент, а защото бяга от етикетите. “Новото, непознатото и необичайното не ни плашат. Съпротивата ми е срещу превръщането в разпознаваем стил на нещо, което трябва да бъде процес, воден от любопитство и вдъхновение. А не механично преповтаряне на изсушени от смисъл модни жестове.”
2020 г. спря част от спектаклите им, но отвори нови пътища за тях. “Пандемията ни тласна към видеото и това се оказа късмет за нас. След десет години в театъра прехвърлянето към видео медията ни разкри множество нови възможности за фина и категорична работа с усещането за време, за разривите в начините, по които изпитваме действителното.”
"С", режисьор: Ани Васева, с: Ива Свещарова, Елена Димитрова, Петър Генков, Любомир Брашненков, Георги Шаров и група „Котки под коли”
В момента “Метеор” работи по два видео проекта. “Метаморфози” от Овидий и “Кадзе“, продължение на видеото “Дарума”, по есето “Кадзе Дарума“ на основоположника на буто танца Тацуми Хиджиката. То ще бъде посветено на “вятъра, на стихията, която носи промяна и е все пак постоянна.“
Новите им творби са провокирани от дългогодишния интерес на Васева към това да си в “погрешния крачол на времето”, по думите на Тери Пратчет. “Винаги ме е вълнувала идеята за неизвестното, непонятното, което някак се появява от нищото, измества света, играе си със сетивата, най-общо казано – чудесата. Къде минава границата между обичайно и необичайно?”
"Тъмна поема"
По време на локдауните от 2020-2021 г., “Метеор” развиха и YouTube канал с дискусии, трейлъри и фрагменти. В един от разговорите от поредицата Tempus Fugit Васева пита Валентин Ганев как е успял да се съхрани в професия, която “изисква постоянен труд и концентрация”. А как тя е успяла? “Познат ми е дискурсът, в който хората на изкуството са винаги жертва на нещо: обстоятелства, собствени демони или друго. Но това е въпрос на съзнателно решение как искаш да работиш, a какво толкова не можеш да жертваш, за да работиш добре?”
Според нея изкуството не е по-различно от която и да е друга професия. “В театъра имаме и възможността да получим и огромно удоволствие, да следваме пътя на желанията си. Няма тайна, просто се работи дълго и постоянно. Всъщност тайни има, но те не са свързани с някаква рецепта, която да ти позволи да работиш, без да влагаш труд и време. Тайната е, че театърът е място на чудесата.”
Повече за “Метеор” на desorganisation.org.