Душата и нейните движения и вълнения са в основата на всяко изкуство. В музиката, освен перфектна техника, истинският виртуоз трябва да овладее и „душичката“ на своя благороден инструмент, за да извлече от него абсолютния тон. Позициите са не само в пръстите, но и в душата. Това важи с еднаква сила и за художника – аниматор. Двете изкуства се срещат в началото на 20-и век и започват да „играят“ едно с друго. Краят на нямото кино за някои бележи и край на Авангарда, но за други поставя нови хоризонти – какво може да произведе звукът, свързан с изображение.
Азбука на звука
Един от първите експериментатори в тези нови „води“ е Ласло Мохоли-Наги. Майстор и основоположник на Баухаус школата, художник, фотограф, той се оказва и с добър музикантски слух, защото през 1933 г. композира своя визуална азбука на звука - A B C in Sound. Смятана за загубена с години, късометражната лента от ранните години на експерименталния звук бе намерена наскоро от архивисти на Британския филмов институт, прикрепена към друго произведение на известния Оскар Фишингер, признат в света на анимацията със своите пионерски експерименти с цвят и абстракция, ритмично синхронизирани с музика.
A B C in Sound е необичайна гама от абстрактна геометрия и текстури, профили на лица и типография, дори отпечатъците на самия режисьор. Този визуален саундтрак всъщност представлява оптичен експеримент, в който играта с изображението води до различен звук. Подобна игра поставя началото и на електронния музикален саунд.
Нарисувай ми джаз
Не знаем дали младият Норман Макларън е изучавал точно тази азбука, но в рамките на няколко години аниматорът се увлича по вълната от експерименти с рисувания звук. И то не само соло, а в хармонични дуети, в които геният на художника среща този на музиканта. Резултатът е визуална интерпретация на джаз музика, родена от колаборацията между пианиста и композитор Оскар Питърсън и аниматорите Норман Макларън и Евълин Ламбарт в късометражния филм Begone Dull Care (1949). Интригуващ е самият процес на рисуване по музикална композиция. Кое задава тона, как се постига хармонията между звук и изображение? Оскар Питърсън и Норман Макларън работят заедно в продължение на няколко дни, като в едни моменти Питърсън свири вариации, които дават възможност на аниматора да визуализира цветовете и движенията, а друг път Макларън описва конкретна музика, която иска за специален ефект. Музикант и художник се надиграват, без да преиграват. Интересно е, че музикантите обикновено мислят за форми в музиката, които се движат хоризонтално, от дясно на ляво. В Begone Dull Care почти цялото движение е по вертикала.
Маестро, музика
„Все едно сте танцували след филма“, споделя усещането си за тази колаборация от близкото минало художникът Теодор Ушев. В настоящето се обръщаме към неговото лично творчество, за да потърсим също толкова звучни примери за срещата между двете изкуства. Анимацията за музикални клипове е колкото работа, толкова и искрено забавление за Ушев.
„Демони“-те на художника и музикантите Котарашки и The Rain Dogs оживяват в рисунки върху 50 на брой грамофонни плочи, заснети с различна скорост на стар грамофон „Викинг“. Музикалният видеоклип „Сомнамбул“ е създаден от колаборацията на същия творчески екип и е отличен с множество музикални и фестивални награди. Вдъхновен от поема на Федерико Гарсия Лорка, филмът ни повежда на лунна разходка из испанския сюрреализъм.
Музикалното изпълнение понякога оживява ведно с анимираната картина. През зимата на 2017 г. Теодор Ушев участва в анимационен симфоничен проект „Четирите годишни времена на Вивалди“ в изпълнение на музиканти от Токийския университет по изкуствата и Университета на Южна Калифорния. Изпълнението на живо на всеки от сезоните е визуализирано от различен световнопризнат аниматор, а изображенията, които те създават, следват тона, зададен от музикантите на сцената.
„Живото“ изкуство често е терен за импровизация. Тя е висш пилотаж, както в музикалните виртуозни среди, така и сред умелите аниматори. Майсторството да отидеш отвъд стандарта, макар и с цената на някоя и друга нота, на която не й е там мястото. Теодор Ушев споделя, че за него е важно филмът да има грешки – това го прави автентичен и оригинален. Но, така както при създаването на звуци, и в анимираното кино импровизациите и „грешките“ крият много труд и усилия зад случайността си.
Физика на тъгата
Понякога едни 27 минути изискват цели 8 години целенасочена работа и истории от животите на няколко души, за да бъдат монтирани във филмова капсула на времето и съхранени за колективната и лична памет. Така Теодор Ушев създава своята „Физика на тъгата“ – най-дългия си късометражен филм досега, който ще бъде представен пред света през септември тази година на Международния филмов фестивал в Торонто. Филмът е вдъхновен от романа на Георги Господинов, но е създаден по сценарий на Ушев и е първият анимационен филм, рисуван изцяло по метода на енкаустиката (живописна техника с восък). С тази техника египетските художници са изобразявали мъртъвците преди да ги погребат в саркофази – най-древните капсули на времето, в които още оттогава човекът затваря това, което иска да помни и запази за вечността. Така както музиката, киното и анимацията запечатват душата на артиста в звуци, светлина и рисувани движения.