Цигулката на Кристофър Кем ще звучи отново в “Оборище 5“

Кристофър Кем е млад цигулар с алтернативни схващания за сценичното пространство. Прясно завършил магистър в НМА "Панчо Владигеров" и последен студент на знаменития професор Йосиф Радионов. Сам нарича себе си "принцът просяк" и превръща подлезите на софийското метро в концертни зали винаги когато пожелае. На 21 февруари от 20 ч. във Vivacom Art Hall “Оборище 5“ предстои неговият първи концерт за годината, в който ще чуем сонати и пиеси от репертоара на Моцарт, Шуберт, Брамс, Виенявски и Големинов. По повода разговаряме с Крис за радостите на професията и защо няма нищо случайно в произвола на грифа.

Да намериш правилния тон

Думите винаги са слаби да опишат предизвикателството и благословията на това да бъдеш цигулар. Намирането на правилните тонове по един гриф без прагчета внася свещен ред в човешкото същество. Прави ума способен да вижда скрити решения там, където на пръв поглед има безизходица. И възпитава смелост, защото страхът не може да произведе търсеното благозвучие. Веднъж постигнато, благозвучието започва ежедневно да захранва духа и обратното – добре захраненият дух да поддържа и полира благозвучието. Получава се нещо като вечен двигател.

Улицата като училище 

Свиренето на улицата е овладяване на произвола. Колко богат ще си тръгнеш от уличната сцена, зависи само от способностите ти и от „късмета“. Това е мотивация да бъдеш все по-добър всеки ден, а също и да разучиш скрития закон на късмета, който е безпогрешен. Механизмът му, в случая, е проявен през сетивата на тълпата. Късметът е извлечен оттам с едно добросъвестно и хармонично ежедневно усилие. Няма нищо случайно нито в произвола на грифа, нито в произвола на улицата. Това е моето училище за докосване на сърца. Една своеобразна школа за търсене и разпространение на екстракта на Божията воля, на действие в унисон с нея.

Фотограф: Кирил Станоев

В интерес на майсторството

Не знам как ще протече пътят ми на музикант. Възможно е в някакъв момент да нямам вече време за улицата или вече да не завися от постигнатите там резултати. Нали това ми пожелават най-впечатлените и най-мили минувачи? Но дали тогава няма да се стигне до притъпяване острието на майсторството вследствие на отдалечаване от свещения произвол?

Затова концертът за пореден път е с вход дарение. Улицата влиза в залата (отново изумително красивата и акустически съвършена “Оборище 5“). Цената на билетите е решение на всеки един от вас. Вие сте лицето на моя произвол и аз вярвам, че сте абсолютно безпогрешни.

Ще чуете труда ми върху сонати и пиеси от репертоара на Моцарт, Шуберт, Брамс, Виенявски и Големинов. Порядъкът на музикалната мисъл на тези вечни автори, със щипка от безпорядъка на уличния закон, който неизменно нося в джоба си.

На рояла ще бъде пианистът и педагог, специалист по фразата на романтизма – Манол Паскалев. А на първи ред в публиката – майсторът, на когото дължа привилегията да се наричам цигулар – професор Йосиф Радионов. 

21 февруари, 20 ч., Vivacom Art Hall “Оборище 5“. Заповядайте!