“Съседите”: Различният прочит на комунистическото минало

Двадесет години проучвания, осем години екипна работа: толкова време и усилия стоят зад изложбата „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“, която на 3 ноември ще открие паралелно в Софийска градска художествена галерия и новото временно пространство The Neighbours на ул. “Бенковски” 40.

В двете места съвременните артисти Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, заедно с историчката и документалистка Лилия Топузова, създават потапящо преживяване, което чрез модифицирани обекти, аудио и видео пресъздават спомените на хора, преминали през затвори, съществували по време на комунистическия режим в страната.

Джулиан Шехирян, Хорхе Рубиера, Красимира Буцева 

Хората зад “Съседите”

Доц. д-р Лилия Топузова работи върху тема в последните 20 години - тя провежда множество интервюта с оцелели от политическо насилие, а посещенията ѝ в Белене водят до документалния филм на АГИТПРОП „Проблемът с комарите и други истории“ (2007) и книгата Reclaiming a Memory: An Inquiry Into the Bulgarian Camp Past (2007).

Красимира Буцева започва проучванията си през 2016 г., докато учи магистратура по фотография в университета Портсмут, Великобритания. В артистичната си практика, тя започва да работи с похвати от хуманитарните наука – среща се с оцелели и ги интервюира, както и с техни близки; както и посещава локациите на бивши лагери за принудителен труд. Един от последните ѝ проекти по темата, "Фотографиране при неблагоприятни условия", спечели годишната награда за съвременно изкуство BAZA.

Джулиан Шехирян е докторант по история в Пристънския университет и започва да изследва практики използвани в психиатрия по време на комунизма, a като впоследствие се запознава с Лилия. Проучванията му в тази област водят до инсталацията „Изравяне на Психиката“ в Червената къща (2015). През 2017, Краси се запознава с Лилия, която вече работи върху идеята за изложба, посветена на темата за политическото насилие с Джулиан.

Част от целия процес е и американо-кубинският режисьор Хорхе Рубиера, с когото Джулиан и Красимира снимат последните документални материали по-рано тази есен.

“И така се свързваме всички – първо и за доста дълго време само дигитално, през екраните и през телефонни разговори”, разказват Красимира и Джулиан, които виждат изкуството като силен и важен инструмент в преработването на миналото.

Според двамата често изложбите, които засягат близкото ни минало, могат да носят елементи на носталгия, или пък да разказват за политическото насилие по-доста буквален начин. “Тези практики пък могат да водят до едно половинчато показване, което не говори за флуидността на историята и всички нейни комплексни слоеве. Надяваме се, че ще успеем да разкажем част от тази сложна история, за която все още липсва държавен наратив и ясна позиция. Например хората, които сме интервюрали, и голяма част от насилствено интернираните без съд и присъда, или с изфабрикувана присъда в българския гулаг и затворите, са хора принадлежащи на леви движения – анархисти, социалдемократи и земеделци.”

В хода на създаването на изложбата, през последните месеци Красимира и Джулиан се занимават с построяването на жилищни пространства, част от които ще са аудио интервютата и видео записите от локациите на лагерите.

“Пресъздали сме всекидневна, спалня и кухня, за да говорим за различни начина на памет и забрава на травмата. Това лято посетихме отново Белене и Ловеч, където са били два от лагерите за принудителен труд. Когато пристигнахме на кариерата в Ловеч, там видяхме не само на оскъдните останки от този лагер, ами и открихме, че хората са започнали да използват част от пространството за сметище. В тази част намерихме хладилник, маса, столове, рафтове и шкафове. Бяхме изумени, че част от инсталацията, която ние създаваме в нашето ателие и временно арт пространство на ул. Бенковски 40 съществуваше паралелно и на локацията на лагера.”

Минало без присъда

Пострадалите от режима могат да бъдат описани по много начини - репресирани, въдворявани, затворници, но те избират дума с по-малка температура - “съседи”. Защо?

“Предпочитаме да използваме думата оцелели – тъй като носи други лингвистични значения от думите репресирани, въдворявани или затворници. В езика си, тъй като и тримата се занимаваме с академични проучвания и статии, сме много внимателни. Избрали сме “съседите”, тъй като е дума, която може да насочи към теми и идеи за колективна памет, за съществуването на политическото насилие в обществото, за избора на разкриване. И и защото всички хора, които сме интервюирали и които са оцелели от лагерите и са се завърнали от тях, са продължили да живеят живота си, и да имат „съседи“, хора около тях – които знаейки или не, все пак са били несъзнателни свидетели на тази травма.“

Студио The Neighbours се помещава в сграда в центъра на София, построена през 30-те години на ХХ век. Първият ѝ етаж е бил използван и планиран за печатница. В това пространство се помещава първо тяхното ателие, в което те изграждат обектите за изложбата, а впоследствие и пространство за инсталацията. а сега и нашата инсталация. Част от материалите, които са включени в инсталацията са открити от Красимира и Джулиан в самата сграда.

В The Neighbours посетителите ще видят „три стаи“, в които са поканени да седнат, и да послушат разказите на силни хора, пострадали от режима. Красимира и Джулиан всяка една от тях да разкаже различна история и предаде различни преживяване:

“В първата „стая“ – всекидневната са най-пълните спомени, на оцелелите, които са разказвали за преживяното в собствени книги, чужди трудове, филми и предавания. Във втората – спалнята – са спомените на тези, които рядко са разказвали, не са били част от публични събития, или исторически репрезентации на случилото се, но са решили да споделят историята си с нас. А в третата стая – кухнята – липсват думи и изречения. Тук човекът съществува само чрез звуци на чаши, чинии, стъпки – това пространство цели да представи всички тези, които никога не са могли да разказват, или които са се опитали да забравят.”

Събитието ще бъде последвано от образователна програма, турове и дискусии, които ще се опитат да компенсират липсата на тази тема на по-голямо ниво.

“Историята на политическото насилие съществува фрагментирано в учебниците по история, както и от скоро – това не е достатъчно за да се запази тази история, за да се напомня, за да не се повтаря. Мислим че с такива инициативи, било то наши или чужди, ще се създаде място за тези трагични събития в нашата колективна памет, и ще се стигне до едно колективно лекуване на тази травма, която все още е отричана, игнорирана или незачитана.”

____

"Съседите” открива на 3 ноември. Кураторът на изложбата в СГХГ е Красимир Илиев от СГХГ, а в студио The Neighbours е Весела Ножарова. Частта в СГХГ може да се посети в работното време на галерията, а тази в The Neighbours: между сряда-петък: 15:00-19:00; събота-неделя: 14:00-19:00 ч.

На 10 ноември от 18:30 ч. в СГХГ ще бъде организирана кръгла маса с участието на Весела Ножарова, Байр(й)ам Байр(й)амали, Луиза Славкова, Даниела Колева и Момчил Методиев.

На 26 ноември в СГХГ и 3 декември в The Neighbours работилница ще проведе изследователят и артист Байр(й)ам Байр(й)амали.

Повече в събитието във Facebook.