"Насред бетона" и детските фантазии

Късометражният филм "Насред бетона" на Йордан Михайловски, който бе номиниран в миналогодишното издание на "София филм фест" и бе представен на редица фестивали, сред които и Международният филмов фестивал в Бургас през лятото на 2022 г., ще бъде достъпен за свободно гледане в платформата на "Кинематограф". За "Виж!" те споделиха няколко причини да не пропускаме това събитие:


Кадри от "Насред бетона" / Източник: "Кинематограф"

В рамките на последните 10 години в българското късометражно кино се оформи една своеобразна трилогия, състоящата се от филмите "Драсканица" (2012) на Любомир Печев, "Ботев е идиот" (2013) на Деян Барарев и "Насред бетона" (2021) на Йордан Михайловски. Без задължително режисьорите да са търсили някаква връзка между филмите си, не е трудно да открием очевидната интертекстуалност.

И в трите проследяваме пътя на един универсален и архетипен, но все пак оригинален за българската действителност персонаж. Съвсем естествено можем да си представим как малкият Петър от филма на Печев се превръща във Вихрен на Михайловски, а след още няколко години, той вече е Васко от "Ботев е идиот". Така ставаме свидетели на израстването на бунтаря, на противопоставящия се на статуквото, на оригиналния или даже по-точно, на автентичния човек. И това не е онзи бунт, изигран великолепно от Джеймс Дийн в "Бунтовник без кауза" (1955). Това е гласът на невинното и непокварено светоусещане, който не замлъква пред лицето на наложените норми, на обществения натиск и не на последно място, пред неадекватното отношение на един безкрайно неефективен атавизъм, в какъвто се е превърнала милата ни родна образователна система.


Кадри от "Насред бетона" / Източник: "Кинематограф"

Разбира се, този феномен не е някакъв прецедент, нито пък е ограничен само до България, но все пак липсата на конкретни, навременни и въобще някакви видими действия в тази насока е плашеща, и тъкмо затова следва да не спираме да обръщаме внимание на този проблем. Толкова за темата на филма. Така или иначе, тук не е мястото за това, а и може да се изпише цял том и пак няма да е достатъчно. 

"Насред бетона"  е второто заглавие от младия режисьор и сценарист Йордан Михайловски (26 години), който впечатлява с оригиналност, хумор и социална ангажираност. Той вече ги демонстрира и в дебютната му лента през 2019 година, когато спечели конкурса 355 на Фондация за изкуство "Стоян Камбарев" с филма "10 метра и нещо".


Кадри от "Насред бетона" / Източник: "Кинематограф"

"Насред бетона" проследява историята на Вихрен – ученик в началното училище, може би 2-3 клас. Вихрен (Петър Кошничарски) е извикан в директорския кабинет, където е подложен на кръстосан разпит от директорката (Мирослава Гоговска) и училищния психолог (Тони Карабашев) по случай един разказ, който той е написал за класа си по литература. Детето прочита своя текст, а ние се пренасяме в света на неговото „развинтено“, както го определя психологът, въображение. Разказът на Вихрен е изобретателен, показващ наченките на бъдещ писателски талант, своеобразен магически реализъм, който прекрасно и иносказателно се заиграва с доста често противоречивите взаимоотношения между възрастни и деца, с изгубените мечти, приятелството, любовта, пътя, а и отвъд. Но разбира се този текст, никак не пасва на училищния шаблон. Най-малкото - няма щастлив край. Това е и история за детското, противопоставено на инфантилното и често допусканата грешка на възрастните да слагат знак за равенство между две крайно различни измерения.   

Кадри от "Насред бетона" / Източник: "Кинематограф"

С подчертан минимализъм режисьорът успява да разкаже едно велико приключение. Впечатляващ е подборът на снимачни локации, особено тази на полуразпадащия се плувен комплекс „Червено знаме“, който създава усещането за някаква лека антиутопична нотка в историята на Вихрен. А кадрите на операторския тандем Александър Георгиев и Йордан Янков запечатват в съзнанието въздействащите картини на децата-кучета и кучетата-възрастни.

Филмът на Йордан Михайловски е една история за личната истина, за индивидуалността, за свободата на фантазията, за подценяването на детското съзнание, за ограничаващата примка на институционализираното мислене, но най-вече за несломимата сила на мечтите и въображението.

Филмът, който може да бъде гледан в платформата на "Кинематограф" ТУК, е финансиран от Фондация "Стоян Камбарев", като носител на наградата за кино 355.