Как български артисти станаха част от Kochi-Muziris Biennale в Индия

Тук няма национални павилиони, няма официални държавни делегации, няма архитектура на представителност. В южния край на Индия, в щата Керала, където Арабско море се разбива в ниските кейове на историческите пристанища на Кочи, времето никога не е изцяло настояще. Стените, солта, дърветата, в пукнатините на колониалните фасади носят белезите на богата история. В складовете, където някога са се съхранявали пипер, кардамон и канела за европейските пазари, днес се разгръща едно от най-значимите събития в световния календар на съвременното изкуство - Kochi-Muziris Biennale (актуалното му шесто издание, KMB-6, започна на 12 декември и ще продължи до 31 март).

Knives (aka Mihika Bedi)

Изкуството като екосистема

Създадено през 2012 г., Kochi-Muziris Biennale се превърна в рядък пример за глобален форум, който не възпроизвежда западната йерархия, а я поставя под въпрос. В Кочи проектът е сам срещу пространството, публиката и историята.

Поканен да участва в програмата The Collaterals към биеналето, Войн де Войн прави поредно нетипично решение във вече дългия си път в съвременното изкуство: той избира не се яви като соло артист, а да създаде The Gift That Keeps On Giving/„Подаръкът, който продължава да дава“ – под това заглавие между 23 януари - 8 февруари той събира за общо участие повече от тридесет артисти, философи и автори от Германия, Австрия, Швейцария, Нидерландия, Полша, Индия и България. Вместо индивидуална ретроспектива, той предлага мрежа и вместо център – цяла екосистема.

Антон Стоянов

Още при влизането в пространството For Play Society — основен артистичен център за местните артисти от вече десет години – става ясно, че творбите и пърформънсите в рамките на The Gift That Keeps On Giving не са организирани около едно име или един разказ. Работите реагират на мястото, вместо да го игнорират или агресивно превземат. Видео се прожектира върху повърхност, която вече носи следи от влага; звукът от пристанището влиза в композицията; образите променят значението си според архитектурата. Пространството става част от самото произведение.

Скритата йерархия на подаръка

Имената, които са част от инициативата на Де Войн не са подредени по тежест, а съществуват паралелно – като различни, но равностойни линии в една по-широка структура: Antje Engelmann, Александър Юзев, Антон Стоянов, Avril Stormy Unger, Dissociative Dreams, Елица Матева – ELMA, Eva Meyer и Eran Schaerf, Галина Димитрова, Ив Тошайн, Jeanette Groenendaal, Johannah Herr, Julian Weber (July Weber), Kinga Kiełczyńska, Кирил Биков, knives (aka Mihika Bedi), Lola Göller, Любомир Армутлиев - Лубри, Malina Suliman, Мариана Танчева, Наталия Йорданова, Ния Пушкарова, PPKK, Rosemarie Trockel, Sandra Zanetti, Sarah Burger, Sarah Schönfeld, Sarah van Lamsweerde, Susanne Weiss и Valentina Bardazzi.

Елица Матева - Elma

Концепцията на „The Gift That Keeps On Giving“/„Подаръкът, който продължава да дава“ е едновременно минималистична и радикална. Де Войн тръгва от въпроса какво означава поканата в глобалния арт свят. Поканата често се възприема като признание, като жест на легитимация от „центъра“. Тя носи престиж, но и невидима асиметрия: някой дава сцена, някой я получава. В тази динамика винаги има скрита йерархия.

Заглавието на проекта играе с тази логика. Подаръкът, в класическия си социален смисъл, създава дълг. Той обвързва. Той поставя получателя в позиция на благодарност. Де Войн обръща тази структура. Вместо да приеме ролята на получател на сцена, той използва поканата, за да отвори пространството за други. Подаръкът престава да бъде еднопосочен жест и се превръща в сцена. Така той не създава дълг, а възможност.

Самата реализация е логистично предизвикателство. Касите с произведения пресичат континенти и митници, екипи работят на различни езици и в различни часови зони, а финалната инсталация се случва в пространство, което не прощава грешки. В Кочи няма стерилна изложбена зала. Има солен въздух, дървени греди, променлива светлина. Архитектурата не е фон – тя е съавтор.

Antje Engelmann

Значението на българското участие на Kochi-Muziris Biennale

В свят, където успехът често се измерва чрез индивидуално издигане, подобен подход е рядък. Проектът не доказва нищо, не настоява. Той разширява. Превръща поканата в общо пространство. Когато ти се отвори врата, можеш да минеш сам или да я задържиш за други. The Gift That Keeps On Giving избира второто.

За българското изкуство този жест има стратегическо значение. В Кочи няма готова йерархия, която идва с произхода. Проектът трябва да застане сам и да убеди публиката на място. Това променя усещането за участие – не влизаш в готова структура, а в среда, където значението се изгражда в реално време.

The Gift That Keeps On Giving не отива в Индия, за да бъде „приет”, а предлага модел, в който артистът е не само автор, но и създател на среда. В който поканата не е награда, а инструмент за развитие. В който българското присъствие не е периферно, а структурно.

Galina Dimitrova

Този избор е особено значим именно в Кочи. Градът е исторически възел на търговия и колониална власт. Тук обменът винаги е бил свързан с икономическо неравенство. В складовете, където днес висят философски текстове и видеоинсталации, някога са се акумулирали стоки за европейските пазари.

Изложбата продължава като въпрос: възможен ли е обменът без йерархия? Какво означава да доведеш тридесет гласа на сцена, без да ги подредиш по важност? Какво означава да използваш международна покана не за лична слава, а за колективно присъствие? В Кочи идеята за обмен без йерархия придобива конкретност. Вместо абстрактна философия, тя създава диалог с мястото.

Обща снимка с творбите на Antje Engelmann и Ив Тошайн

Проектът е реализиран в партньорство със софийската Doza Gallery и с концептуалната рамка на Æther Sofia – платформа, основана от Войн де Войн, която през последните години развива модела на изложбата като среда за съвместност, а не като витрина. Зад участието стои широка европейска подкрепа: ifa – Institut für Auslandsbeziehungen, Goethe-Institut, Mondriaan Fonds, Pro Helvetia, Swisslos Kulturförderung (Kanton Glarus), Federal Ministry for Arts, Culture, Civil Service and Sport и SAVVY Contemporary, както и независими партньори като PRALAX, BeFantastic, walkin studios, JLOX+, TALES, Netzwerk Medien Kunst, C. Rockefeller Center for the Contemporary Arts и The Singer-Zahariev Foundation. Широката институционална мрежа показва, че това не е еднократно национално участие, а резултат от устойчива международна свързаност.

Използвани фрагменти от произведения и пърформанси на: Александър Юзев, Антон Стоянов, Галина Димитрова, Antje Engelmann, knives (aka Mihika Bedi), Елица Матева – ELMA, Ив Тошайн