Беловски и обществените фундаменти

Станислав Беловски е от малкото съвременни български артисти, които систематично и зряло работят върху важни обществени теми като социално-политическите трусове, хуманитарните кризи и военните конфликти. За него художникът не може да бъде неутрален изследовател, а изкуството е преди всичко “лична позиция, вид политически акт“. Тази житейска философия ясно се вижда и в най-новата му изложба “Фундаменти“ в галерия Doza, която отправя поглед към колективната памет.

Чрез акрил, шперплат, плексиглас, цимент, молив, фотография и геометрична абстракция, Беловски поставя фокус върху сегашното състояние на сгради и съоръжения от близкото минало, изоставени на тежестта на времето. Някога двигатели на обществото, места за производство, срещи, услуги, идеи и общности – днес тези пространства са напуснати, разрушени или корозирали.

На пръв поглед Беловски сякаш стъпва върху популярния глобален тренд на urbex културата, която романтизира модернизма и изпитва меланхолично очарование от “руините на бъдещето“. Но заедно с това творбите му носят по-дълбок пласт.

От една страна, конструктивистката надежда, че архитектурните структури могат да създават нов тип общества, но от друга – тежката памет, че именно колективните утопии произвеждат своя собствен разпад. Беловски ни кара да се замислим възможно ли е днес да си представим общо бъдеще, без да се връщаме към предишни утопии? И има ли все още пространство, в което да се срещнем извън носталгията и виртуалното?

Изложбата “Фундаменти“ е в галерия Doza до 20 юни.