Отдавна следим с интерес работата на мултидисциплинарната артистка София Димова, в която основен фокус са връзките между лични, фундаментални и социополитически проблеми. В своята нова изложба “Woulda, Coulda, Shoulda“ в галерия “Октопод“ (в подлеза на Министерството) Димова този път се впуска в търсене на отговори в огледалото на миналото и изследва болезненото ехо на фразата “Бих, можех, трябваше“ израз, който ни преследва, когато се обръщаме назад към отминали събития и разбити връзки.

Инсталацията, създадена специално за пространството на галерията, е наситена с личните, често травматични преживявания на художичката. В нея тя не просто разказва своята история, а ни провокира да се потопим в собствените си лабиринти от спомени и да преоткрием неизчерпаемите възможности, които миналото крие. В центъра на изложбата е мащабен колаж, в който Димова събира образи и моменти от миналото си, в опит да го пренареди и направи по-приемливо. Тя съчетава стара аналогова фотография с парчета плат и малки рисунки и текстове, изпълнени с лични мисли и откровения.

Водещ елемент в инсталацията е човешката фигура, лежаща с гръб към публиката, а авторката споделя, че с избраната поза иска да ни насочи към въпроса дали всичко, което виждаме, се случва единствено в съзнанието ни. Изложбата е с куратор Весела Ножарова и ще бъде в галерия “Октопод“ до 2 март.
“Woulda, Coulda, Shoulda“ е в галерия “Октопод“ (в подлеза на Министерството) до 2 март.