Името на канадската певица и авторка на песни Мишел Гуревич не е от онези, които предизвикват мигновена асоциация, но музиката ѝ достига до различна аудитория по разнообразни начини. Някои я познават с предишното ѝ сценично име Chinatown, други са попадали на песента ѝ, посветена на протестните събития в Истанбул през 2013 г., трети пък може би са чували Party Girl, която вдъхновява наградения в Кан филм със същото заглавие, или пък посветената на войната в Украйна Goodbye My Dictator, за която се снима на портата пред дома на баба си в Одеса. Макар и родена в Торонто, тя има лично отношение към войната и по линия на факта, че семейството ѝ е на руско-еврейски имигранти с баща инженер и майка балерина, а руският е неин първи език. Има и една друга категория запознати с нейната музика, които вече са били на предишните ѝ два концерта София и чакат с нетърпение третия на 28 април в Sofia Live Club.

Участието е част от турнето, с което Гуревич заедно със своите музиканти представя последния си, шести поред студиен албум Ecstasy in a Shadow of Ecstasy от 2020 г. В него тя събира колекция от песни за нестихващото желание, за търсенето на емоционални върхове, изкуството да живееш за момента, романтичните приятели и неизвървените пътища. Малко след издаването му Гуревич се мести в Дания и дори споделя в интервю, че не е изключено в следващия ѝ албум да се усети срещата ѝ с Копенхаген.
А междувременно за поредната ни среща с нея в София трябва да благодарим на от Der Circle, които редовно се грижат българската публика да разбира от първа ръка как се развива съвремената алтернативна сцена.
28 АПРИЛ I SOFIA LIVE CLUB