Ако трябва да опише себе си с няколко думи, Чикуело би избрал"фламенко, отдаденост и дисциплина", а музика си като "мелодия, ритъм и мощ". Мелодията за него е повече от техника. Тя е дълбоко послание, емоция, която се прокрадва ненатрапчиво. Всяка пиеса разказва история с ясна мелодична линия. Чикуело владее традиционните фламенко стилове до съвършенство и се впуска в търсенето на нов синтез от похвати, звучност и колаборации, които дават нов облик на фламенкото. Фламенкото под пръстите му е постоянно развиващо се изкуство.
Чикуело започва да свири на китара на 12 годишна възраст и няколко години след това вече акомпанира на танцьори в “Tablao de Carmen”, работи с най-добрите певци от Каталуния като Мигел Поведа и Майте Мартин, както и с танцьорите Марио Ескудеро, Анхелита Варгас, Ева Йербабуена, Сара Барас, Адриан Галия, Белен Мая, Антонио „Ел Пипа“, Хоакин Грило. Акомпанирал е на певци като Енрике Моренте, Ранкапино, Ла Суси, Чано Лобато, Хосе Мерсе, Диего Ел Сигала, Потито и Кармен Линарес. Работил е и с джаз музиканти като Чано Домингес, Карлос Бенавент, Хорхе Пардо, Жорди Бонел и Рейналд Колом и си е сътрудничил с пианистката Мария Жоао Пиреш и виолончелиста Йо-Йо Ма.
Виртуозният китарист от Каталуния има няколко албума – Uñas y carne, Lorca y Bach, Caminos, Conexión, No hay dos ni tres, Del Alma като последните три са колаборация с познатия на българската публика пианист Марко Мескида, гостувал на Джаzz+ през 2021 г.
Последният му сценичен проект Caminos (Пътища) е със специалното участие на невероятната фламенко танцьорка Карен Луго. С него той гостува в София на 30 октомври със своето трио и Карен Луго в "Топлоцентрала", а по повода разговаряме с Чикуело за нещата от живота и фламенкото, разбира се.
Кой е първият ви музикален спомен от детството?
Това, което си спомням като бях 3-4 годишен е как слушам Пако де Лусия и Камарон де ла Исла в хола вкъщи… Затова и първоначално започнах да пея.
У нас всеки свири на някакъв инструмент и винаги е имало събирания и веселба и аз нямаше как да не закача от всичко това. Това беше като да научиш нов език в естествена среда.
Кога и как припознахте китарата като вашия инструмент, този, с който ще обвържете професионалния си път?
Китарита сякаш ме избра като бях на 12 години и първият ми учител бе Касимиро Гонсалес, който днес е един от великите лютиери в Испания. А на 16 години осъзнах, че китарата е моят инструмент, с който ще е свързан живота ми отсега нататък.
Първоначално като малък пеех, бях научил всички парчета на Камарон с Пако де Лусия и знаех различните фламенко стилове, но после се случи така, че един ден приятелчетата ми ме извиках, за да с тях при някакъв учител, който давал безплатно уроци по китара и така попаднах при Касимиро Гонсалес. Та съвсем случайно започнах с китарата, но я заобичах и вече не мога без нея.
От Барселона и околностите й познаваме много велики фламенко изпълнители като Кармен Амая, Антония Ла Сингла както и нашите съвременници Мигел Поведа, Майте Мартин. Каква е била специфичната им среда по онова време, какво ги е формирало?
Да, когато става въпрос за фламенко и Барселона първото, което изплува в съзнанието е великата Кармен Амайа – ненадмината и до ден днешен като артист. Много роми се заселват в квартала Соморостро, идват хора от Андалусия и там се оформя специфична общност.
Моята фамилия се е преселила от Екстремадура и израстнах тук. Преселниците от Андалусия и Екстремадура, които населяват околностите на Барселона като Корнея, Санта Колома създават местата, където да се събират и да се чувстват така както са свикнали и има много т.нар. peñas flamencas, където се свири и пее. Това са таверни със сцена и там се събират тези общности. На тези места аз научих много и беше като университет за мен. Оттам минаваха най-големите артисти – Пако и Камарон, Лос Грекос, Пансекито и кой ли още не. И всеки можеше да се качи и да изсвири нещо. Така че това беше наистина незаменим опит. Наистина бяха много важни места още в моето детство, минал съм през тази практическа школа.
Как се е развило фламенкото от онези години до днес?
За пеенете се изисква огромно познание – да познаваш определени певци и техния начин на пеене и отделно всички песенни стилове. А за танца трябва да си ритмичен и да нямаш никакви затруднения с ритъма, защото в противен случай изпадаш от играта. Като обединиш тези умения, придобиваш основата, но оттук нататък трябва да надградиш и да си креативен, и да умееш да композираш. Много елементи са необходими, защото китарата ги изисква. Така полека е еволюирало фламенкото при мен конкретно.
Фламенкото си е такова, каквото си знаем и класическите фламенко изпълнители го свирят по същия начин, те посто копират всичко изсвирено от старите майстори, но всъщност ние сме различни, еволюираме с опита, слушаме различна музика, тя ни е отправна точка и животът ни е различен, смесваме фламенкото с различен ритъм или хармония и накрая и то еволюира като самия живот.
По коя нова пътека тръгвате с албума Caminos с този нетипично фламенко трио – чело и барабани...
За албума си Caminos реших, че търся друга, нова звучност и затова още, докато композирах музиката вече мислех за чело и барабани. И не знам дали съм постигнал специфично звучене, но винаги съм се стремял към нещо различно, но през моите композиции, не самоцелно. Винаги съм търсил своето автентично звучене.
Работите с една изключителна танцьорка Карен Луго, с какво тя допринася за представяне на вашата музика?
Запознах се с Карен преди години и тя ме впечатли с подхода си към музиката и начина си на интерпретация, защото тя е много е еклектична и различна, като съчетава изразни средства от разнородни стилове и е един от най-големите съвременни артисти.
Откъде черпите вдъхновение?
Не се знае откъде идва вдъхновението, но за себе си знам, че се появява, когато съм вкъщи, заровен часове наред, свирейки на китара. Мисля, че има общо с работата, много отдаденост и работа.
Композирам с ясното съзнание за ясна мелодична линия. Това е най-важното за мен в музиката. И това търся винаги, не свиря и не композирам с цел да изненадам някого. Сядам и свиря и понякога излиза хубава мелодия, която развивам сам или в колаборация с други музиканти като пианиста Марко Мескида, например, с когото сме различни, но се допълваме чудесно.
Сънувате ли музика?
Не я сънувам, а я живея.
Какво слушате в последно време?
Аз слушам музика без етикети, всичко, което ми харесва и ме вълнува и е близо е до моята чувствителност, но зависи как е направено, защото има и лошо фламенко, джаз или рок. Всъщност зависи кой го свири.
В последно време слушам новия диск, който записах с Марко Мескида. Нашият трети албум! И разбира се, класическа музика, много слушам, както и фламенко. И да работя с Марко е голяма чест и радост, защото е голям музикант и всеки път като сме заедно научавам много от него. Допълваме се в артистичен и личностен план. И сме много щастливи, че имаме два записа зад гърба си и сме доволни и от новия диск, който се казва Del Alma.
Какво ви прави щастлив?
Чувствам се щастлив, когато всички около мен са здрави и аз съм добре, обичам да ходя на кино и театър и да излизам с приятели.
Кой е най-важният урок, който сте научил до този момент?
Най-важното, което съм научил до този момент в живота си е да си добър и да вярваш в доброто и в своя хубав път.
Знаете ли нещо за българската музика и култура?
Не познавам българската музика в дълбочина, но познавам Българските гласове от работата им с великия Енрике Моренте преди много години, когато се представиха в Барселона и беше магично, начинът, по който си взаимодействат и се преплитат с фламенкото на Моренте. Много се впечатлиш, бяха прекрасни гласове.
Какво да очаква българската публика на 30 октомври?
Българската публика трябва да очаква артисти, които идват от Испания с желание и готовност да отдадат себе си, сърцето си и своята музика на хората в София, за да се почувстват по-добре. Нашата музика е пълна със страст и сила и всеки един ще почувства това.
Концертът на триото на Чикуело със специалното участие на Карен Луго – фламенко танц Caminos ще бъде на 30 октомври от 18:00 ч и 20:00 ч в Топлоцентрала. Повече информация и билети на jazz-plus.com/chicuelo.