Красимира Буцева и Джулиан Шехирян разказват за двойната изложба “Съседите”, резултат от дългогодишни проучвания за репресиите по време на режима
Двадесет години проучвания, осем години екипна работа: толкова време и усилия стоят зад изложбата „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“, която на 3 ноември ще открие паралелно в Софийска градска художествена галерия и новото временно пространство The Neighbours на ул. “Бенковски” 40.
В двете места съвременните артисти Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, заедно с историчката и документалистка Лилия Топузова, създават потапящо преживяване, което чрез модифицирани обекти, аудио и видео пресъздават спомените на хора, преминали през затвори, съществували по време на комунистическия режим в страната.
Джулиан Шехирян, Хорхе Рубиера, Красимира Буцева
Хората зад “Съседите”
Доц. д-р Лилия Топузова работи върху тема в последните 20 години - тя провежда множество интервюта с оцелели от политическо насилие, а посещенията ѝ в Белене водят до документалния филм на АГИТПРОП „Проблемът с комарите и други истории“ (2007) и книгата Reclaiming a Memory: An Inquiry Into the Bulgarian Camp Past (2007).
Красимира Буцева започва проучванията си през 2016 г., докато учи магистратура по фотография в университета Портсмут, Великобритания. В артистичната си практика, тя започва да работи с похвати от хуманитарните наука – среща се с оцелели и ги интервюира, както и с техни близки; както и посещава локациите на бивши лагери за принудителен труд. Един от последните ѝ проекти по темата, "Фотографиране при неблагоприятни условия", спечели годишната награда за съвременно изкуство BAZA.
Джулиан Шехирян е докторант по история в Пристънския университет и започва да изследва практики използвани в психиатрия по време на комунизма, a като впоследствие се запознава с Лилия. Проучванията му в тази област водят до инсталацията „Изравяне на Психиката“ в Червената къща (2015). През 2017, Краси се запознава с Лилия, която вече работи върху идеята за изложба, посветена на темата за политическото насилие с Джулиан.
Част от целия процес е и американо-кубинският режисьор Хорхе Рубиера, с когото Джулиан и Красимира снимат последните документални материали по-рано тази есен.
“И така се свързваме всички – първо и за доста дълго време само дигитално, през екраните и през телефонни разговори”, разказват Красимира и Джулиан, които виждат изкуството като силен и важен инструмент в преработването на миналото.
Според двамата често изложбите, които засягат близкото ни минало, могат да носят елементи на носталгия, или пък да разказват за политическото насилие по-доста буквален начин. “Тези практики пък могат да водят до едно половинчато показване, което не говори за флуидността на историята и всички нейни комплексни слоеве. Надяваме се, че ще успеем да разкажем част от тази сложна история, за която все още липсва държавен наратив и ясна позиция. Например хората, които сме интервюрали, и голяма част от насилствено интернираните без съд и присъда, или с изфабрикувана присъда в българския гулаг и затворите, са хора принадлежащи на леви движения – анархисти, социалдемократи и земеделци.”
В хода на създаването на изложбата, през последните месеци Красимира и Джулиан се занимават с построяването на жилищни пространства, част от които ще са аудио интервютата и видео записите от локациите на лагерите.
“Пресъздали сме всекидневна, спалня и кухня, за да говорим за различни начина на памет и забрава на травмата. Това лято посетихме отново Белене и Ловеч, където са били два от лагерите за принудителен труд. Когато пристигнахме на кариерата в Ловеч, там видяхме не само на оскъдните останки от този лагер, ами и открихме, че хората са започнали да използват част от пространството за сметище. В тази част намерихме хладилник, маса, столове, рафтове и шкафове. Бяхме изумени, че част от инсталацията, която ние създаваме в нашето ателие и временно арт пространство на ул. Бенковски 40 съществуваше паралелно и на локацията на лагера.”
Минало без присъда
Пострадалите от режима могат да бъдат описани по много начини - репресирани, въдворявани, затворници, но те избират дума с по-малка температура - “съседи”. Защо?
“Предпочитаме да използваме думата оцелели – тъй като носи други лингвистични значения от думите репресирани, въдворявани или затворници. В езика си, тъй като и тримата се занимаваме с академични проучвания и статии, сме много внимателни. Избрали сме “съседите”, тъй като е дума, която може да насочи към теми и идеи за колективна памет, за съществуването на политическото насилие в обществото, за избора на разкриване. И и защото всички хора, които сме интервюирали и които са оцелели от лагерите и са се завърнали от тях, са продължили да живеят живота си, и да имат „съседи“, хора около тях – които знаейки или не, все пак са били несъзнателни свидетели на тази травма.“
Студио The Neighbours се помещава в сграда в центъра на София, построена през 30-те години на ХХ век. Първият ѝ етаж е бил използван и планиран за печатница. В това пространство се помещава първо тяхното ателие, в което те изграждат обектите за изложбата, а впоследствие и пространство за инсталацията. а сега и нашата инсталация. Част от материалите, които са включени в инсталацията са открити от Красимира и Джулиан в самата сграда.
В The Neighbours посетителите ще видят „три стаи“, в които са поканени да седнат, и да послушат разказите на силни хора, пострадали от режима. Красимира и Джулиан всяка една от тях да разкаже различна история и предаде различни преживяване:
“В първата „стая“ – всекидневната са най-пълните спомени, на оцелелите, които са разказвали за преживяното в собствени книги, чужди трудове, филми и предавания. Във втората – спалнята – са спомените на тези, които рядко са разказвали, не са били част от публични събития, или исторически репрезентации на случилото се, но са решили да споделят историята си с нас. А в третата стая – кухнята – липсват думи и изречения. Тук човекът съществува само чрез звуци на чаши, чинии, стъпки – това пространство цели да представи всички тези, които никога не са могли да разказват, или които са се опитали да забравят.”
Събитието ще бъде последвано от образователна програма, турове и дискусии, които ще се опитат да компенсират липсата на тази тема на по-голямо ниво.
“Историята на политическото насилие съществува фрагментирано в учебниците по история, както и от скоро – това не е достатъчно за да се запази тази история, за да се напомня, за да не се повтаря. Мислим че с такива инициативи, било то наши или чужди, ще се създаде място за тези трагични събития в нашата колективна памет, и ще се стигне до едно колективно лекуване на тази травма, която все още е отричана, игнорирана или незачитана.”
____
"Съседите” открива на 3 ноември. Кураторът на изложбата в СГХГ е Красимир Илиев от СГХГ, а в студио The Neighbours е Весела Ножарова. Частта в СГХГ може да се посети в работното време на галерията, а тази в The Neighbours: между сряда-петък: 15:00-19:00; събота-неделя: 14:00-19:00 ч.
На 10 ноември от 18:30 ч. в СГХГ ще бъде организирана кръгла маса с участието на Весела Ножарова, Байр(й)ам Байр(й)амали, Луиза Славкова, Даниела Колева и Момчил Методиев.
На 26 ноември в СГХГ и 3 декември в The Neighbours работилница ще проведе изследователят и артист Байр(й)ам Байр(й)амали.
Повече в събитието във Facebook.
Aнна Бачева за дигиталния вандализъм, аудио-визуалните разкази и вдъхновяващия принос на жените артисти в дигиталните изкуства
В първата си самостоятелна изложба визуалният артист събира серия от визуални изследвания за куиър тялото, които авторът прави през последните седем години
Новата изложба на Искра Благоева ни кара да се замислим за отношението между човека и природата като превръща пространството на Little Bird Place в тъмна градина, изпълнена с живи растения, мъртви птици и минималистични интериори.