Алекс Хан Хунтай е като добър дух, който преминава през различни континенти, жанрове, сцени и е създал количество музика като за няколко живота. На 5 март в Singles той ще направи първия си изява у нас от цели 11 години насам. През 2012-а той направи разпродаден концерт у нас под името Dirty Beaches, с което залагаше на звук някъде между лоу-фая и рокабилито, а сега ще станем свидетели на най-новата глава в развитието му: той вече се изявява под собственото си име, рокът е успокоен в ембиънт, често изпълненията са му пълна импровизация, а китарата е заменена от саксофона.
“Мина много време и не очаквам хората да помнят какво съм направил предишния път, но ако все пак пазят спомена от онзи концерт, се надявам, че оставам в мислите им като някой, който винаги е в търсене на нещо. Това и те ще чуят на 5 март. Музика от някой, който търси вечността”, казва Alex Zhang Hungtai, роден в Тайван през 1980 г., живял в Канада, откъдето започва и музикалния му път, после в Берлин и Лисабон, прави завръщания в Китай и Тайван, а сега прекарва най-много време в Ню Йорк. Разбираемо, един от по-известните му албуми носи заглавието Stateless.
Кое от всички места го е променило най-много?
“Без съмнение Лисабон. Градът ме свързва с ключови хора около мен, изправи ме пред много открития, но най-важното, там истински открих импровизацията, която в момента е това, което ме вълнува най-много. Там Dirty Beaches приключи, а аз започнах наново.”
.jpg)
Фотограф: Go Fukasawa
Това прелитане между пространства и влияния носи и някои любопитни сблъсъци с мейнстрийма: албумът му от 2011 г. Badlands стига до номинация за най-престижните канадски награди (Polaris), свирил е с имена като US Girls и Xiu Xiu, участва във финалния сезон на Twin Peaks със създадената специална за сериала група Trouble.
Това преоткриване на себе си има своята цена. Защо всъщност той оставя псевдонима, с който беше най-добре познат, особено във време, в което музикантите се страхуват от завои, които може да разсеят вниманието на публиката, която са изградили?
В един момент светът, който Алекс изгражда около себе си му се струва заменим, като маска, от която вече няма нужда.
“Голяма част от концепцията около Dirty Beaches беше свързана със сънища, преминаването от несъзнавано към реалността. Текстовете бяха провокирани от реални емоции на съжаления, вопли, агресивни действия от разбито его, чувството да си някак в сянка. Но сега виждам, че съм се опитал да се впиша в някакъв архетип, персона. Тогава усещах, че създавам полярни реакции, които не търся. Постепенно започнах да се замислям повече за това и премахнах напълно текстовете и вокалите от музиката си. А и казват, че мълчанието е злато.”
Турнето в Европа е първото му от няколко години насам, а по време на здравните ограничения покрай пандемията, той се фокусира върху една нова посока на работата си – писането за филми, последно I Was a Simple Man, направил премиера на най-големия фестивал за независимо кино Sundance. Хунтай има и главна роля в August at Akiko’s (2018).
“Много хора около мен загубиха работата си по време на локдауните и това добави към несигурността на всички, които се занимават с музика. За мен спасението беше в писането на саундтраци, нещо, което се опитвам да приоритизирам като възможна кариера, от време на време създавам и музика за реклами. Най-хубаво е, когато тези проекти носят нови приятелства. Има хора, които се държат с теб като роб, смятат, че като ти плащат, те притежават. Така че настоящето на музиката изисква и да си много селективен с кого работиш.”
Фотограф: Go Fukasawa
Въпреки че той не адресира буквално произхода си, живота между различни континенти или политически теми, има нещо в естетиката, понякога дори обложките на албумите му, което подсказват, че зад музиката му има повече от очевидното.Колко е важна личната история за музиката му?
“С годините, докато пораствам и придобиваме нови знания дали през това, което четем или преживяваме в реалния живот, разбираемо и погледа ни към света се променя. Първо всичко е преживяно и пречупено през личното съзнание: “защо този човек ме мрази”, “защо тези хора говорят толкова много”, “това заради моя грешка ли се случва” и т.н. Когато човек отмести един слой на перцепция, разбираш, че си такъв, какъвто си, заради едно по-споделено съзнание – правиш определено нещо, защото бащата на баща ти го е правил по същия начин, например. Имаш определен поглед за света, защото трансгенерационните травми не се разсейват, те просто се предават.”
Алекс ни приканва да се вгледаме и още по-дълбоко. “Тогава виждаме, че и прадедите ни не са виновни за това, а социалните структури и историческото съзнание, което ги прави продукт на средата, кара ги наследяват определени наративи, които пътуват през поколенията."
За него именно тези предпоставености изграждат динамиките между националностите, расите, първия и третия свят, отношенията между колонизатори и колонизирани. "Този ред на нещата е всъщност стандартът, по който работи миналото, което се опитваме да разплетем. А ако отидем още по-дълбоко, виждаме комическото, това, което надскача човешкото самосъзнание. Психеделиците са единственото средство, с което хората са успели да надскочат това ниво и да разберем чрез много краткотрайни ефекти, усещането, че “всички сме свързани” и т.н. По някакъв начин е полезно, че човешкото съзнание може да отиде на повече места и ако хората го осъзнаят, мисля, че светът ще бъде по-добро място.”
Хунтай е интересен случай и с това, че той почти не използва социалните мрежи за популяризиране на музиката си. Отвъд минималните анонси за нови издания и изяви, от Instagram-а му личи и че той прекарва доста време в кухнята. За него храненето и готвенето са част от философията му. “Водя се според традициите на традиционната китайска кухня – ядем само сезонна храна. Сега през зимата наблягам на супи, яхнии, агнешко, телешко, не ям и не пия нищо студено.” Алекс изглежда вярва, че човек е това, което яде. “Как живея директно влияе на музиката, която създавам.”
Алекс Хан Хунтай свири в Singles на 5 март по покана на Аларма Пънк Джаз, Indiotequе и лейбъла Amek, като и трите организации навършват 15 години.
Преди него публиката ще чуе едно сравнително ново име на българската музикална сцена - Rønja & Flying Person, както и съвместния проект на хора, познати от много други групи - Shentov Simitchiev Lukanov (Иван Шентов от Feedbacker и krāllār, бивш член на КПД-0 и Comasummer, Ангел Симитчиев от Expectations и King of Sorrow, издавал музика още като Mytrip и Dayin, също разностранно развития експериментатор Мартин Луканов).
Вратите на клуба отварят в 19:30 ч.
Билети на цена 27 лв. може да се намеря в системата на Epaygo/Easypay, а на входа на клуба те ще струват 30 лв.