Българо-гръцкият звук на Берлин

Берлин слуша балканска музика отдавна. През последните три десетилетия градът се превърна в едно от местата, където музикалните традиции на Югоизточна Европа се срещат, преплитат и видоизменят. Но какво се случва, когато музиканти от Балканите, които живеят в града, се срещнат и започнат да създават музика заедно?

България и Гърция имат обща граница и дълга история на културни и музикални  контакти, но и ясно разграничени национални музикални традиции. Една българска народна мелодия и един гръцки танцов ритъм могат да принадлежат към общ широк балкански звуков свят, без непременно да бъдат възприемани като сходна музикална традиция. Но в град като Берлин тези граници могат да се окажат изненадващо пропускливи.

Пример за подобно музикално сътрудничество в Берлин е това между българския саксофонист Владимир Кърпаров и гръцкия барабанист Димитрис Христидис. Двамата се срещат в Берлин, свирят заедно в различни джаз формации и записват няколко албума с For Free Hands, Balkan Spirit Ensemble и Vladimir Karparov Quartet.

49-годишният Кърпаров идва в Берлин през 2002 г., привлечен от богатата и мултикултурна джаз сцена в града. Той завършва музикалната академия “Панчо Владигеров“ в София през 1999 г., след което заминава да продължи музикалното си образование в Хамбург, а през 2005 г. завършва музикалната консерватория “Ханс Айслер“ в Берлин.

Подобно на Кърпаров, Христидис пристига в Берлин през 2002 г. Роден в Хартум, Судан, през 1980 г., той израства в Гърция, а на осемнайсет години се премества във Великобритания, където изучава популярна музика в London College of Music. Христидис се вдъхновява от балканските и близкоизточните ритми, както и от джаза. Казва, че една от причините да се установи в Берлин е желанието му да работи с Кърпаров.

Димитрис Христидис. Фотограф: Ивета Рисава

“Бях страшно впечатлен от това, което той внасяше в джаза. По онова време все още се чудех какво да правя с живота си. Имах възможност да свиря в една група, в която свиреше и Владо, а за мен по онова време той вече беше абсолютен виртуоз“, казва Христидис.

“Димитрис започна да се отваря повече към българската фолклорна музика след запознанството ни. Покрай мен чу някои неща на Иво Папазов-Ибряма, както и на Теодосий Спасов, с когото впоследствие свирихме заедно“, спомня си Кърпаров. Христидис взема участие в дебютния албум на Кърпаров Thracian Dance (2008), както и в последвалия Antihypocrisyl (2016), записан с формацията Vladimir Karparov Quartet.

Има нещо показателно в начина, по който Кърпаров описва българската фолклорна музика. Той гледа на нея като на своеобразен език, който човек може да усвои след продължително слушане.

Авторската му музика често е описвана като съчетание от хармонията на съвременния джаз и орнаменталния характер на българския фолклор. Христидис естествено се вписва в тази музикална география. Той живее на различни места по света, прекарва формиращите го в музикално отношение години в Англия и пристига в Берлин с изграден музикален речник. Въпреки това успява да се включи в композициите на Кърпаров, без това да звучи като упражнение по мултикултурализъм.

Димитрис Христидис. Фотограф: Ивета Рисава

“Музиката на нашите две страни е доста различна, но в същото време може да се каже, че е и много сходна. Има толкова много музикални пътища, които се пресичат. И макар да не е точно един и същ език, понякога усещането е, че става дума за нещо като отделен диалект, когато общуваш музикално в рамките на Балканите. Така че от мелодиите до ритмите определено има някакъв общ знаменател между България и Гърция“, обяснява Христидис. Едно от нещата, които му правят впечатление още от самото начало, са темпата в българската фолклорна музика.“Като барабанист това ме впечатли много. Ако вземем едно традиционно гръцко хоро в размер 7/8, в България ще откриеш същия размер, но с темпа в пъти по-бързи. Това беше много интересно за мен“, спомня си Христидис.

На 6 януари 2016 г. Кърпаров и Христидис създават формацията Balkan Spirit Ensemble. Тогава те правят концерт в популярния берлински джаз клуб Zig Zag. През 2021 г., в разгара на ковид пандемията, те записват албумите Balkan Fever и Iglika в рамките на едва пет дни в берлинското студио Tune In. Албумите са издадени няколко години по-късно, през 2024 г.

Кои са лютите хора на Берлин

Много преди появата на тандема Кърпаров–Христидис в Берлин се формира малка, но учудващо оживена общност от хора, запалени по балканската музика и танци. Един от най-ярките примери за това е оркестърът Ljuti Hora. Той е основан през 2002 г. от група българи и германци, запалени по балканските танци. Сред тях е и германецът Оливер Гоерс. Според Гоерс “хора“ е множествената форма на “хоро“, но може да означава и “люти хора“ и да служи като препратка към пословичния темперамент на балканците.

Ljuti Hora изнася първия си концерт през 2002 г. и днес изпълнява музика на живо на всеки три месеца в Haus der Sinne – бивш автосервиз от 30-те години на миналия век в берлинския квартал Пренцлауер Берг. На двете сцени там се провеждат всевъзможни събития – от милонги и поетични четения до изпълнения на шансони, джаз и уърлд музика. Залата Haus der Sinne е нещо повече от място за музикални събития – тя е част от неформална мрежа от сдружения с нестопанска цел, които подкрепят балканската култура в Берлин. Владимир Кърпаров изнася концерт там в края на май тази година заедно с международния ансамбъл BalkaNova и българското сопрано Виктория Лазарова.

Оркестърът Ljuti Hora 

55-годишният Оливер Гоерс е роден в Мекленбург-Предна Померания в някогашната Германска демократична република и подобно на много източногермански деца през 70-те прекарва летните си ваканции в България. Той открива балканската и в частност българската музика години по-късно, докато е в университета. Тогава започва да свири на “даули“ – гръцкия вариант на българския тъпан.

Сред основателите на Ljuti Hora е и 55-годишният българин Мартин Петров. Той е родом от Варна, но е потомък на добруджански гайдари и това предопределя решението му да учи гайда в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка през 80-те години на миналия век. През 2002 г. Петров идва в Берлин, за да учи музикология. През същата година става част от Ljuti Hora, както и “кръстник“ на шестчленния оркестър.

През 2007 г., навръх Великден, Ljuti Hora записва първия си албум – Balkan-Tanzhaus, който се състои от четиринайсет български, гръцки и македонски песни. Впоследствие оркестърът записва още два албума – Badzanak (2011) и Balkanparty (2016). Оливер Гоерс обаче настоява, че Ljuti Hora е оркестър за танцова музика и фокусът им винаги е бил върху музиката на живо.

“Хората днес са изгубили усета си за жива музика. Ние буквално се давим в океан от записи“, казва 38-годишният грък Видилуст, който свири с Ljuti Hora от пет години. Видилуст е дипломиран цигулар от музикалната консерватория в Атина и признава, че в самото начало репертоарът му е включвал “предимно класици като Брамс и Шопен“.

“Бях много стриктен, доста ограничен като музикални интереси класически музикант. През 2015 г. един мой приятел хърватин се ожени в Дания и друг приятел турчин предложи да изненадаме младоженците с музикално изпълнение. Тогава се запитах: “Коя е песента, която всички знаят босненци, хървати, сърби, турци, гърци?“ 

В крайна сметка Видилуст се спира на популярната “Üsküdar’a Gider İken“. Песента е позната с различни заглавия – като “Черни очи имаш, либе“ в България, като “Ruse kose, curo imaš“ в Сърбия, като “Anadolka“ в Босна, като “Ој девојче“ в Македония и като “Eskoutari“ в Гърция. Тя има дори версия, популярна сред сефарадските евреи. През 2003 г. българската режисьорка Адела Пеева заснема документалния филм “Чия е тази песен“, който проследява многостранната история на песента и споровете за нейния произход.

В следващите години Видилуст разширява репертоара си и с други балкански песни. През 2021 г. се присъединява към Ljuti Hora. Според критиката той внася типично северногръцко звучене в репертоара на оркестъра. Tова звучене се отличава с орнаментика като плъзгания, украси и продължителни експресивни тонове; модални мелодии с балкански и османски оттенъци; неравноделни ритми като 7/8, 9/8 и 11/8; характерни мелодични фрази и каданси, както и по-енергично, танцово свирене с лъка. Познато? Северногръцката музикална традиция споделя редица общи характеристики с българската и македонската музика.

Видилуст прекарва много от летата си в селото на баща си в Северна Гърция, където наблюдава и участва в множеството фолклорни празненства по улиците.“По онова време се организираха всевъзможни надсвирвания с кларинети, акордеони и други фолклорни инструменти, без никакви озвучителни системи. И размерът често беше 7/8, какъвто е в българската народна музика, така че ми е много добре познат“, казва Константин Видилуст.

Със зализана назад коса, грижливо поддържани мустаци и ретро костюм, Видилуст спокойно може да мине за член на гръцки ребетико оркестър от 20-те години на миналия век. Цигуларят разказва, че сакото, което носи, някога е било на дядо му. Преди време той случайно намира сметка от германски ресторант от 60-те години в един от джобовете му.

Balkan-Tanzhaus, първият албум на Ljuti Hora, излиза през 2007 г., навръх Великден.

Дядото на Видилуст е сред хилядите гастарбайтери в Западна Германия след войната и работи в един от големите автомобилни концерни. През 60-те години стотици хиляди гръцки работници пристигат в страната, донасяйки със себе си музиката, инструментите и танците си. В Западен Берлин гръцката музика процъфтява благодарение на нощния живот – към средата на 60-те години в града има най-малко три клуба, в които гръцки музиканти свирят пред публика от работници и техните семейства. Музиката се превръща в един от начините, по които мигрантите запазват връзката си с родината, докато изграждат новия си живот в Германия.

Каква е причината точно Берлин днес да се превърне в място, в което се пресичат различни балкански музикални традиции, и в частност българските и гръцките?

“Една от причините, поради която много музиканти идват да живеят и работят в Берлин, е, че тук има смесица от различни култури, която създава възможности за артистите. В нашия случай, с Balkan Spirit Ensemble, градът определено изигра роля. Той ни подтикна да бъдем отворени и креативни и да не се ограничаваме от стилистичните традиции на страните ни“, смята Димитрис Христидис, който днес е програмен директор на Zig Zag – един от важните джаз клубове в германската столица, в който свирят музиканти, работещи отвъд жанровите граници.

“Берлин е типичен пример за място, където има много различни имигрантски общности. Тук имаме много българи, много гърци, много турци и араби.

Не бих казал, че градът е точно ”казан“, в който се претопяват различни култури, но тук идват страшно много хора“, казва Оливер Гоерс. Той вижда Балканите като единно музикално пространство, а не като съвкупност от различни нации. “Можете да отидете в Прилеп или в Крушево, в Благоевград или в Мелник. Можете да отидете в Ксанти, в Солун или в Лерин – всички тези градове са част от една и съща музикална зона, която ми е адски интересна. За мен това е сърцето на балканската музика“, допълва той.

Музикалната философия на Гоерс е проста – той не просто изпълнява балканска музика, а съзнателно се опитва да се върне към първоизточниците, преди върху тях да са се натрупали пластове от интерпретации.

“Винаги съм търсил и продължавам да търся подходящ репертоар за Ljuti Hora. Когато търсиш добри песни, най-добре е да се върнеш назад във времето и да намериш възможно най-стария запис, защото само тогава, на базата на него, можеш да създадеш нещо наистина твое“, обяснява той.